ЛИЦА ОТ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“: Стефан Хаджиев

culturespace.bg Симфонична и камерна музика 26.08.2020 г.; 19:00 ч. - Държавна опера Варна - Основна сцена: Интеграл на Бетовеновите сонати за пиано и виолончело. Продължава линията, която Международният музикален фестивал „Варненско лято“ поддържа, за да може ценителите да чуят интеграли от произведения на класически композитори, интерпретирани от най-успешните наши артисти. Вечерта събира цвета на челистите, някои от които са съвсем млади и правят забележителен пробив по световните сцени. Концертът ще разкрие Бетовеновото виждане за динамичния и богат диалог между челото и пианото и ще бъде поредното събитие в почит към юбилея на гения. Сред изпълнителите на вечерта е Стефан Хаджиев – един от най-успешните млади челисти на световната сцена. Роден е през 1982 г. в София, завършва Националното музикално училище „Любомир Пипков”, където учи виолончело и камерна музика при Даниела Николаева. През 2001 г. печели пълна стипендия и продължава обучението си в Guildhall School of Music and Drama – Лондон. Завършва с отличие през 2007 г. (в класа на Стефан Попов) с магистърска степен по виолончело и камерна музика. От Лондон тръгва и кариерата на младия виолончелист към големите сцени. Той се изявява като солист и камерен музикант в най-известните музикални места като Wigmore Hall, Queen Elizabeth Hall, Barbican, King's Place и др. Стефан участва в концерти във Великобритания, Германия, България, Швейцария, Холандия, Италия, Белгия, Франция, Унгария, Португалия и в Латинска Америка. Последните му ангажименти включват критически приветствано и добре прието изпълнение на Втория концерт за виолончело на Дм. Шостакович с Държавния оркестър на Касел (Германия) и диригента Йоел Гамзо, както и световната премиера на Концерт за виолончело от Михаел-Грегор Шол. Стефан е силно ангажиран да изпълнява много разнообразен репертоар и е събрал широк спектър от произведения от камерната музика, със солов и концертен репертоар на непознати и съвременни композиции. Нещо повече, той винаги е имал силен интерес към други музикални жанрове и се грижи да включи произведения от фолклорната музика, джаза и независимия репертоар в традиционните си концертни програми. Като член на International Mahler Orchestra (оркестър със седалище в Берлин с нейерархична демократична структура, ангажиран в различни симфонични, камерни и крос-арт проекти) той споделя, че първите му музикални опити са на 6-годишна възраст, още неосъзнат, може би ориентиран от родителите си… „През всичките тези години имаше някои действително тежки моменти, когато наистина бях близо до отказ от виолончелото и музиката, но по някаква причина имаше нещо, което не ми позволи. Нещо, което ми помогна да взема собствено съзнателно решение, че искам да продължа да работя усилено и да бъда музикант през целия си живот. Дълго се чудех какво е онова „нещо“, което не ме остави да напусна. Предполагам, че това е усещането, когато започнеш да работиш върху пиеса, с която имаш особена връзка и си пълен с идеи, ентусиазъм и очаквания за нея, или може би вълнението, когато ще я изпълниш, или може би странното „транс“-подобно състояние на духа, в което се озовавам по време на представление. Това може да бъде комуникацията, енергията, противоречието, страстта, колегиалността по време на работния процес, когато съм в камерен състав или оркестрова ситуация. Наистина не знам какво беше онова „нещо“, което не ми позволи да прекратя свиренето през всичките тези години, но доброто ми предположение е, че трябва да е самата музика, имам предвид наистина добрата музика“. А може би това е музиката, която излиза от струните на виолончелото. „Класическата музика не би била това, ако е без виолончелото“ – казва световноизвестният диригент Скот Спек. „Какъв красив, богат, пеещ звук прави този инструмент. От всички струнни инструменти виолончелото е този, който звучи най-много като човешкия глас”. Една от целите на Стефан Хаджиев като музикант е да предаде класическата музика на нова публика, особено на хора, които никога не са слушали или рядко са посещавали концерти с такава музика. Въпреки че смята себе си за „ортодоксален“, класически музикант, младият челист има тясна връзка с други музикални жанрове. Самият Стефан участва в различни проекти за импровизация в джаз и свободен стил. Младият музикант винаги страстно е преследвал широк спектър от интереси и професионалните му дейности показват тази многостранност. През 2014 г. е съосновател на един от най-новаторските и експериментални фестивали в София – „180°“, за музика и визуални изкуства, заедно с още трима млади музиканти – Елица Богданова, Александър Хаджиев и Венета Нейнска. Те обединяват своите идеи и опит, и поставят началото на фестивала. Родèн се от музика и танц, той се превръща в платформа и лаборатория за хомогенна смес от изкуства – музика, танц, дизайн, театър и архитектура. Подбор, превод и редакция:М. ВЕСЕЛИНОВА Публикацията се финансира от Община Варна - Фонд "Култура".