CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

„Малката Богородица“ – храм в сърцата на варненци

07/16/21 / ВАРНА
История, преживяла времето





culturespace.bg

1600 г. В Европа блестят със сложната си готическа архитектура и великолепието си величествени катедрали-символи: „Свети Стефан“ във Виена, базиликата „Санта Мария дел Фиоре“ във Флоренция, построена е „Нотр дам дьо Пари“ („Парижката света Богородица“). Някъде по това време в сърцето на един малък град край Черно море, в затънтена провинция на Османската империя, български мъже гордо поставят първия камък на християнски храм. До тях е спряла волска кола, млад мъж държи юздите и е прегърнал икона на Света Богородица, завита в стар месал. „Тук спря колата, тук ще е църквата“ – казва най-възрастният. Така е било, според легендата, а иконата намират в клоните на стар бряст в местността Караач теке (Аязмото) край Варна. И това не е случайно. Някога на мястото е имало древен български манастир. Иконата показала своето чудотворство, като не пожелала да „тръгне“ нито с каруцата на турчин, нито - на грък, а само воловете на колата на един праведен българин повели скъпоценния товар. Хората решили да оставят иконата там, където спрат добичетата му. Те спрели на тогавашния площад „Кале мегдан“, и там издигнали черквата „Успение Богородично“. Така говори легендата. А историците търсят истината другаде. Историческите сведения за този старинен храм, сочен за най-старият, действащ във Варна, са оскъдни. Един от малкото достоверни извори, свързани с неговата история, представлява каменна плоча със следния надпис на гръцки език: „Устрои се този храм на пресветата наша Богородица, с помощта и разноски на всички благочестиви християни на този град през 1802 г.“. Годината е изписана погрешно( вместо 1602 г.). Фактът, че надписът е на гръцки, подсказва, че църквата е обслужвала представители на гръцката общност (гърци и гърчеещи се българи) във Варна, която вероятно по това време вече е била многобройна. Годината 1602-ра може би не е точната. Историята отива назад във времето и предполага, че това е дата на възобновяването на черквата.


Малко данни има за историята на храма. Тук липсват (както е в другите гръцки църкви в града) архив и храмова кондика. Въпреки многото неизвестности, съществуват достатъчно податки, за да се смята, че черквата е по-стара от посочената 1602 г. Братята Шкорпил, които археологически са обходили голяма част от града, изказват предположение, че в храма е погребан самият крал Владислав Варненчик, което, макар и малко вероятно, ни препраща към средата на XV век. Те правят този извод от показанията на Ханс Мергест, участник в Кръстоносния поход до Варна, който бил пленен по време на сражението от 1444 г. и прекарва 16 години в плен. Според него кралят бил погребан в една малка черквица. „Света Богородица Панагия“ била най-старата черква във Варна, от което вероятно идва и този извод на Шкорпиловци.
Когато градежът на църквата започва, трябвало да се подчини на строгите правила на османското робство преди XIX век. Християнски храмове се строят тайно, без излишна публичност, а сградите са малки, полувкопани в земята и схлупени, не по-високи „от феса на мюсюлманин, възседнал кон“, така че да не бият на очи. По време на строителството се оказало, че в миналото на това място е имало древен храм. По план църквата е трикорабна, едноабсидна и с притвор от запад. По-късно е изграден притвор и от към южния ѝ вход. Централният кораб в източната (старата) част е разделен от доста тесни странични кораби с два реда от по три кръгли колони, докато на запад, в удължението на наоса, колоните са квадратни. И трите кораба отвътре са с полуцилиндрично сводесно покритие, а цялата сграда има двускатен покрив. В ново време до източната фасада на черквата е долепена камбанария.

