Мините на цар Соломон не са мит

culturespace.bg В израелската пустиня археолозите откриха нови доказателства за напреднало общество по времето на библейския цар Соломон. В долината на Тимна, сред изгорялата от слънцето пустош, изглежда, че няма нищо друго освен безмълвни скали. Но ако се вгледате внимателно, можете да откриете факти за древното човешко присъствие. Драскотините по скалата се оказват йероглифи на повече от 3000 години. А пещерата в скалата е тунел, направен с бронзови длета преди много хилядолетия. Някога тук хората не само са живели, но и са търсили и копаели нещо. Описаното в Стария завет не е мит… НЕПРИВЛЕКАТЕЛНИ РАЗКОПКИ По времето, когато израелският археолог Ерез Бен-Йосеф пристига в древните медни мини в Тимна през 2009 г., той е на 30 години. Това място не привлича особено археолозите. Разбира се, то не е Йерусалим от времето на Иисус. Дори не е прочутата цитадела Масада, където еврейските бунтовници масово се самоубиват, но не са се предали на римските завоеватели. Тимна е доста незначително място, на което може да се довери човек без достатъчен научен опит. Тогава Бен Йосеф е точно такъв. По това време той не се интересува от Библията. Сферата му на дейност е палеомагнетизмът, изследване на промените в магнитното поле на Земята. Той и екип от експерти са много заинтересовани от мистериозен магнитен удар през Х век пр.Хр. Те идват тук с цел неговото проучване. Експертите започват разкопки. Те не са очаквали особени находки, тъй като археолозите преди това са открили тук древноегипетски храм. Смята се, че мястото е свързано с ерата на фараоните и дори водачите го представят като някога принадлежащо на Египет. Неочакваните радиовъглеродни данни, получени от Бен-Йосеф от Оксфорд, предизвикват фурор. Мястото, което на пръв поглед не предизвиква никакъв исторически интерес, крие вълнуващи тайни. НАСЛЕДСТВОТО НА ГЛУК През 30-те години на миналия век тук управляват британците. По това време американският археолог Нелсън Глук пристига с експедиция. Техен водач е вождът на местните бедуини шейх Одех ибн Джад. Той прави незаличимо впечатление на американците. Според тях той изглеждал като водач на израелската армия по времето на Мойсей. Глук изследва това място. Той го нарича „най-голямото и най-богато находище на мед в цяла Арабия“. Тук преди много хиляди години този метал е бил добиван и топен. Също така тук са открити ястия, които са датирани от хилядолетие пр.Хр. Това е легендарното време на царуването на най-славните библейски царе: Давид и Соломон. Тогава Глук вече знае точно къде се намира и какво е открил. Същите онези митични мини на цар Соломон. Романът на Райдър Хагард от 1885 г. оживява. Разбира се, историята, разказана в тази книга, е измислица, но нещо се оказа истина. Старият завет на Библията описва цар Соломон като най-богатия човек в света по това време. Храмът на Господа, който той построява, е невероятно щедро украсен с благородни метали, и особено с мед. Фантастично огромното Медно езеро, което е описано в Библията, изисква изключително големи ресурси. Тъкмо в тези мини се добивал и топил ценен метал. Археологът трябва да притежава някои качества на романист. Наистина, без значителен дял от развито въображение в окаяните руини няма как да се видят величествените сгради от миналото. Глук е изключително впечатлен от откритията. Дори не защото потвърждават автентичността на старозаветните разкази: той е вдъхновен от самото откритие. Ученият смята, че е глупаво да се търси потвърждение или опровержение на библейски събития. Който не иска да вярва, така или иначе няма да повярва. Глук каза, че археологията никога не е опровергавала Библията. СЛЕДВАЩИТЕ ПОКОЛЕНИЯ АРХЕОЛОЗИ Науката не стои на едно място. Друг изследовател, Ротенберг, отива да изучава „мините на цар Соломон“. Той открива всички безкрайни лабиринти на древни медни мини. След това започват да разкопават скалите, наречени Соломоновите стълбове. Иронията е, че откриват не нещо, принадлежащо към епохата на този библейски цар, а неочаквано – египетски храм. По това време, през 60-те години на миналия век, е модерно да се търси опровержение не само на библейските истории, но и на самото съществуване на царете Давид и Соломон. Затова откриването на древноегипетски храм на това място доста радва тогавашния научен свят. Едно поколение археолози и историци от този период започват да твърдят, че израилтяните от онази епоха не са нищо повече от диви бедуински племена. Соломон и баща му Давид, ако са съществували, са били просто водачи на едно от тези племена. И никой не нарича Тимна „мините на цар Соломон“. Мястото получава описание като „египетските мини“. РАЗКОПКИТЕ, КОИТО ПРОМЕНИХА ВСИЧКО ОТНОВО Това е историята на Тимна, когато Ерез Бен Йосеф се появява там през 2009 г. Въпреки важността на неговите открития за вярващите по целия свят, самият той не