Марк Шагал – художникът, който с фантазията си покори света

10/30/19 / ИЗКУСТВО
Боготворен от публиката, недолюбван от критиците





culturespace.bg

Марк Шагал, руски и френски художник от еврейски произход, е роден на 7 юли 1887 г. в Льозна, Беларус, като Мойше Захарович Шагалов. Развива ранен интерес към изкуството. След като учи живопис, през 1907 г. напуска Русия и заминава за Париж, където живее в колония за художници в покрайнините на града. Като свързва собствените си лични, мечтани образи с идеите на популярния по онова време фовизъм и кубизъм, Шагал създава впечатляващи творби, които откриваме днес в световните музеи и галерии, а на търговете в Сотби’с те достигат фантастични цени, които кореспондират с фантастичността на изобразеното. Той експериментира с нови форми на изкуството, като създава своите прочути „летящи“ картини, както и множество мащабни творби. Шагал умира в Сент-Пол-дьо-Ванс през 1985 г.
Марк Шагал израства в семейство, което изповядва хасидизма, който забранява визуалното представяне на Божиите творения. Следователно Шагал е израснал в дом, лишен от изкуство, или поне от образи. Когато по-късно в живота си започва да рисува фигури, чичо му, който бил много набожен, отказвал да се ръкува с него. Семейството е скромно. Баща му работи в склад за херинга, а майка му управлява малък магазин за хранителни стоки. Всички очакват най-голямото от деветте деца в семейството да помага в издръжката му. Така ранният интерес към изкуството не е посрещнат с ентусиазъм. Все пак му позволяват да посещава местното художествено училище.
Въпреки че Шагал говори за родния си град в спомените си като за „странен град, нещастен град, скучен град“, той често е бил обект или „мизансцен“ в неговите картини. Най-накрая успява да напусне провинцията, отива в Санкт Петербург и на деветнадесет години започва да учи в Императорското дружество за защита на изобразителните изкуства. Там не му харесва задължителното изучаване на класическото изкуство и е толкова беден, че понякога е на границата да припадне от глад.

С помощта на благодетел от Думата, който харесва творбите му, Шагал успява да се премести в Париж на 24 години. Издръжката е мизерна, само 40 рубли на месец. Той живее невероятно пестеливо през първите си години там – често прекарва с половин херинга на ден и рисува без дрехи, за да не ги съсипе.
Докато е в Париж, той живее известно време в прословутата „La Ruche“ – своеобразна колония на художници. Там работят също Амедео Модилиани, Робер Делони и Фернан Леже.
Четирите години от първия му престой във френската столица често се смятат за най-добрия период на Шагал. Представителни творби от тогава са „Автопортрет със седем пръста“ (1912), „Аз и селото“ (1911), „Почит към Аполинер“ (1911/12), „Голгота“ (1912), „Цигуларят“ (1912) и „Париж през прозореца“ (1913). В тези картини Шагал е вече художникът, какъвто ще бъде следващите 60 години. Причудливите фигуративни елементи, често с главата надолу, се разпределят на платното произволно и създават ефект, който понякога наподобява филмов монтаж и представя вътрешното пространство на фантазията. Често главният герой е самият художник, къдрокос, романтично красив. Спомените от детството и от родния град са основни източници на образност за Шагал през този период.

Марк Шагал, Льо Байзер (Les Amoureux En Bleu). Продадено в Лондон на Sotheby's за 1,162,000 британски лири.
През 1915 г. Шагал се връща в Русия и се жени за Бела Розенфелд, дъщеря на най-богатото семейство в родния му град, през 1915 г. А влюбената двойка се появява в неговата картина „Над града“ (1914 – 1918) като набор от летящи любовници – мотив, към който той ще се връща често.
Първоначално Марк Шагал се пригажда добре към болшевишкия режим в Русия, но не може един художник като него да се затвори между стените на пълната абстракция и социалистическия реализъм. Недоволството му го кара да се премести в Берлин през 1922 г., а след година и половина се установява в Париж.
През 20-те години на миналия век Шагал се запознава и се сприятелява с Амброаз Волар, един от най-влиятелните търговци на изобразително изкуство на ХХ век. Той осигурява много поръчки на Шагал и го запознава с много други известни художници от онова време. Оттогава е и приятелството му с Пабло Пикасо.
Алфред Х. Бар-младши, директор на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, лично се уверява, че името на Шагал е включено в списъка на европейските художници, които се нуждаят от убежище поради нацистко преследване. Това позволява на Шагал и семейството му да се преместят през 1941 г. в Америка.
Шагал прекарва шест години в Ню Йорк. Той никога не научава английски, като казва: „Отне ми тридесет години, за да науча лош френски език, защо да се опитвам да уча английски?“.
Въпреки че е известен главно като художник, той е високо квалифициран в производството на витражи и е поемал поръчки за прозорци в Ню Йорк, Йерусалим и Франция – всичко това може да се види и днес.

Независимо че в Америка Шагал осъществява няколко мащабни предложения, включително за централата на Организацията на обединените нации и Института за изкуство в Чикаго, сърцето му на художник копнее за Франция. Както споделя: „Чувствам, че трябва да живея във Франция, но не искам да се откъсвам от Америка. Франция е вече нарисувана картина. Америка все още трябва да се рисува“.
Детската му плахост никога не изчезва напълно: Шагал избягва прожекторите и не се интересува от славата. Понякога отрича да е известният художник и когато го питат дали е Шагал, художникът дяволито посочва някой друг и намеква: „Може би това е той“.
Сюрреалистите го почитат. Андре Бретон, основател на сюрреализма, казва: „Само при Шагал метафората постигна триумфално завръщане в съвременната живопис“.
А Пабло Пикасо му е приятел, но и конкурент. Веднъж Шагал се пошегувал: „Какъв гений е този Пикасо, жалко е, че не рисува“. По приятелски Пикасо друг път размишлява за Шагал и казва: „Не знам откъде му се раждат тези образи… Трябва да има ангел в главата си“.
Докато картините на Шагал се харесват и привличат многобройна публика, критиците често ги характеризират като сантиментални и еднообразни и ги отхвърлят. Същите бележки Шагал отправя към популярните съвременни течения в изкуството по негово време – импресионизма и кубизма, като се подиграва: „Нека си ядат квадратните круши на триъгълните си маси!“.
През 1975 г. на Шагал е поръчан огромен гоблен за Института по рехабилитация в Чикаго. Картината, озаглавена „Йов“, е завършена, но Шагал умира малко преди да приключи изпълнението на гоблена. Явет Кокил Пиърс, известна майсторка на тъкането, изработва гоблена под надзора на Шагал и е последният човек, който работи с големия художник. Тя напуска дома на Вава (втората жена на художника) и Марк Шагал в 16:00 ч. на 28 март, след като обсъжда и съгласува крайните цветове от рисувания макет за гоблена. Той почива същата вечер.
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2019, Всички права запазени.