culturespace.bg
Костни останки, намерени в тибетска пещера на 3280 м над морското равнище, показват, че древна група хора е оцеляла тук в продължение на много хилядолетия.
Денисовците са изчезнал вид древен човек, живял по същото време и на същите места като неандерталците и хомо сапиенс. Само шепа останки от денисовци са били открити от археолозите. Малко се знае за групата, включително кога са изчезнали, но съществуват доказателства, които предполагат, че са се кръстосвали както с неандерталците, така и с Хомо сапиенс.
Изследователски екип, ръководен от университета в Ланджоу, Китай, който включва специалисти от университета в Копенхаген, Дания, Института за изследване на Тибетското плато, CAS, Китай и от университета в Рединг, проучва повече от 2500 кости от карстовата пещера Байшия на високата надморска височина Тибетско Плато или Тибетска планинска земя, едно от двете места, където е известно, че са живели денисовци.
Техният нов анализ, публикуван на 3 юли т.г. в Nature , идентифицира нов денисовски фосил и хвърля светлина върху способността на вида да оцелее при променливи климатични условия – включително ледниковия период – на тибетското плато от около 200 000 г. до преди 40 000 години.
Д-р Джеф Смит, зооархеолог от университета в Рединг, е съавтор на изследването. Той казва: „Успяхме да установим, че денисовци са ловували, колели и яли редица животински видове. Нашето проучване разкрива нова информация за поведението и адаптацията на денисовци както към условия на голяма надморска височина, така и към променящ се климат. Едва сега започваме да разбираме поведението на този необикновен човешки вид." Костните останки от карстовата пещера Байшия (Baishiya) са натрошени на множество фрагменти, което предотвратява идентифицирането им. Екипът използва нов научен метод, който използва разликите в костния колаген между животните, за да определи от кой вид идват костните останки. Д-р Хуан Ксиа от университета в Ланджоу казва: „Зооархеологията чрез масспектрометрия (ZooMS) ни позволява да извлечем ценна информация от често пренебрегвани костни фрагменти, осигурявайки по-дълбоко вникване в човешките дейности.“ Изследователският екип установява, че повечето от костите са от синя овца, известна като бхарал, както и от диви якове, еднокопитни, изчезнал вълнест носорог и петниста хиена. Изследователите също така идентифицират костни фрагменти от дребни бозайници, като мармоти и птици.
Д-р Джиан Уанг от университета в Ланджоу казва: „Настоящите доказателства сочат, че денисовците, а не други човешки групи, са обитавали пещерата и са използвали ефективно всички животински ресурси, достъпни за тях по време на тяхния живот.“
Детайлен анализ на фрагментираните костни останки показва, че денисовците са отстранявали месо и костен мозък от костите, но също така показва, че хората са ги използвали като суровина за производство на инструменти.
Нов денисовски фосил, който учените идентифицират като ребрена кост принадлежала на нов денисовски индивид. Слоят, където е открито реброто, е датиран отпреди между 48 000 и 32 000 години, което предполага, че този денисовски индивид е живял във време, когато съвременните хора са се разпръсквали из Евразийския континент. Резултатите показват, че денисовците са живели през два студени периода, но също и по време на по-топъл междуледников период между епохата на средния и късния плейстоцен.
Д-р Фридо Уелкер от университета в Копенхаген казва: „Заедно вкаменелостите и молекулярните доказателства показват, че басейнът Ганджия (Ganjia), където се намира карстовата пещера Байшия, е предоставил относително стабилна среда за денисовците, въпреки голямата надморска височина.
Сега възниква въпросът кога и защо тези денисовци на Тибетското плато са изчезнали.“
|
