ЛЕСНА И ПОЛЕЗНА ГРАМАТИКА VII. ПРОБЛЕМИ И ТЪНКОСТИ

05/07/20 / КУЛТУРА
(Продължение от по-миналата седмица)





Георги ВЕНИН

А. ГРАМАТИЧНИ ОТСЕНКИ
Съществителни имена:
* родове: кал – ж.р., учител и учителКА (винаги, когато може – ж.р.!), отпуск – м.р., интересЕН концерт загадка (когато изписването е разделно), новАТА план-програма (когато е полуслято), летописЪТ – м.р., другите на „-пис“ са ж.р. (живописТА), варненскОТО ВМИ (препоръчително е ср.р. пред м.р.); eдИН влъхва – м.р.; едИН роднина – м.р.; една странна особеност: мисъл е от ж.р., но замисъл – от м.р.; спорно: военнИЯТ аташе или военното аташе (въпреки че протеже, кюре и пр. френскоезични чуждици са в ср.р., аташе се налага като м.р., защото се смята, че е длъжност само за мъже)
* число: 20 вида сирене (не: сиренеТА), детско облеклО (не: облеклА), ходенета (не: ходенИЯ), флотОВЕ, билбордОВЕ (не: флотИ, билбордИ), РодопА (не: РодопИ), язовирните вецОВЕ (с редовни букви; не: ВЕЦ), няколко ДУШИ (не: няколко ЧОВЕКА!), два компютЪра, но: компютри и компютризация (не: компютЪризация), два флумастЕра, но: флумастри (не: флумастЕри и категорично не: ФУЛмастери; първата съставка на английската дума е съкращение на fluid, а не, както някои мислят – full); 25 романИ и повести (не: 25 романА и повести); да се избягват излишните „един“, „една“, „едни“ пред съществителни (това е несмислена немска заемка); да се избягва и „това“ след дълга чертица в случаи като „Първият кораб – ТОВА е…“ (направо „Първият кораб е…“); да се избягва окончанието „-метър“ там, където е „-мер“ (не амперМЕТЪР, а амперМЕР – той не мери в метри!); когато „колко“ е в смисъл на малко или на много: колко столОВЕ, а не: колко столА; но когато има определимост: Колко ли плавателни съдА ще потънат в тази буря? (срв. В хиляди тонА се изчисляват загубите, но: Хиляди тонОВЕ домати гният; по това правило не е много ясно: банкова сметка в левОВЕ или в левА? – тъй като е несвързан текст, въпреки че повсеместно е наложен вторият, първият вариант е за предпочитане)

Местоимения:
* няма НИКОГО (а не: НИКОЙ или НЯКОГО); чийто (а не винаги: „на когото“, „на което“ и пр.: “книга, страниците НА КОЯТО…“ е грозно; добре е: „книга, ЧИИТО страници…“) – вж. примера към с. 79 в НЕСЪГЛАСИЯ; целият (единство) и всичкият (просто количество)

Глаголи и причастия:
* каним ви (не: поканвате се“ или „поканени сте“); четохме ви писмото, а не: ПРОчетохме ви писмото; анализирам, а не: анализирВам; служЕщ, не: служАщ, учЕщ СЕ (още по-добре: ученик, студент – вж. Послеслова), а не: учАщ се; водещ предаването, не: водещ НА предаването; спускАЩ СЕ апарат, а не: спускАЕМ апарат (навсякъде, където е възможно, руските наставки „-аем“ и „-яем“ да се избягват; защо да казваме „надуваема лодка“, като може да кажем надувна лодка; изключително нелепи са табелите „Охраняем паркинг“, което значи само, че паркингът може да бъде охраняван, но дали наистина е охраняван, един господ знае: би трябвало да е „Охраняван паркинг“!); плавателен съд = плаващ съд (все пак на понятийно равнище за предпочитане е назоваването „плавателен“, което е качествено, а не „плаващ“, което бележи само факта, че съдът плава в този момент); напоЯВАНИ площи, а не: напоИТЕЛНИ площи (напоителен е който пои, а не който е поен: напоителни са дъждът, сълзите, думите); би трябвало да приемем удвояването на „в“ при глаголи, които иначе не може да се схващат в несв.вр. (изплуВВаха – мин.несв.вр., и изплуВаха – мин.св.вр.), но това не се е наложило

Прилагателни:
* кафЕЕн (който се отнася до кафе, напр. кафеено дърво) и кафЕн (предназначен за кафе, напр. кафена чашка); трамваЕна (която се отнася до возилото: трамваена колоос) и трамваЙна (предназначена за трамваи, напр. трамвайна релса); същото – с чаЕна (напитка, реколта) и чаЙна (свързана с чая: лъжица, чаша, клипер, церемония – често не се спазва); шоколадОВ (от шоколад) и шоколадЕН (с вид на шоколад – да речем, тен); унизително (да се върши), унижаващо (от страна на този, който го върши) и унизяващо (тогова, спрямо когото се върши)
(Следва)
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.