CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Мистерията на догоните...

05/21/21 / ИСТОРИЯ
и извънземният произход на космогоничните им познания





culturespace.bg

В южната част на Мали, на труднодостъпното плато Бандиагара в непроходимата джунгла, френска експедиция, водена от етнографите Марсел Гриуле и Жермен Дитерлен през 1931 г., неочаквано открива хората от племето догони (около 800 000 души – 2007 г.). Техният бит и познания толкова заинтересовали учените, че Гриуле и колегите му изучавали тези невероятни африканци до 1952 г. Те били смаяни от факта, че след като живеят в пълна изолация от външния свят, догоните от поколение на поколение, хилядолетия предават древни астрономически знания, за които по това време дори съвременната наука можело само да предполага.

Къщичките на догоните

Космогоничните митове на догоните показват, че те разделят небесните тела на звезди („tolo“), планети („tolo gonose“) и сателити („tolo tonase“). За разлика от някои съвременни учени, които вярват в изключителността на човечеството, догоните говорят за многобройни светове, обитавани от различни живи същества, където според тях животът започва с растения. Те са убедени, че „на други места има рогати, опашати, крилати, пълзящи хора“.
Догоните също имат своя „теория“ за формирането на Вселената: „В началото на времето всемогъщата Ама, върховното божество, се намира в огромно въртящо се яйце, в чийто център се ражда мъничко семе. Когато израства и се пръсва, се появява Вселената“. Това не напомня ли за теорията за „големия взрив“, за която учените все още спорят? „Млечният път“, според идеите на догоните, представлява „спирален звезден свят“ , a във Вселената има „безкрайно много“ такива спирални светове. Заслужава да се отбележи, че спиралната форма на нашата галактика е доказана едва през 1950 г.!

Догони

Особено загадъчни се оказват познанията на догоните за системата на далечния Сириус, които те биха могли да получат само с помощта на специални мощни телескопи. За първи път Гриуле и Дитерлен разказват на света за удивителните астрономически познания на догоните в своя статия, която излиза през 1951 г. и се нарича „Суданска система Сириус“, а Марсел Гриуле написва книгата „Бледата лисица“, последвана от книгата на Робърт Темпъл „Мистерията на Сириус“.
Най-голям интерес, както сред учените, така и сред поддръжниците на палеоконтакта (посещения на нашата планета в далечното минало от извънземни от космоса), предизвикат знанията на догоните за Сириус. Според космогоничните митове на догоните Сириус е тройна звезда, системата му се състои от главната звезда Сиги толо и звездите По толо и Еме Я-толо. Нещо повече, звездата По толо, въпреки малкия си размер, има колосално тегло и плътност. Догоните казват: „Той е най-малката и тежка от всички звезди и се състои от метал, наречен „саголу“, който е по-ярък от желязото и толкова тежък, че всички земни същества, обединени, не могат да вдигнат дори частица…“.

Астрономическите познания на племето догони датират от 3200 г. пр. Хр.

Догоните също знаят, че Сириус В се върти около главната звезда Сиги толо (Сириус А) в продължение на 50 земни години (според учените - 49,9 години). Освен това, когато Сириус Б в удължена орбита се приближи до Сириус А, казват догоните, той започва да свети по-ярко. По едно време астрономът А. В. Архипов реши да провери това твърдение на догоните. Сравнявайки данните за яркостта на Сириус А за дълъг период (ученият стигна до заключението, че яркостта на звездата всъщност варира и периодичността на това явление е 50 години; а както вече знаем, това е периодът на въртене на Сириус Б около Сириус А. Невероятно е, но се оказва, че колкото по-близо до Сириус А е неговият спътник, толкова по-ярко свети звездата. Догоните са напълно прави!

