Литературни загадки

06/24/19 / МИСТИКА
… чието решение засега е възможно само чрез теорията на конспирациите





Параноята не е само диагноза, но и един от начините да се опознае действителността, когато тази действителност стане твърде замъглена.
Шекспир ли е писал произведенията на Шекспир? Многовековен спор. Но не единствен.
Истината е винаги някъде наоколо.

КОЗМА ПРУТКОВ
Чиновникът-резоньор Козма Прутков, който е ословесил чепатия руски характер с верни наблюдения не по-малозначно от създателите на руския роман, в пълна степен заслужава статуса на сенчест класик от XIX век – дори бидейки измислен персонаж.
Главният руски парадоксалист съшивали, така да се каже, парче по парче: портретът на действителния статски съветник бил поръчан на Лев Жемчужников, а неговите братя Алексей, Александър и Владимир, като привикали и Алексей Толстой, разработилиподробната биографияна Козма Петрович и съставили сборот негови афоризми и поетични вършини, из които по-късно ще израстат обериутите – славните продължители на делото на този най-мъдър от глупците и най-глупав от мъдреците.

ФИНАЛЪТ НА„ТАЙНАТА НА ЕДУИН ДРУД“
Като отдаваме дължимото на Дикенсовото умение да създава запомнящи се образи и да ги облива в топъл хумор, поклонниците на автора на „Хладния дом“ признават неговатанеспособност да създава напрегнати, наистина завладяващи сюжети. И самият Дикенс разбирал това: изтънчената фабула на „Тайната на Едуин Друд“ трябвало да убеди и критици, и читатели, че той най-сетне е овладял изкуството да удивлява.
Смъртта обаче застига писателя по средата на повествованието. Носи се слух, че Дикенс доверил финала на книгата на кралица Виктория, но и тя, макар че го надживяла с тридесет години, не издала развръзката на този удивително „завързан“ роман, който дращи любопитството на английските литературоведи и до ден-днешен.

АВТОРСТВОТО НА „ТИХИЯ ДОН“
Дискусиитеоколо „Тихия Дон“се разразяват веднага след публикуването на първите томове на главната руска епопея на XX век. Централният въпрос, върху който вече почти сто години се упражняват различни филологически дисциплини, си остава авторството на този във всяко отношение спорен текст:по мнението на мнозина учени, двайсетгодишният Шолохов никак не би могъл да развие такава сложна тема - - поне не сам. За ролята на „истинския автор“ на по-голямата част от „Тихия Дон“ изследователите нарочват писателя-казак Фьодор Крюков, умрял от тиф през 1920 г. и оставил след себе си солиден архив: между тези книжа и Шолоховия роман наистина има многобройни препратки, трактувани от единия лагер като потвърждение на „кражбата“, а от другия – като пример за творческо осмисляне на чуждо наследство.

„РОМАНЪТ С КОКАИН“ НА МАРКА АГЕЕВ
Руското литературно странство тъкмо се отърсва след излизането на „Защитата на Лужин“ и „Вечери у Клер“, когато му се стоварва ново ослепително дарование:първо – „Илюстрован живот“, а после и „Числа“ започват да печатат „Роман с кокаин“ – самобитен текст, много години пребиваващ със статут „деветия руски роман на Сирин“. Литературоведите, които поддържат версията за Набоково „бащинство“, смятаха Марк Агеев за фиктивна личност, с чиято помощ авторът на „Дара“искал да подразни Мортус-Адамович и да изкрънка от вечния си недоброжелател възторжена рецензия. Реалносттана „руския Томас де Куинси“бе документално потвърдена едва преди двадесет години: оказа се, че това е Марк Леви – човек със сложна съдба, който съчетавал преподаването с редки литературни опити (съхранил се е разказът му„Пършив народ“), който почива в Ереван през 1973 г.

КУФАРЪТ НА БАБЕЛ
Зошченко веднъж писал на Олеша: „Всеки два твои реда са по-добри от цяла камара книги – ето такова усещане имам, когато те чета“.Тази реплика е справедлива и по отношение на Бабел: гений на кратката форма, той извайва своите къси новели до съвършенство – опитайте се да махнете и еднадумичка от „Одески разкази“! Изумителното словесно щампосванеизисквало продължителна, до изтощение, работа, и докато съветският печат обругавал Бабел за „простотата“ му, той мътел цикъла „Великата Криница“, който обещавал да станесвоеобразен поздрав към конюнктурната „Разорана целина“: колективизациятапораждала у Бабел същите чувства, както и Първа конна армия – смес от отвращение и възторг. За останалите авторски замисли може да съдим само от странични устни слухове. при арестаот писателя изземват (а сетне и унищожават) голям куфар с ръкописи – изглежда, в него са били наброските към голям роман за чекистите.

ТОМАС ПИНЧЪН – СТУДЕНТ НА НАБОКОВ
Фразата„Томас Пинчън посещавал лекции на Владимир Набоков“ звучи твърде хубаво, за да е истина; но нали и при Пруст и Джойс веднъж в Париж се случвамалко да побъбрят (според една версия те обсъждалиболежките си, според друга - трюфелите) – и ето на, вярваме. Във всеки случай фактите (ако в случая с вечно изплъзващия се Пинчън изобщо може да се говори са факти) предразполагат към това заключение: връщайки се от армията презвтората половина на 50-те, Пинчън се установява отново в Корнелския университет и според някои свидетелства, слушал курса за чуждестранна литература, който там водел Набоков. Жена му Вера – шофьор, асистент и телохранител накуп – по-късно си припомняла необикновения Пинчънов почерк: той пишел ту с печатни букви, ту в курсив. Остава само да гадаем как опекунът би оценил „Дъгата на земното притегляне“,но като знаемнеговото съчувствено отношение към младите американски писатели, струва ни се – топло.

„ЕЛМАЗЕН МЮЙ ВЕНЕЦ“ НА ВАЛЕНТИН КАТАЕВ
Късното творчество на Валентин Катаев, доживял чак до перестройката, е куриоз, заслужаващ отделен разбор: кой би могъл да си помисли, че в залеза на дните си писателят, който съзнателно изтриваше в текстовете си всичко живо, ще съчини едва ли не най-лиричното произведения в руската литература от втората половина на XX век. „Елмазен мой венец“ са белетризирани спомени, кипящи от фантазия: иди разбери, къде авторът на „Синът на полка“ и „Квадратурата на кръга“ безбожно отплесва и къде казва истината.Значителен влог в разшифроването на романа имат филолозите Леонид Видгоф, Олег Лекманов и Мария Рейкина: те не само крепко са свързали литературните персонажи с техните прототипове – съвременници на Катаев, но и с академичнащателност са възстановили обществено-литературния контекст на епохата.

Източник:vsegda-tvoj.livejournal.com


 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2019, Всички права запазени.