CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

ЛЕСНА И ПОЛЕЗНА ГРАМАТИКА IV. ГЛАВНИ И МАЛКИ БУКВИ

03/19/20 / КУЛТУРА
(Продължение от миналата седмица)





Георги ВЕНИН

Тук протяжното изреждане без нормативно уточняване е неизбежно:
* Федералната република Германия (доскоро при описателно наречие не се изискваше главна буква: пишеше се „страната на изгряващото слънце“, но практиката го наложи); българското Черноморие; Северното Черноморие; под въпрос дали са с малка и главна буква: черноморското крайбрежие и черноморският бряг (помоему – с малки); Варненското пристанище, или Пристанище Варна (същото – и с гарата), но: пристанище Варна-запад (съмнение дали наименованието не трябва да е в кавички) и санктпетербургският Ермитаж; Беломорска Тракия; параходство „Български морски флот“, или Параходство БМФ, или Параходството; Фериботният комплекс, но: фериботният комплекс „Варна – Иличовск“; Съветът на Европа (но: съветът); Варненската корабостроителница; варненската община (като територия) и Варненската община, или Община Варна (като администрация); Вътрешното министерство (вм. Министерството на вътрешните работи – т.е. при перефразирано или съкратено собствено име главната инициална буква се запазва); ЖП Управление (без никакви точки – както и при тв, птт и др.); Античност, Средновековие (вж. НЕСЪГЛАСИЯ), Просвещение, Реформация; автомобил „Рено“, но: рено; отдел „Счетоводство“, но: счетоводният отдел; специалност „Корабоводене“ (с главна, в кавички) или специалност корабоводене (с малка, без кавички); Близкият изток, но: близкоизточен въпрос; балканските войни (мн.ч.), но: Балканската война; седмица, ден, но: Седмицата на морето и Денят на жената (8 март)
* при собствените имена няма двоумение, но когато пред тях се слага сан, титла, канонично звание и др.под., е добре да знаем, че ако имената са няколко, първо, пред тях съкращенията се пишат така: Св.св. Кирил и Методий, тоест удвоява се „св.“, като след първата точка (вж. дублетите в Предговора) може да има, или да няма интервал), но второто „с“ е малко; и второ, при четене се изговаря светите, а не: свети-свети (ако светинството се отнася за четиридесет великомъченици, нима четиридесет пъти ще повтаряме „свети“!)
* притежателните прилагателни имена са с главни: Кирило-Методиево дело; особен случай: цар-Симеоновите воини; но на „-ски“ главните букви отпадат: кирило-методиевски плам
* абревиатури (съкращения) в мн.ч. се пишат с малки букви: ВЕЦ (еди-коя си), но: вецове, тецове; ТКЗС, но: текезесета; вузове (по-добре: висши училища)
* донжуан, байганьо, колумб(овец), рубикон (нарицателни, т.е. с качествени характеристики); но: Ивановци, Ана-Марии (мн.ч. на собствени имена)
* Баба Марта, Баба Меца, Ежко Бежко
* дублети: Брауново и брауново, Волтова и волтова; Вселена (конкретно) и вселена (отвлечено, напр. неговата творческа вселена); спорно е Екватор или екватор; особен случай: Интернет (съществително) и интернет страница (прилагателно)
* Олимпийски игри
* Немски романтизъм, Италианско възраждане, Френско средновековие
* Наклонената кула в Пиза
* Ваше Височество и пр. (уважителните форми Вие, Ви, Вас, Ваш/а/и се използват само в официални документи и са адресирани към конкретни личности; не е приемливо да се употребяват за група от хора, анонимни множества и т.н.: Г-н Президенте, Вашата покана ме поласка…; но: Господа, вашата покана ме поласка…); тук трябва да се обърне внимание на следното: ако липсва собствено име в обръщението, титлата се пише с главна буква
* обозначения в несвързан текст – с главни: Разказ (от Иван Вазов); Проф. Бънков, Инж. Пенков (като автори на материалите); Звание – Народен артист, но: народният артист (Георги Калоянчев)
* мерните единици по собствени имена се пишат с главни букви: Хц, Вт (съответно кВт и кХц)
* Евангелие(то), но: евангелие(то) от Матей/я/; световната война от 1914 г., но: Първата световна война; Земя (планетата) и земя (пръст); Тракийската низина, но: тракийско вино; Влашко, Немско (като територия)
* при рубрикиране (изреждане): ако след двоеточието следват самостойни изречения – пишат се с главни начални букви и на края – с точки; ако са откъснати фрази (несвързани текстове), се пишат по избор с големи или с малки букви и на края – с точка и запетая или без препинателен знак (пример: Най-важните задачи са:
1. Да се прокара туристическа магистрала край Дунав.
2. ...... .

или:
Програмата има следните раздели:
1. И/икономическа и социална помощ/;/
2. .........../;/)

Забележка: По-добре да използваме главни начални букви навсякъде освен при несамостойни части, когато не се използват новоредия за всяка част, сиреч когато се изреждат на един ред (но такъв „наниз“ не бива да се използва, ако поне една от рубриките има подрубрика/и).
(Следва)
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2024, Всички права запазени.