ЛЪКИ
То беше само на шест месеца и вече познаваше тъжната действителност в приюта за кучета. Приютът се намираше в края на града и в него, освен всичко друго, беше много самотно. Един ден дойде семейство с момиченце на около шест годинки, с две кестеняви опашки.
– Днес имам рожден ден – каза гордо то на пазача и всички тръгнаха покрай клетките. В една от тях забелязаха черно-бяло кученце, рошаво и свито. Като усети присъствието им, то стана и неохотно се приближи към решетката. Погледна без надежда момиченцето, но внезапно всички се стреснаха от вика й:
–Мамо, това е! Виж му само очите! Искам го.
Бяха донесли специална чанта, сложиха вътре кученцето и се прибраха вкъщи.
То радост, то къпане, игри, специални храни, разходки и много, много гушкане. Катя, така се казваше момиченцето, отскоро учеше английски и кръсти кученцето Лъки.
– То ни е късметът, мамо!
След две години Лъки, който излезе малтийска болонка и както казваше ветеринарят, плюс още две-три породи, крачеше важно сутрин, воден гордо от стопанката си на разходка в близката градинка.
Но един ден Катя се върна от разходка сама. Майка й едва разбра от хлипащото момиченце какво се е случило… Едни момчета…
Оттогава положението стана трагично. Лъки го нямаше. Разлепиха листовки. Откриха профил във Фейсбук. Баща й дори се обади в полицията. Унила и мрачна, Катя не стъпваше в градинката, където често се чуваше кучешка врява.
Мина година. Лъки го нямаше.
– Татко– нерешително каза Катя, –а можем ли да обявим награда?
Баща й се замисли, в тези трудни времена и малко пари да отделиш за такова нещо, се усеща. Той понечи да отговори и тогава погледна Катя. Срещна широко отворените и очи, пълни с надежда и сълзи.
– 1000 лева – отсече баща й.
И пак дните тръгнаха празни. Не че нямаше желаещи за хилядата лева…
… Един пролетен ден… Катя вървеше бавно към училището. То беше на съседна улица, а тя пък минаваше покрай градинката с кучетата. Чуваше се весела глъчка. Катя се загледа мрачно и като че ли краката и сами я заведоха там. Майки, деца, кучета, игри. Изведнъж едно рошаво, неособено чисто куче се приближи към нея. Тя инстинктивно се отдръпна, все пак беше улично и непознато. И тогава кучето вдигна глава и я погледна. Тези очи!
– Лъки – извика Катя и кучето се намери в прегръдките й. Времето спря. Нататък не е за описване…
Вечерта радостта в къщата на Катя беше вече поутихнала. Лъки спеше и Катя се приближи към баща си
– Ами сега, татко, кой ще вземе наградата?
– Ти, моето момиче,ти го откри.
Катя замислено каза:
– Аз мисля, че наградата заслужава Лъки, защото той ни откри.
ДОКТОР КАТ
Тойотата бавно зави и спря в сивия двор на болницата. Мъж и жена излязоха бодро, но с напрегнати лица. Десетгодишната Юлия слезе бавно от колата и тръгна неохотно към въртящата се врата на ДКЦ-то. Знаеше, че днес ще и слагат някаква инжекция, но по-специална. Неизвестността свиваше сърчицето й. Приближиха до вратата. Лицето й грейна. Голям черно-бял котарак неподвижен дочака охраната да задвижи вратата, за да влезе.
– Мамо, виж колко е важен!
В манипулационната сестрата пристигна с поднос с лекарствата. Майката на Юлия притеснено каза, че на малката й е за първи път и е уплашена.
–Няма нищо, сега ще дойде Доктор Кат –с тънка усмивчица рече сестрата.
Майката се поуспокои. Е, щом е доктор, а може би и чужденец… Сестрата излезе и след няколко минути се показа на вратата. В прегръдките й се беше излегнал важно черно-белият котарак от входа. Юлето се засмя и манипулацията мина бързо и без „ох!“. Няма да се излагаме пред доктор Кат, я!
–Той ни е пръв терапевт, в детското. А има и две асистентки, на щат – каза сестрата усмихнато. – Много ни помагат. Заслужват си уискаса. А вие имате още две манипулации – напомни им тя.
–Да, но... – неуверено промълви майката на Юлия.
– Не се безпокойте, доктор Кат винаги е на линия!
Колата се отдалечаваше от болницата.
–Мамо, ти обичаш ли ме?
Майка й се обърна със сълзи в очите. Срещна сериозния поглед на Юлето, която важно каза:
–Аз трябва да имам терапевт и вкъщи...
Преди майка й да каже каквото и да е, се чу строгият глас на таткото, който досега мълчеше:
– Имаш го. Че ще е доктор – доктор ще е. Само име трябва да му измислиш.
И Юлето с блажена усмивка на лицето взе да прехвърля котешки имена в ума си
За Мария Генчева - в сайта, раздела "ЗА НАС".
Всеки полезен, подходящ или остроумен текст (без обиди и хейтърство) от коментарите ще бъде публикуван. Може да се изпраща на Контакти, e-mail по избор.
|
