Мистерията Eгипет

11/21/18 / МИСТИКА
Загадките на „черната земя“





 Снежана ИВАНОВА


Човекът на XXI век. Рожба на съвременната цивилизация. Днешният модерен човек със самочувствие на завоевател обхожда надлъж и нашир Земята, броди из Космоса, каца на Луната. Учен, съзидател, изобретател. Битува в свят на високи технологии. Свят, удобен и логичен, донякъде хармоничен и предвидим. Има и още – войни, глад, насилие, екологичен колапс… Но с този тъмен щрих няма да помрачаваме светлата картина на съвременното житие. Защото, слава богу, завидният комфорт не е приспал неспокойния, изследователски дух, присъщ на човешката природа. Неизчерпаем е интересът към загадъчното и мистичното, към тайните и чудесата. Еволюцията на човешката раса не спира да човърка умовете и душите. А какъв по-непресъхващ извор на загадки от Древния свят?!

Старогръцкият историк Херодот е написал: „Никъде по света няма такива удивителни неща… нито дори в отвъдния свят могат да се намерят такива неща с неизразимо величие“.
Това е Египет. Една от най-ярките цивилизации на Стария свят. Мъдра и мистична, величествена и хуманна. Изгряла на историческия небосклон през IV хилядолетие пр.Хр., векове наред тя е обект на нестихващ интерес. За гърците Египет била страна на чудесата, люлка на мъдростта, родина на древни богове. Самата дума ‘Египет’ е от гръцки произход и означава „загадка“, „тайна“.
Египтяните наричали страната си Кемет, което в превод е „черна земя“.
Интересът към египетската култура се пробужда с похода на Наполеон Бонапарт. Той завършва с неуспех, но с Бонапарт пътуват видни изследователи, сред които е и Деном, художник-портретист, познавач на изкуството. Натрупаните впечатления и познания, благодарение на прекия досег с ценни паметници на културата, дават началото на нова научна дисциплина – египтология. Малко по-късно е открит розетският камък, послужил като ключ за разчитането на египетското йероглифно писмо.
Египет е „дар на Нил“. Нил се оглежда в египетското изкуство, религия, митове. Той е „виновен“ за низ от материално-технически открития. Тази река, втора по дължина в света след Мисисипи, крие загадката на своето начало през цялата древност. Ролята на Нил за появата и разцвета на египетската култура е в неговите ежегодни разливи. Флората и фауната на Нил присъстват в много живописни пана – сред тръстики, лотоси и папируси се срещат типичните за Египет птици и животни. В стилизиран вид лотосът присъства в архитектурата и орнамента. С папируса е свързано едно от техническите завоевания на древността – използването му за писмовен материал. Папирусът е бил употребяван за различни цели в Древен Египет: стъблото му служело за храна, от овъглените му корени правели мастило, но преди всичко той е средство за писане, достатъчно меко и гъвкаво, за да се навие на руло. Фауната на Нил присъства в египетските култове и обреди, някои от които са сакрализирани или обожествявани.
„Книга на мъртвите“, написана на тънки листове от папирус, е уникален документ, събрал в себе си се мъдростта и духовната мощ на древния египтянин. С философските, морални и митични виждания, емблематични за египетската цивилизация, тази книга отдавна си е извоювала място в световното културно наследство.
Четем за това, как мъртвият трябва да умилостиви божества – съдии, за да му отредят не страдание, а добруване. Само добродетелните дела биха могли да смекчат присъдата на боговете, неумолими, но справедливи съдници.
„Не съм създавал страдания на хората.
Не съм си служил с насилие към моите роднини.
Не съм замествал правдата с неправдата…
Не съм извършвал престъпления.
Не съм накарвал никого да работи за мене непосилно.
Не съм злословил от славолюбие.
Не съм измъчвал своите служители.
Не съм проклинал боговете.
Не съм лишавал бедния от неговия хляб насъщен…
Не съм допускал никой господар да мъчи роба си.
Не съм докарвал на ближния страдания.
Не съм допускал глад да има.
Не съм разплаквал хората, подобните на мене.
Не съм убивал, нито заповед за смърт съм давал…
Не съм си присвоявал на ближния нивята.
Не съм размествал ни тежестите, ни лоста на везната.
Не съм отнемал млякото от детските уста.
Не съм обсебвал добитъка по пасищата…
Не съм изваждал риба с мъртва риба.
Не съм препречвал на водите да текат където трябва.
Не съм събарял вдигнати прегради на води течащи…
Чист съм! Чист съм! Чист съм! Чист съм!“
В „Книга на мъртвите“ многократно се посочва като основна добродетел милосърдието към бедните и нуждаещите се. „Не съм правил раздори, не съм ругал, не съм постъпвал прибързано, не съм сплетничил, не съм измамвал или злобно постъпвал, устата ми е чиста, ръцете ми са чисти“ – това са моралните императиви, в чието име задгробният съд трябва да отреди на душата вечно блаженство.
Размислите и писанията за Древния Египет не може да имат финал. Дори пауза. Неразгаданите тайни провокират човешкото въображение и то бълва хипотези и открития от учени и недотам учени, поклонници и скептици. Загадката „Египет“ няма да залезе. Изгревът на неразгаданото древно величие ще осветява „черната земя“, за да ни напомня, че нищо не започва от нас и не завършва с нас.





Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2018, Всички права запазени.