е ни на йота религиозен. Бен Йосеф е абсолютно безпристрастен учен. Откритието, което той прави в тези медни мини, за втори път преобръща историята. Египтяните не са били тук, когато мините са били в действие. Находките ясно показват, че това са времената на Давид и Соломон. Ученият и екипът от експерти са изумени. Те откриват останки от работнически дрехи, техните камили и дори вкаменени дати от преди 3000 години. Тези разкопки напълно пренаписват историята на Тимна. Египетският храм е бил преди. След него идват израилтяните. Освен това учените отвориха завесата на тайната върху произхода на едомците. Според Библията това е народ, произлизащ от брата на библейския патриарх Исаак – Исав. Разкопките разкриват отломки от техните селища, добитък, други имоти и древни текстове, които споменават тези хора. Археолозите откриват тук рибни кости – странно, като се има предвид, че до от Средиземно море има почти 200 км. Открити са и лакомства като леща, бадеми, грозде, които са донесени отдалеч. Най-интересно е откриването на малки червени и сини фрагменти от тъкан. Учените ги смятат за принадлежащи към римската аристокрация. Анализът показва дата около 1000 г. пр.Хр. Тогава Рим е просто село. По-късно се откриват проби от малко розова вълна. Когато са прегледани, резултатът е зашеметяващ. Оказва се, че всъщност цветът е кралско лилаво. Това е най-скъпата боя в древния свят. Само кралете носели дрехи, боядисани в този цвят. Ако някой все още смята древните израилтяни за прости номади, тогава е време да преразгледа мнението си. Дали Глук е прав? Наистина ли е съществувало великото царство на цар Соломон? ПРОВОКАТИВНИЯТ ПРИНОС НА БЕН ЙОСЕФ Ученият отбеляза, че археолозите обикновено работят с предмети, които съществуват от векове или хилядолетия. На първо място – каменни сгради и предмети от бита. Колкото по-грандиозни са сградите, толкова по-развито е било обществото. Различни археологически школи водят яростни спорове за това дали е съществувало обединено кралство Израел, или не. Единственото, за което са съгласни помежду си, е въпросът за наличието или отсъствието на сгради. Бен Йосеф вярва, че е несправедливо да се съди за цивилизацията по този начин. Той посочва като пример социалната структура на монголите. Те са номади, но това не им пречи да завладеят половината свят. Част от израелското общество би могло да живее в шатри. Между другото, точно това казва Библията. Към този момент не се споменават каменни къщи. Обществото е отчасти номадско. Това са овчарите. Те опъват палатките си при нужда и се местят според сезона. Ето защо от едно доста развито общество няма такива монолитни доказателства за съществуване като каменните руини. Библията казва, че когато израилтяните празнуват освещаването на храма на Соломон, те се разпръсват радостни по шатрите си. Друго нещо е, че медните мини са се развивали доста активно и са запазени много доказателства за своето развитие. Известният израелски археолог Арен Меир от университета Бар-Илан ръководи разкопките във филистимския град Гет от четвърт век. Според Библията това е родният град на Голиат. Той казва, че откритията на Бен Йосеф доказват категорично, че номадски народ може да постигне високо равнище на социална и политическа организация. Меир също се съгласява с определението на Бен Йосеф за това общество като народ на Едом. Дотогава учените не обръщат нужното внимание на номадите и обръщаха прекомерно внимание на архитектурата. СЪКРОВИЩЕТО НА ТИМНА Томас Леви от Калифорнийския университет в Сан Диего, водещ археолог в обекта Файнан, казва: „Разкопките в Тимна разкриха красива картина на индустриален пейзаж от желязната епоха, обхващащ стотици квадратни километри“. Леви признава, че направеното откритие доказва библейските истории за развитото и богато израелско обединено кралство. Той добавя, че това е нещо, което учените не само не са очаквали да намерят, но дори не са търсили. Всеки, който минава през пустошта на долината Тимна, покрай тъмните устия на тунелите и мистериозните скални рисунки, ще трябва да се съгласи, че нещата съвсем не са такива, каквито изглеждат. Той може да види истината, ако се вгледа внимателно. Хората обичат гатанки и мистерии. Но те винаги си имат свои представи. Човек трябва само да копае по-дълбоко или да погледне по-отблизо. Има неща, които завинаги остават невидими. Откритието на Бен Йосеф не е конкретен довод за или против историческата точност на Библията. Това само ви кара да се замислите за истината на това, в което хората са вярвали. Науката определено е надхвърлила авторитета си в този случай. Велики империи могат да съществуват под носа на човечеството и археолозите никога да не намерят и следа от тях. Тимна е аномалия, която разкрива границите на това, което човек може да знае. Истинското съкровище в древните мини е смирението. Превод от руски: Георги ВЕНИН