Чудотворната икона - детайл

През 1640 г. пожар нанася щети на храма, но не след дълго той е възстановен и разширен. Следващият основен ремонт на сградата е направен едва през 1896 г., за което свидетелства надпис над южния вход: „От благочестие следвам старото предание и вярвайки в удивителното чудо на Пресветата, казвам, че храмът на Пресветата Божия майка почитаемият беше основан, когато владееше голям страх в замяна построеното мюсюлманско светилище, въпреки мрачните, трудни и тъжни времена, изграден с трудност. Скромен и вкопан в земята, но възвишен с добрината и извършващ всякакви чудотворчества с благочестивото прилежание на доблестните първенци, несъмнен подвиг на воюващите варненци. Беше построен през 1640 г. от Рождество Христово, беше възстановен по времето на пресветия Йоанис Макри през юни 1896 г.“.
До 1914 г. църквата е под опеката на гръцката митрополия, след това е затворена за десетина години, а през 1924 г., след идването на българския ѝ предстоятел, е отворена отново.
Голямо богатство се крие в здрача на централната зала на черквата: великолепен иконостас и безценни икони. Иконостасът е изработен от тъмно дърво, вероятно орех или кипарис, наситен с православни символи и богато орнаментиран. Направен е през 1896 г. , а майсторството, с което е изработен, отвежда към Дебърската художествена школа. Иконната сбирка включва десетки икони от различно време. Малко са храмовете, които могат да покажат икона от XIII век, каквато е „Св. Марина“, донесена тук от едноименната църква, разрушена през 1828 г.
Изключително ценна е иконата „Св. Богородица с Младенеца“ от типа „Умиление”, определена от специалистите като най-старият образец за средновековна живопис, открит във Варна. Богородица придържа малкия Иисус с дясната си ръка, което е характерно за по-старата византийска живопис. Образът на Божията майка е с големи изразителни очи, а усмивката ѝ е нежна и загадъчна. Вероятно тя е иконата от легендата. Намира се отляво в централната зала на черквата. Потъмняла от времето, все пак това са повече от четири века. Образите са тъмни, но пред иконата блещука кандилце-показател.
Другата ценност на храма представлява чудотворна икона на Света Богородица от XVIII век. Изписана е на обратната страна на друга икона – „Св. Благовещение” от XVI - XVII век. Смята се, че е попаднала тук след извършено религиозно шествие. Свидетелствата за чудодейната сила на светинята са многобройни. Поклонниците казват, че Божията майка чува молбите само на искрено вярващите. За молитва и поклон пред „Св. Богородица с Младенеца“ през годините са заставали и християни, и мюсюлмани. Иконата е помагала винаги на онези, които идват тук с искрена вяра в сърцето, казват свещениците на храма. Според едно от записаните предания от ХIХ век за чудесата на иконата, млада туркиня влязла в църквата с 5-годишното си нямо по рождение момченце. Като пристъпило в храма, то проговорило и радостно се развикало. В знак на благодарност, бащата на детето дарил храма със свещници, купени от Цариград. С голяма художествена стойност е житийната икона на Св. Николай Чудотворец от XIX век, в чийто долен край правят впечатление кораби. Други ценни икони са: „Иисус Христос“ (1816), „Св. Йоан Кръстител“ (XVIII в.), „Св. Харалампий“ (XIX в.), „Св. Апостол Петър“ (XVII в.), „Св. Димитър и Св. Мина“ (1831), „Св. Благовещение“ (XVII в.), „Св. Успение Богородично“ (XIX в.). Много от иконите имат ръчно изработени сребърни обкови, които сами по себе си предстваляват забележителни паметници на златарското изкуство от XVII – XIX в.
Всеки, прекрачил прага на малката църквица в Гръцката махала, носеща святото име „Света Богородица Панагия (Пресвята)“, излиза развълнуван, под прихлупения покрив на малкия църковен храм човек среща тайнството на вярата – тази вяра, която е победила времето, робството и е дошла да ни пречисти в забързания ни делник. И тогава малката църквица се възвисява като катедрала.
 Подбор и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2021, Всички права запазени.