CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

„Линията на бляновете” от Сергей Лукяненко –

02/27/19 / ИЗКУСТВО
големите неприятности обикновено започват с дребни формалности





Космическата опера дава начало на нова и необичайна поредица.
След „Лордът от планетата Земя” в ново издание на български език се появява още една завладяваща космическа опера от бележития руски фантаст Сергей Лукяненко!
„Линията на бляновете” е мрачна антиутопия за света на хората след опустошителната Смутна война. Свят, намиращ се в началото на нова технологична революция и в който хората са само една от многото раси, воюващи за своето място в Галактиката.
Големите неприятности обикновено започват с дребни формалности. Когато обикновният бодигард Кей е избран да ескортира детето на най-важния човек в галактиката до далечна планета, това, което започва като проста задача, се превръща в кървава мисия, от чийто край зависи бъдещето на човечеството.
Кей е принуден да работи не за друг, а за Къртис Ван Къртис, първия човек, победил смъртта и превърнал безсмъртието в стока за продан. Собственик на най-могъщата корпорация в Галактиката, той е способен да дари на подчинените си вечно блаженство, но и вечни мъки. След като е станал господар на живота и смъртта, Къртис си е поставил дори по-амбициозна задача и за нея му трябва най-добрият, адаптивен и изобретателен боец, който може да намери.
В битка, в която дори смъртта е загубила своето значение, а възкръсването е ежедневие, бодигардът Кей трябва да надмогне своите страхове, да се справи с призраците от миналото, да впрегне всичките си сили, да се победи тайните служби на самата галактическа Империя, а също няколко извънземни цивилизации, за да има дори малък шанс за успех. При това, без да е сигурен, че неговият успех няма да донесе нещастие и смърт на човечеството.
Майсторски написан и несравним по размах на въображението, „Линията на бляновете” е роман, изследващ психологията на човека, който се оказва достатъчно суров и адаптивен, за да оцелее сред безмилостни интриги и жестока борба за власт и безсмъртие.
Сергей Лукяненко е един от майсторите на руската фантастика. Носител е на наградите „Старт“ (1993), „Меч Руматы“ (1995 и 1997), „Интерпресскон“ (1995 и 1996), „Аелита“ (1999),а творбите му, сред които и филмираната „Нощен патрул”, „Чернова”, „Белова”, „Геном”, се превръщат в едни от знаковите творби на миналия век.

