„Memento mori“ – изложба на Горан Памуков в Художествена галерия – Русе
09/25/26 / ИЗКУСТВООткриване: 29 септември 2026 г., 18:00
Изложбата ще продължи от 29 септември до 12 октомври 2026 г.
|
|
culturespace.bg
„Помни, че си смъртен“ – значението на латинското memento mori – е отправната точка за изложба, която събира няколко характерни линии в работата на Горан Памуков: интереса към портрета, тъмната образност, преходността и специфичния му начин на изграждане на живописната повърхност.
.jpg)
Черепите присъстват в рисунките на художника още от детството. Дарк артът го привлича и до днес, но сред основните му творчески интереси е портретът – разбиран широко, отвъд изображението единствено на човешкото лице.
В „Memento mori“ разполовеният портрет е характерен визуален принцип. Той присъства и в работите, създадени по образи от банкноти, както и в портретите на комунистически лидери. Разпознаваемите лица са извадени от обичайния им контекст и преминават през експресивния живописен език на автора.
.jpg)
Особено изключение в тази поредица са маймуните – единствените, чиито портрети Памуков не разполовява. След тях се появяват неандерталецът и Homo erectus, разширявайки времевата перспектива на изложбата назад към далечното минало на човека.
Животните присъстват и с характерния за автора черен хумор. Част от „Memento mori“ са прасетата – заради простото наблюдение, че техният живот често се побира „от Великден до Коледа“.
Съществена част от изложбата е и начинът, по който Горан Памуков работи. Художникът често създава нова картина върху своя по-стара творба, като умишлено оставя отделни фрагменти от предишния образ видими.
Такъв е портретът на Салвадор Дали, избран за плаката на изложбата. Той е нарисуван върху по-ранната творба „Птеродактил на залез“. Новият образ променя картината, но не унищожава напълно предишния – части от него продължават да прозират през живописните пластове.
Памуков определя начина си на полагане на боята като близък до action painting. Работи с плътни натрупвания, свободни линии, разливания и пръски, при които движението и физическият жест остават видими върху произведението. В някои работи живописната намеса преминава и върху рамката.
Така Memento mori присъства в изложбата не само чрез черепа и разполовения портрет. Идеята за преходността може да бъде открита и в самия живот на картината – в един образ, който изчезва под следващия, но оставя следи от своето присъствие.
|
|
