ЛЕСНА И ПОЛЕЗНА ГРАМАТИКА Краят като многоточие,

06/27/20 / КУЛТУРА
или За малките камъчета, които преобръщат… представата за грамотност





Георги ВЕНИН

Никой не е безгрешен. И авторът на тези граматични текстове допуска грешки – като всеки човек. От припряност (понеже сроковете напират), от зрение, грохнало от преумора; рядко, но се случва – от незнание… (човек се учи цял живот!).

Единственото, което ме водеше при написването на тези езикови закономерности, беше истината. Но не винаги – утвърдената/наложената. Защото дори истината трябва да се подчинява на логиката.
Затова в този сайт няма да прочетете нищо п(о)литко-ректно… или п(о)литко-рект(ал)но…

И сега авторът на тази поредица ще направи няколко самопризнания и бележки.

***
Дори в уж напълно „едносмислови“ синоними може да дирим тънки отлики. Трябва да мислим за фината настройка на думите, да сме будни. Езиковедите твърдят, че „изгубен“ и „загубен“ са абсолютно припокриващи се по смисъл, с изключение на обидното „Загубен човек!“. Подведоха и мен в „лесната“ ми граматика, доверих им се. Но ако надзърнем по-дълбоко, под повърхността на словесните значения, ще видим отсянка, нюанс. Ето: изгубеният живот дали е тъждествен със загубения живот? Тук „загубен“ е много по-близо до „погубен“, достатъчно е да осмислим изречението „Той загуби живота си в борбата за свобода“. Опитайте да замените тук „загуби“ с „изгуби“! Ще трябва да измислите друг завършек на изречението, да речем: „Той изгуби живота си в празната омая на светски деколтета, наркотици и хазарт“. В първия случай имате кауза, осмислена жертвоготовност. Във втория – пропилян смисъл на живота.

***
Не знам друг език, в който освен „съвест“ да има понятие и за „свяст“. Никой смислен българин не би казал „народна съвест“, понеже съвестта е лично, индивидуално притежание. Свестта е национално, или поне групово, осмисляне на високи цели и идеали и готовност да се работи за тяхното постигане.

***
Пример за зримото и незримото:
Не бива да наричаме Василий „българоубиец“, а „българоослепител“, понеже завърналите се Самуилови воини са продължили българския род, оплождали са утробите на своите жени и са се раждали бъдещи зрящи българчета. И нека историците потвърдят или отрекат казаното от Ванга, че Василий е от българско коляно. Но да не отплесваме.

***
Обръщам внимание на вече заявеното, че слято се пишат глаголи С ПРЕДСТАВКА „недо-“. Подчертавам „с представка“, защото не при всички глаголи, начеващи с „недо-“, това двусричие е представка. Всъщност са май само три: „докувам“, „домувам“ и „доя“. В тях „до-“не е част от представката, а от корена; и следователно отрицателната им форма ще се изпише разделно: „не докувам“, „не домувам“, „не доя“.


 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.