 Из „Линията на бляновете” от Сергей Лукяненко

1.
В отделението на „аТан“ на Инцедиос дежуреше Владимир Чен. Бе най-младият от всички – още не беше навършил трий¬сет. Освен това не беше умирал нито веднъж.
Настъпваше нощта – пиршеството на смъртта. Течеше тре¬тият час на дежурството. Старци умираха от болестите си, мла¬дежи – от раните си, невротици си уреждаха сметките с живо¬та, сякаш забравили за купеното безсмъртие. На всяка планета това беше времето на най-интересната работа. Ала Инцедиос беше прекалено беден свят. А през последния месец твърде много притежатели на аТан бяха изчерпали безсмъртието си.
– Сигнал – произнесе Чен, натискайки бутона за обща го¬товност. Редовете на екрана пред него просветваха. Неврон¬ната мрежа предаваше информацията моментално, докато разшифроването є изискваше време. Колежката на Владимир, Анна Хорн, откъсна поглед от списанието.
– Гертруда Кхай... човек... жена...
– Нима? – осведоми се Хорн.
– Поданство – Инцедиос. Реални години – четиресет и две, матрицата е свалена на четиресет и една, съживявана е веднъж... Отбой, аТанът не е платен.
С натискане на бутон Чен изтри полуразшифрования сиг¬нал.
– Приготви рапорт – каза Хорн и отново се захвана с че¬тенето.
– Приготвям – пръстите на Владимир затанцуваха по кла¬виатурата. – Тъжно, нали? Имало е човек – вече го няма.
– Мнозина вече ги няма.
Подобни разговори отдавна бяха престанали да уморяват Анна. Тялото є притежаваше зрелостта на жена, едва прехвър-лила третото си десетилетие. Но тя беше на почти деветдесет години и бе свикнала да приема философстването на новаците като лек, неизбежен шум.
– След такива дежурства се отнасяш по друг начин към живота, любовта, красотата... – Владимир я погледна накриво. Анна въздъхна и преметна крак върху крак. Ниското кресло я демонстрираше в най-съблазнителния ракурс. За съжаление, Чен все още не беше разбрал, че отношението на Анна към него беше дори не майчинско. Най-големият є внук би могъл да бъде баща на Владимир, освен това в последните години тя предпочи¬таше секса с жени. – Знаеш ли, за мен нашата работа не е просто аТанът с отстъпка и хубавите гаджета – продължаваше Чен, оку¬ражен от мълчанието на Хорн. – Започваш да разбираш живота. Сприятелих се с много хора, запознах се с теб...
Хорн остави списанието. Изведнъж є хрумна, че единстве¬ният начин да усмири хлапака е да му се отдаде. Вероятно това би било не чак толкова уморително.
На Чен не му провървя.
– При теб идва сигнал – съобщи Анна, ставайки от кресло¬то. – Ето и втори...
Владимир се обърна към екрана. Работата все още му беше интересна и лекото раздразнение моментално изчезна.
– Артур Овалд... човек... мъж... поданство – Ендория. Ен¬дория!
– Ама че далеч се е озовал! – Анна седна на паралелния пулт. – Сигурно е драскач. Журналист.
– Доста лешояди се навъдиха – с готовност се съгласи Чен. – Реална възраст – дванайсет...
– Дете – Хорн си позволи лека усмивка.
– Матрицата е свалена... ха! На дванайсет... Съживявания не е имало, аТанът е платен.
– Късметлийче – Хорн дори измляска с устни. – Дали да не си отрежа някоя негова къдрица? За късмет?
Чен се напрегна и отправи вулгарна забележка. Хорн се намръщи. На Владимир не му отиваше да говори цинизми. Особено пък за деца.– Втори сигнал – занарежда Чен, почувствал, че шансове¬те му за среднощен секс са намалели. – Кей Овалд... човек... мъж... поданство – Ендория. Ще се обзаложим ли на чаша кафе, че му е брат?
– Кафето е от теб. Реална възраст – трийсет и пет. Ма¬трицата е свалена на трийсет и пет. Съживявания не е имало, аТанът е платен. Очевидно са им улучили кораба. Това е него¬вият татко, Чен.
– Не е задължително – без особена убеденост отвърна Вла¬димир. – Анна, ще се заемеш ли с реаниматорите?
Хорн го погледна, възнамерявайки да му напомни за безот¬говорните сътрудници, рискуващи да загубят и аТана с отстъ¬пка, и хубавите гаджета. И си замълча. Владимир беше толкова млад... и толкова глупав...
– Любопитството убило котката, Влад – каза тя, ставайки. По-късно, докато вървеше по коридора към блока на молеку¬лярните репликатори, Анна си помисли, че през този етап са минали всички. Първите хиляда смърти са достатъчно интерес¬ни за наблюдение. После разбираш – всички те си приличат...
Когато остана сам, Чен измъкна от джоба си малък чип. След като си игра половин минута, успя да го включи към цен¬тралния компютър. Оставаше да реши с кого ще започне пре¬глеждането...
Технологията, във всеки случай тази, която му бе достъпна, позволяваше да се снемат данните от зрителния и слуховия ана¬лизатор на загиналия. Получаваше се филм – малко странен, но увлекателен. Съвестта никога не измъчваше Владимир. Той, в края на краищата, съживяваше тези хора! Защо пък да не спо¬делят с него част от спомените си?
– Ще започнем с таткото – реши той.
...Въпреки мнението на Къртис Ван Къртис служителите му практикуваха широко „надзъртанката“ – стар и невинен тер¬мин. Понякога ги интересуваха не само последните три минути на клиента.Чен отдели от общия масив информация последните три дни от живота на Кей Овалд. После включи екрана на произ¬волно избран момент.
Изображението беше хаотично, както обикновено. Отдел¬ни детайли бяха изключително ярки и контрастни, всичко оста¬нало – статично и размито. Капризите на паметта...
Кей Овалд крачеше заедно с някой друг из гората. После, доста рязко, излезе на брега на морето. Сетне се приближи до плет от гъст храсталак. Доста разнообразна планета е тази Ен¬дория... Спътникът на Кей бе извън зрителното му поле, те поч¬ти не разговаряха, така че Владимир превключи на последно¬то денонощие. Двубоят с бурлатито, както и множество други събития, останаха неизвестни за него.
– Да легнем да поспим, а? Стоката я проверихме... – каза, гледайки в лицето на Кей, тъмнокосо момче. Синът, естествено. При мисълта за дългите часове, запълнени с инвентаризаци¬ята на кутии и контейнери, на Чен му се прииска да изключи екрана. Обаче той добросъвестно продължи наблюдението, за да види дали мъжът и момчето ще легнат в различни легла, след което, гризейки ноктите си, включи възпроизвеждането на по¬следните няколко минути.
Тук любопитството му получи богата храна. Режисьорите на Къртис можеха да са доволни: Владимир Чен изгледа зре¬лището на космическата катастрофа три пъти поред. На бис видя двукратно същите събития и от очите на Артур. Този за¬пис обаче беше малко по-кратък и следователно – значително по-безинтересен...
След като се замисли за момент за ужасите на Космоса, Владимир реши да запази лентата с последните три дни на Кей Овалд. Смъртта в пустотата бе впечатляващо зрелище, а и на Ендория си заслужаваше да хвърли още един поглед. Не копира паметта на Артур.
Любопитството е убило не само котката. Владимир Чен уверено вървеше към същата съдба





Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2024, Всички права запазени.