spiegel.de/international/
Противно на това, в което дълго вярвахме, Албрехт Дюрер не е кой знае какъв космополит.Вярно е, че Британският музей го възхвалява като „истински международен“ и се знае, че като млад е пътувал до Холандия и Фландрия и е посетил Италия през Кватрочентото, сиреч през XV век.
Но в действителност тази спекулация е твърде съмнителна. Последните проучвания показват, че Дюрер не се е осмелявал да пътува в чужбина в началото.Вместо това той вирее сред таверните и щандовете за колбаси в родния си край.
Тази липса на пътешественически дух обаче не означава непременно провинциална ограниченост. Нюрнберг е вторият по големина град на Свещената Римска империя. Населението, което живее зад стените на града е 45 000 души. В квартала, около ателието на Дюрер на Бургщрасе, живеят лекари, историци, крупни производители и търговци, които търгуват с чужди страни.
Момчето израства в тази среда. Първо, той е чирак на баща си, златар. Прави първия си автопортрет на 13-годишна възраст и гордо написва по ръба: „Използвах огледало, за да нарисувам това мое собствено изображение“.
По онова време богатите търговци обичат да поръчват портрети. Култът към буржоазното его едва се е появил. Дюрер иска да участва в този бум. През 1490 г. той започва работа и рисува родителите си като тест.
Неотдавнашното инфрачервено изследване разкри колко пестеливо е работил чиракът с материалите. За портрета на майка си той използва парче овехтял плат, изработен от лен. „Прилича на стара кърпа“, казва Оливър Мак, който работи като реставратор. Изследователите биха били прекалено щастливи да научат повече за тези сурови ранни дни, но информацията в източниците е неясна.
Това, което е ясно обаче, е, че Дюрер се е скитал на 18-годишна възраст и пътуванията му са го отвели до Елзас и Базел.
Подсвирквайки си, с раница и алпенщок– така Романтичното движение си представя тийнейджъра Дюрер. В действителност той посещава публични домове. Автопортрет от този му период показва човек, който изглежда потиснат и емоционално разстроен, като Ван Гог.
Най-накрая скитникът се завръща у дома. Баща му е уредил да се ожени за дъщеря на патриций и те се бракосъчетават на 7 юли 1494 г. Но малко след сватбата младоженецът тръгва на ново пътуване.
Какво става тук? Досега историците на изкуството обясняваха прибързаното напускане на дома по следния начин: твърдяха, че Дюрер е пътувал до Италия, за да се потопи в света на Ренесанса, точно както поета Йохан Волфганг фон Гьоте и археолога Йохан Йоахим Винкелман столетия по-късно. Дестинацията на художника е Венеция.
Със сигурност градът на лагуната е в разгара на своята слава. Ароматите на индийските подправки се носят от пристанището. И тук езическата древност се радва на ренесанс: 11 000 проститутки предлагат услугите си.
Но младият германец явно се колебае да прекоси Алпите, поне според това, което кураторите ни внушават. Те представят коренно различна интерпретация.
Има исторически доказателства, че е имало огнище на чума в Нюрнберг през август 1494 г. До края на годината в масови гробове са погребани 9780 жертви. Художникът бяга от тази напаст. Няма признак, че копнее да посети областите на юг. Във всеки случай не стига далеч. Добре датирани творби показват, че бягащият художник първо се насочва към Инсбрук, където скицира резиденцията на императора. След това язди през прохода Бренер. Около десетина акварели остават от пътуването.
Но тогава решимостта му да продължи на юг очевидно отслабва.
Благодарение на старателни сравнения, изследователите успяват да съставят маршрута на Дюрер. Той посещава общо пет места: Трент, Клаузен, замъците на Арко и Сегонцано, и долината Ейсак. Движи се точно по границата между южния край на Германия и Италия.
Кураторът Есер сега не се съмнява: той е убеден, че Дюрер в най-добрия случай е бил „човек, който внимателно се е приближил до границата“ по време на пътуването си.„Воден от собствената си ограниченост, той иска да създаде впечатлението, че е широко пътуващ човек“, твърди Есер. Дюрер лукаво дава имена на акварелите си като „Италиански замък“ или „Венециански аванпост“. По този „обобщаващ“ начин той рисува от страна, в която всъщност едва е стъпвал.
Едва единадесет години по-късно германецът стига до Средиземноморието. Този път той пристига като известна суперзвезда. По време на първия си опит обаче, по всичко изглежда, не е имал смелост да пътува до Венеция.
Независимо от това, той не се ограничава със собственото си въображение: „За да се запознаеш с Ренесанса, не е трябвало да пътуваш вече в Италия по това време“, твърди Есер. Произведенията на майсторите на Ренесанса могат да бъдат закупени като копия в Нюрнберг.
По онова време градът е на върха на технологиите, с уникална печатарска и издателска индустрия. Близо до ателието на Дюрер бръмчат най-модерните печатни машини на континента.
Но в Нюрнберг има и изобилие от долче вита – с баните, бардаците и игралните зали.
Най-добрият приятел на художника – Вилибалд Пиркхаймер, патриций, чийто нос е счупен по време на турнир по фехтовка, има библиотека, пълна с неприлична литература от древността.
Този богат бонвиван е известен с разпуснатия си живот. Когато жена му умира в ранна възраст, той остава сам и насочва вниманието си към изобразителното изкуство. За отдих посещава публични домове.
Развратът на двамата приятели, които обичат да мокрят свирката си в местната „джентълменска механа“, е добре документиран. В брака на Дюрер не се раждат деца.Той нарича съпругата си „стара врана“ и забранява на приятеля си да спи с нея – освен ако, както казва той, има опасност тя „да умре“ при акта.
Междувременно в лични писма той превъзнася „красиви“ войници. Особено обича един от своите чираци. Дюрер също е подиграван заради странността си да къдри косата си и да я оставя да расте дълга.
Какво означава това? На 30-годишна възраст художникът открито представи голото си тяло, в „плътта на пола“, както отбелязва историкът на изкуството Норберт Волф. Тогава той посещава банята на мъжете в Нюрнберг и обезсмъртява шест господа в оскъдни препаски.
„О, век! Радост е да си жив!“.С тези думи поетът Улрих фон Хутен поздравява новата ера през 1500 г. Дюрер също експериментира в тази гореща и стимулираща среда.
Много е възможно, когато става дума за сексуални въпроси, художникът да „опитва разнообразни неща, за да види как старите римляни и гърци са ги практикували в древността“, казва Менде, доайенът на изследването за Дюрер.
Превод: Мария ВЕСЕЛИНОВА
|