ЛЕСНА И ПОЛЕЗНА ГРАМАТИКА РАЗМИСЛИ ВЪРХУ НОВИЯ РЕЧНИК/1

02/20/20 / КУЛТУРА
(Продължение от миналата седмица)





Георги ВЕНИН

ОСТАВАЩИ ДВОУМЕНИЯ:
Отбелязаното в тази част не е критика към авторите на ОПРБЕ. Подразбира се, че те не са били в състояние да „натъпкат“ всички възможни „прецеденти“ в малкото отпуснати им страници.
Например не влиза в задачата на съставителите да отговорят на разногласията между българските езиковеди кое е правилно: всеуслишание (както е, да речем, в превода на „Юноша“ от Достоевски – дело на Катя Койчева, т. 8 от 12-томното издание на ДИ „Народна култура“), или всеослушание. Първото е очевиден русизъм, но като изключим представката все-, еднаква в двата варианта, смисълът на руското „услышат“ (да чуя) е много по-точен, отколкото българския глагол „ослушвам (се)“ (сиреч слухтя); друг е въпросът няма ли начин да се състави едновременно и смислена, и българозвучаща сложносъставна дума със същото значение.
Възниква въпросът защо пишем Не дай боже! (51.1 на с. 49). Ако е фразеологизъм, който по смисъл е наречие, защо не се изписва слято: недай боже? Ако пък е толкова наложително разделното писане, тогава по всички правила „боже“, като обръщение, трябва да е обградено от запетаи…
Необяснено остава новото правило (53.19.2 от с. 56), според което пишем, от горе до долу, но: от горе надолу и от ляво надясно: вероятно второто наречие се пише слято, когато изразява посока (макар че как ще пишем: от тук на там или от тук натам, ако словосъчетанието е в преносен смисъл, свързан не с пространството, а с времето; по същата логика: от къде на къде или от къде накъде?).
Не е ясно защо при отпратки към библиографски източници пишем В:, а не Във:, след като това е смислово ударен съюз и би трябвало да се подчинява на правило 15.3. И трябва ли според авторите да пишем Във:, когато след двоеточието заглавието започва с в или ф, при положение че самото двоеточие разграничава двете части и правилото за „във“ не би трябвало да е в сила. За да избегнем двоумението, е предложен заместител на В(ъв): – две наклонени черти с интервали от двете страни ( // ).
Правило 19.3.3 от с. 27 (за случаи на вметнат предлог или глагол) с примери: 1) три ОТ документИте; 2) няколко СА отговорИте… изглежда напълно излишно, понеже няма как да се членуват формите „(няколко /от/) документА или отговорА“.
На с. 49 (51.1) запетаята в „Пази боже, сляпо да прогледа!“ е в разнобой с предния пример: „Не дай боже да се върне!“ – логично би било или и в двата случая да има запетаи, или и в двата да няма (вж. по-горе за правило 51.1).
На с. 74–75 (79.2) има пример: Името, както и графичният знак СА… – съгласуването е в мн.ч. и липсва запетая след „знак“, което е в известен разнобой със съгласуването в дефиницията на 17.6.1.3, разгледана в ЛИПСИ.
Междуметието бух на с. 102 (вж. 112.5), след като е с удивителен знак на края, би трябвало да се отдели с дълги тирета от двете страни; така стои като кръпка.
Вероятно за дамоклЕв (вм. дамоклОв) меч (вж. 42.9 на с. 47) авторите на правилата ще се позоват на традиционния принцип, но биха могли да поправят това грешно „русофилско“ изписване, като наложат правилното (вж. Послеслова).
Правило 98.1.1 на с. 86 не е доформулирано, но се долавя подсказка, че ако има изреждане на повече от едно име след Редактор или Коректор, винаги трябва да се пише двоеточие.
В примера за хоризонтално цитиране на стихотворение наклонените черти, които отделят строфите, са с интервали и от двете страни (вж. 127.6.2 на с. 123) – не съм убеден… – би трябвало да е дублет (подобно на последния пример от ДУБЛЕТИ).
Подвеждащо е наименованието на правилата под общ номер 135 на с. 136: „Съчетаване на пунктуационни и непунктуационни знаци в текста“; по-точно би било „Съчетаване на пунктуационни и на пунктуационни и непунктуационни знаци в текста“ (всъщност единственият непунктунационен знак, за който става дума под това наименование, е индексът); в основната си част тези правила повтарят вече дефинирани правила (например 100 за скобите от с. 89 и 104 за кавичките от с. 96).
Нужно беше да се формулира правило за наложеното (помоему – неправилно) не-членуване на звания и професии пред имена: адвокат, инж., д-р (и като специалност, и като научна и образователна степен), проф., дори кораб и пр. (какво пречи да казваме „адвокатЪТ Петров“, а държим на нелепото „адвокат Петров“!) – вж. Други особени случаи в III. ЧЛЕНУВАНЕ.

Има и други поводи за двоумения, но тях ще разхвърлям из текста или ще откроя на края.
Например липсват думи и правила, над които мнозина си блъскат главата. „Мъстия“ или „мастия“? Продавам наедро или на едро (след като е „на дребно“, а не: „надребно“…)? Дали въпреки правилото, пред подчинено изречение, което започва с „че“, да се поставя задължително запетая, няма два случая, в които глаголът от главното изречение и „че“-то се възприемат като цялост (подобно на сложносъставните съюзи), между тях няма логическа пауза и запетаята би трябвало да отпадне: 1) Той взе че се разболя; 2) Не стига че мързелува, ами има и претенции...? След този чудат въпрос, с риск да бъда сметнат за още пό невежа, признавам, че никога не бих произнесъл наедно (вж. с. 394) с ударение на последната сричка (както при заедно, предпочитам да акцентувам върху първата); и никога не бих запазил множественото число в учтивата форма: Г-жо, Вие сте одобрилИ проекта… Бих употребил по-естественото „одобрилА“ (вж. за правило 86 в НЕСЪГЛАСИЯ).

Един съвет: не разчитайте много на компютърните коректорски програми; в тях има много нехайно или прибързано въведени думи, липсват елементарни думи, със сигурност – всички умалителни и почти всички съставни думи. Доскоро, ако напишехте правилното „конкурентоспособен“, коректорът вероятно щеше да ви го подчертае като грешка, защото в словника му беше вписано невярното „конкурентНоспособен“…
(Следва)
Официален правописен речник на българския език. Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. София: Просвета – София, 2012. 676 с.
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.