Марко Поло – пътешественик или разказвач?

Мария ГЕНЧЕВА За любителите на пътешествията има едно име, което олицетворява техните мечти да откриват „нови светове“. Сега милиони хора посещават Китай и после разказват ли, разказват...За Китай има филми, телевизионни поредици... Но като че ли първите разкази за тази далечна и необикновена страна, за нейните обичаи, култура и бит – непознати и странни, са дошли от пожълтелите страници на една книга: „Пътешествията на Марко Поло“ от… Марко Поло. През 1271 г.,едва на 17 години, Марко Поло напуска родната Венеция заедно с баща си Миколо и чичо си Матео, и двамата – търговци, и се отправя на Изток по тайнствения път на коприната до Китай. Среща се с великия хан на Монголската империя– Кубилай хан (внук на Чингис хан) в Шанду. Дава първите сведения за остров Сипангу, или днешна Япония. Изминават 24 години и един ден, като от нищото, корабът им хвърля котва в пристанището на Венеция. Изненадата е голяма,защото след като изчезват за 24 години, хората вече смятат, че не са живи. Марко Поло е напуснал родния си град едва на 17 години, а се прибира като 40-годишен мъж. Като виждат донесените от тях бижута и коприна, венецианците започват да го наричат „Милионера Марко“. В разказите си за далечните и непознати земи той показва тънко чувство за детайла, а описанията му са пълни с драматизъм. Но като че ли съгражданите му остават равнодушни към преживяванията му. Богатствата му пораждат завист и той решава да тръгне пак на път. През 1296 г. отново се отправя в търговско плаване, но едва излязъл в морето, галерата на Поло е нападната от генуезците (по това време Венеция и Генуа водят война за морско надмощие), Марко попада в плен и е затворен в Генуа до 1299 г. Въпреки че е пленник, хората идват при него, за да чуят за необикновения му живот в Китай... Пътеписът „Пътешествията на Марко Поло” се разпространява бързо, като се има предвид, че епохата е преди Гутенберг. Преведен е на много европейски езици още преди смъртта на Поло, но оригиналните ръкописи са загубени. Съществуват около 150 екземпляра на различни езици. В процеса на преписване и превод обаче са направени множество грешки, поради което има големи различия между отделните версии. Най-старият оцелял ръкопис е на старофренски със силно италианско влияние. И все пак има много въпроси, тъй като потвърждение за пътешествията на Марко Поло има само в книгата му. Анализите на съвремени учени сочат, че това е по-скоро легенда, отколкото реалност. По стъпките му няма веществени доказателства. Ян Джоу -градът, в който (уж) е бил губернатор, не пази никакви исторически сведения за пребиваването му там, нещо изключително нетипично за китайската практика. В книгата има и множество фактологични разминавания, като например че според историята Марко Поло е сложил край на обсадата на Тян Гян, а в китайските източници това са направили персийците. Освен това обсадата е приключила две години преди самият Поло да стигне до Китай. Марко Поло не споменава в своя разказ множество подробности, които биха направили огромно впечатление на всекиго, посетил Китай по онова време – пръчиците за хранене, чая, Великата китайска стена и т.н. И един основен проблем: как пътеписът е бил написан, след като Марко Поло е бил неграмотен. За радост на поколенията в затвора в Генуа той попада в една килия с писател, автор на популярните по това време рицарски романи - Рустикело да Пиза.Той записва всичко, което му разказва Марко Поло, и по-късно издава „Пътешествията на Марко Поло“ или „Милионът“ - книга, която става световноизвестна. Има и въпроси към въображението на писателя. Но мисля, че не това е важното. Остава вдъхновението, предизвикателството на трудния път към неизвестното, това, което кара младите хора да мечтаят за пътешествия, за непознати земи, които чакат своя откривател. Книгата на Марко Поло, със своите описания на богатствата на Изтока, служи като вдъхновение на Христофор Колумб да потърси път към Азия по море с курс на запад. Екземпляр на книгата с бележки, собственоръчно направени от Колумб, е сред притежанията в каютата му на „Санта Мария“. Всички знаем прекрасния резултат от това пътуване. Така че нека забравим въпросите. По-добре да се случват неща, които будят въпроси, отколкото изобщо да не се случват.