ЛЕСНА И ПОЛЕЗНА ГРАМАТИКА РАЗМИСЛИ ВЪРХУ НОВИЯ РЕЧНИК /1

01/30/20 / КУЛТУРА






/Продължение от миналата седмица/

Георги ВЕНИН

През десетте години между двата последни речника (твърде къс промеждутък – въпреки мощното динамизиране на езиковите промени) бях атакуван с въпроси, чиито отговори по често срещани дилеми давам сега.

ПЛЮСОВЕ:
Новият речник има категорични предимства пред стария – Нов правописен речник на българския език. София: Хейзъл, 2002.
По-добре и по-простичко са формулирани някои граматични правила, напр. 17.6.1.1 и 17.6.1.2 (за пълния член) на с. 22; 22.2 (за съгласуването на деепричастията – повод за много „бисери“) на с. 28, както и всички подправила на правила 127 – 130 (за оформяне на текст с цитати), с. 120 – 130.
Добре е, че английското s в края на думите (имената) вече е дублет, т.е. може да се транскрибира и като „с“, и като „з“ (вж. 28.5 на с. 34).
Най-после се появи правилото 53.15.2 на с. 55 за приложенията към сложни прилагателни имена, за което в досегашния Речник не бе обелена и дума.
Поправено е безумието, постулирано в предишния „нормативен документ“, улици и площади да се броят за топоними (!) и названията им да не се ограждат в кавички.
Спестени са ни някои излишни или овехтели дублетни форми (като „прочИе“, „айрАн“, „гИмия“, „веднАж“, „отвЪртка“).
Потвърден е отказът от шопското „е“-кане в някои сложносъставни думи. Те имат „я“-чени дублети, които този път дори са предпочетени. Тук ми се ще да подчертая обаче един нюанс, който речникът може само да ви намекне. Неколкодневен и няколкодневен имат тънка отлика: в няколкодневен ударението е върху това, че дните са само няколко, а в неколкодневен – върху мерната единица (че става дума не за седмици, а за дни).
Слава богу, съставителите на речника не са се поддали на нагаждаческия трик на някои съчинители на кръстословици, които натъкмяват множественото число на „нар“, и то само в смисъл на ‘хижарски креват’, като „нарИ“, вместо правилното „нарОВЕ“ (във всички смисли).

ДВЕ „ПЕРИФЕРНИ“ НАБЛЮДЕНИЯ:
Първо, впечатлението е, че не се допуска потъмняване на гласните в английските имена: само РичАрд (не: РичЪрд).
Второ, ЕВтимий вече няма дублетна форма с ф.

МИНУСИ И ГРЕШКИ:
Като пропускам, че едни и същи примери се появяват на по няколко места, защото изписването (обикновено подчинено на дилемата „слято-полуслято-разделно“) се обяснява под различни правила и принципи (но, да речем, че е неизбежно)…
- не е много ясно защо не са обединени в едно правило 53.10 и 53.13 от с. 54, след като очевидно са двете страни на един и същи медал…
- не се прави разлика между „Те могат да…“ и „Те може да…“ (например на с. 20, в дефиницията на 17.2, и на с. 77 – 81.1) – недопустимо за мастити лингвисти;
- на с. 30 (26.1) вм. Pete е изписано Peet за умалителното от Peter, като тук то е пример за удължено и, сиреч -ий- (ПИЙт), а на с. 36 (32.5.1) Peter’s River е транскрибирано без удължение: ПИтърс… (не е изведено правило, а би могло: при едносрична дума да се запазва -ий-, а при многосрична то да се съкращава до -и-);
- на с. 32 (26.7) руското Черных може би е неправилно транскрибирано (не е дадено ударението, за да сме напълно сигурни) – може би не ЧЕрних, а Ч(Ь)Орних?
- на с. 56 (53.17) е повторено безумието от стария речник аленочервен (плеонастично съставена дума – от напълно покриващи се синоними); може би трябваше да се добавят и лазурносин, народнофолклорен, потенциалновъзможен, осезаемочувствителен или активнодействен!?);
- на с. 58 има излишно членуване в 54.1.3: „… такива съществителниТЕ имена…“;
- на с. 61 (54.6) са смесени два нееднозначни варианта на „съдружие на нации“: българСКО-гръцки и българО-френски – нужен е коментар;
- на с. 72 (76.1) „Наказателнопроцесуален кодекс“ е написано полуслято в разрез с правило 53.13, за което стана дума по-горе;
- в четвъртата колонка на таблицата от с. 118 (126.3.1) долната цифра би трябвало да е бита един интервал надясно, за да съвпаднат единиците и десетичните запетаи едни под други;
- на с. 119 (126.3.2.2) дял на продажбите би трябвало да започва с главна буква, понеже е своеобразно (под)заглавие;
- на с. 120 (127.1.2) след пояснителния израз „твърди авторът" трябва да се сложи запетаята, която разделя подчиненото от главното изречение в дадения пример;
- на с. 136, в примера към правило 134.4.3, последното изречение [Г)] не завършва със задължителната в случая точка;
- необяснима е логиката, според която следобед се пише слято, а преди обед – разделно;
- както обикновено, компютърното „хайфениране“ не винаги съблюдава правилата за пренос на думи в българския език (както например на с. 144, където е пренесено несносно: ле-ксикални).
(Следва)
1. Официален правописен речник на българския език. Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. София: Просвета – София, 2012. 676 с.
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.