ЛЕСНА И ПОЛЕЗНА ГРАМАТИКА РАЗМИСЛИ ВЪРХУ НОВИЯ РЕЧНИК /1

02/27/20 / КУЛТУРА
(Продължение от миналата седмица)





Георги ВЕНИН

I. ФОНЕТИКА И ПРАВОПИС
Правописът е като везмото. Ето някои любопитни правописни „бодове“:
* когато пишем или редактираме, при дублетите трябва да приемем единия вариант (предлагам: обЕд /времето по пладне/ – обЯд /яденето/ – в този случай ще имаме слято и разделно изписване: следобед и след обяд/а/ – любопитно е, че, както е и в английския, следобед се изписва слято, а преди обед и на обед – разделно, без да е ясно защо…)
* има напълно равностойни дублети: грунт и грунд; талян и далян (макар да липсват в речника и макар че гръцкият първоизточник е свързан с ‘талос’ и първото изписване е за предпочитане); реторика и риторика (макар отново да е за предпочитане по-близкото до етимологията първо изписване); ластовица и лястовица; обеца и обица и др.; не са равностойни Емигрант (изселник) и Имигрант (заселник)
* просто изразено, правилото за „я“-кане гласи: пишем „я“, когато ударението пада върху сричката с въпросната гласна, а следващата сричка е с отворена гласна (сиреч а или о). Трябва да ги има и двете условия; отпадне ли едното, веднага „я“ се превръща в „е“: цЯлост, но: цЕлостта (защото в членуваната форма ударението вече е на последната сричка); или бЯл, но: бЕли (защото в множественото число следващата сричка е със затворената гласна „и“). Има и изключения. Най-популярните са: кафЯв – кафЯви, вместо кафЕви; кадифЕн; полЯни, броЯчи, стоЯли, дЕло, зрЕлост; софиЯнец, христиЯнин и плеЯда (трите са изключения, защото по правило тези прилагателни се пишат с „а: вж. материАлен, идеАлен)
*коМфо рт, боМбаРдировка, не: коНфорт, боНбаНдировка
* деТектив, не: деДектив
* по изключение пишем гозба, не: гостба, макар че идва от „гост“ и „нагостявам“
* висшЕ, не: висшО; виСшист, не: вишист, но: вишегласие и вишестоящ (вж. НЕСЪГЛАСИЯ), не: виСшегласие и виСшестоящ (ниСшестоящ)
* спомоществОвател, а не: спомоществУвател; анОрак, а не анУрак (но мекУшав, не: мекОшав); нюанс: предпочита се българската форма титулУвам, именУвам и съответното отглаголно съществително именУване, но при притуряне на представка принудително приемаме църковнославянско-руското наименОвание, което обаче е тъждествено с даденото име, докато наименУването (с наставката на съществителното без представка) е процесът на даване на име/на
* излишното „а“: експлоАтирам, но експлОдирам, не: експлоАдирам
* излишното „д“: претекст, потиснат; но: преДвзет (гевезе) и превзет (от войска)
* излишното „е“ (при т.нар. мекане): работим, не: работимЕ
* излишното „(в)у“: командващ, а не: командУващ; чествам, а не: честВУвам (допустимо донякъде само в цитати и официални документи)
* излишното „к“: ескалатор и ескорт (но: еКскаватор); неизлишно е обаче „л“то в шипшандЛър (а не: шипшандър)
* излишното „н“: взаимоспомагателен, не: взаимНоспомагателен; конкурентоспособен, не: конкуреНтоспособен; двойствен, а не: двойНствен; разходооправдателни (документи), не: разходНооправдателни (но: приемНо-предавателен протокол, не: приемО-предавателен…)
* излишното „з“: въстание, не: въЗстание
* излишното „р“: често се бърка чекъкчия (чекакчия) с чекръкчия – чекъкчията (чекакчията) намества изкълчени стави, а чекръкчията суче, преде или вади ведра от кладенеца
* излишното „в“ („ф“): пропускателен, не: пропускВателен (ами че нали глаголът е пропускам, а не: пропускВам!); шествие, не: шеФствие или шеВствие; чествам, а не: чеВствам (но: чуВствам); заимствам, а не: Взаимствам (идва не от „взаимност“, а от „заем“); любвеобилен, а не: любвеобВилен; Впрочем = МЕЖДУпрочем (не: междуВпрочем /„в“-то е заместено с „между“/ – а най-добре е да се използва по-българското „между другото“); не: В анфас (анфас означава „в лице“, няма нужда от още едно „в“!)
* правилото за двойното „н“ е ясно: само когато прилагателни в мъжки род завършват на -нен и когато това окончание не се запазва (както при жизНЕН – жизНЕНа, отроНЕН – отроНЕНи), в другите родове и в множественото им число „н“-то се удвоява. Но има и по-особени случаи: вагоНостроителен, но: вагоННолокомотивен; изключения: имеНик (човек, който има имен ден; но: ИмеННик на българските канове, тоест списък от имена), /без/имеННо, но: имен ден и безимен пръст, и съответно имеНият ден и безимеНият пръст; страННоприемница; комисиоНа (същ.) и комисиоННа (прил.); липсва яснота (няма я в речниците) за думата първоздана или първоздаННа? (логиката е, че щом има „мирозданна“, и тук двойното „н“ е правило; в същото време в мъжки род се употребява прилагателното първоздан, наравно с първозданен)
* мРЪсен, но: замЪРсявам; вРЪзвам, но: завЪРзвам; островРЪх (м.р., нечленувано), но: островЪРхия(т)
* тУРшия; не: тРУшия
* сАрма (ядене) и сЪрма (плат – сърмен); вАлмо, а не: вЪлмо (идва от „вАлям /се/“)
* аперИтив, не: аперАтив; елИксир, не: елЕксир; пластИлин, не: пластЕлин (но: келЕпир, не: келИпир); интрОверт, но: екстрАверт
* Умивам, не: Омивам
* разтОРгвам (брак), не: разтРОгвам (не е антоним на „трогвам (се)“, а иде от ‘торг’ – сделка, споразумение, договор, който се разваля – сиреч раз-ТОРГва се)

1/Официален правописен речник на българския език. Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. София: Просвета – София, 2012. 676 с.






Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.