Празникът на маските

Заслужава да се отбележи, че Сириус В е открит през 1862 г. и учените са научили за много високата му плътност едва преди избухването на Първата световна война. Но Еме Я-толо(предполагаем Сириус С), вторият спътник на Сириус А, все още не е открит, въпреки че, съдейки по отклоненията в движението на главната звезда, учените предполагат неговото съществуване.
Догоните все още живеят свой собствен особен живот. Дори календарът им е различен, седмицата в него се състои само от пет дни и всеки пети ден е пазарен ден, може да се каже – празник. Всяка година през април се празнува маскарад, и то цяла 5-дневна догонска седмица. Основната цел на този празник е да напомни на догоните за празника Сиги, който пък се отбелязва само веднъж на 50 години – периода на завъртане на Сириус Б около Сириус А. Догоните се наричат Деца на Бледата лисица; според тях това е било името на техния звезден родоначалник. Бледата лисица, или Юругу, е главният герой на редица митове. Има рисунка на догони, която изобразява как „Лисицата се спуска в ковчега от звездата По“.
В бележките на Гриуле се отбелязва, че т.нар. Ковчег на Номо се състои от две части и е разделен на 60 отделения. Съдържанието на бележките на учения напомня разказа от Стария завет за Ковчега на Ной: „В тези отделения Номо поставил всички животни и растения, които трябваше да се размножават на Земята“. И освен това в ковчега имало „четири двойки близнаци, тоест осем предци“. Приличали на земноводни – получовеци-полузмии с гъвкави крайници без стави, зачервени очи и раздвоен език.
Засега няма начин категорично да се докаже някоя от версиите, които се опитват да опровергаят тайнствения произход на знанията на догоните. Може би ако е възможно да се открие Сириус С, това ще бъде неопровержимо доказателство, че догоните са получили знанията си от извънземни. Вярно е, че през 1995 г. астрономите Дювент и Бенест заявяват, че са наблюдавали Сириус С, но съществуването му все още не е официално признато. В същото време догоните знаят, че около този сателит се въртят две планети, което все още е хипотетично за науката (Ара-толо и Ю-толо). Това се доказва от най-новия „Каталог на компонентите на двоични и множествени звезди“, съставен въз основа на резултатите от астрономическия спътник „Хипарки“.

Скулптура на догоните. Ню Йорк, Музей на изкуството "Метрополитен"

Историци и археолози са единодушни: всички факти сочат, че племето се е заселило на платото Бандиагара, което сега се нарича още Страната на догоните, в самото начало на XIII век. Но има пещера, която отива дълбоко в планината, в която има стенописи, създадени преди повече от 700 години. Пещерата съдържа невероятни рисунки и ценна информация. Прави впечатление чертеж, който пряко свързва системата Сириус и нашето Слънце. Като цяло нямаше да има нищо необичайно, ако изображението показваше само най-ярката звезда в небето – Сириус А.
Племето също така знае всички планети от нашата Слънчева система, включително Нептун, Плутон и Уран, както и информация за други 226 звездни системи, сред които спирални звездни системи, които са открити от астрономите по-късно. Те знаят точно как изглеждат тези планети, когато се приближаваме към тях от космоса, което също стана известно на учените съвсем наскоро. И естествено, те знаят, че Земята се върти около оста си и около Слънцето и прави пълна обиколка за 365 дни, и в календара си разделят този цикъл на 12 месеца. Те знаят, че Луната е безводна и мъртва.
И така, как догоните познават всички тези звезди и техните характеристики? Когато питат старейшините на племето кой е предоставил на предците им толкова невероятна информация, те отговарят, че именно Номо е пристигнал по едно време на „ковчега“ точно от… системата Сириус.
В контакти с догоните учените установяват, че освен за Сириус, те имат знания и в областта на молекулярната биология, ядрената физика и други науки, но, разбира се, не могат да се възползват от тях. И все пак, за да се запази тази информация в продължение на много векове без присъствието на писменост, без да се губи нищо от познанието, да може да се обясни разумно всяка рисунка – това не е ли доказателство за феноменалните способности на догоните?
Информацията за извънземния произход на точните астрономически познания на племето догони е тема на добре документираната, но противоречива книга на Робърт Темпъл „Мистерията на Сириус“, публикувана от Random House в Лондон през 1977 г. и преработена през 1998 г. В тази книга Темпъл смело и категорично заявява, че трябва да е имало контакт с напреднали извънземни същества още през 5000 и 3000 г. пр.Хр. Според Темпъл, не само племето догони от Западна Африка, но и древните вавилонци и египтяни говорят за същества, пристигнали от системата на звездата Сириус. И техните устни традиции донасят до нас, че тези извънземни същества са били земноводни.
Очаквано по-консервативните западни астрономи и изследователи отхвърлят подобни извънземни теории като абсурдни. Те по-скоро биха повярвали, че подобни знания може да са дошли от някаква напреднала, но изгубена цивилизация на Земята. Проблемът с тези противоположни гласове е, че те отхвърлят заключението на Темпъл, без да предоставят контрааргументи на обширните и масивни документални доказателства, които той е представил в своята книга.

П.П. Интересен факт: родни езотерици и учени смятат, че и първобългарите идват на Земята от Сириус. И косвени доказателства не липсват: в някои стари апокрифи от времето още на Авитохол се говори за двоичността и троичността на Сириус. Знае се, че най-точният календар е българският. Изобщо, и нашите предци са имали изумителни астрономични познания, но все пак не са живели в пълна изолация всред гъстото лоно на джунглата.

 Подбор, превод и редакция:М. ВЕСЕЛИНОВА
 





Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2021, Всички права запазени.