culturespace.bg
В южната част на Мали, на труднодостъпното плато Бандиагара в непроходимата джунгла, френска експедиция, водена от етнографите Марсел Гриуле и Жермен Дитерлен през 1931 г., неочаквано открива хората от племето догони (около 800 000 души – 2007 г.). Техният бит и познания толкова заинтересовали учените, че Гриуле и колегите му изучавали тези невероятни африканци до 1952 г. Те били смаяни от факта, че след като живеят в пълна изолация от външния свят, догоните от поколение на поколение, хилядолетия предават древни астрономически знания, за които по това време дори съвременната наука можело само да предполага.
![](/files/ДОГОНИ 3.jpg)
Къщичките на догоните
Космогоничните митове на догоните показват, че те разделят небесните тела на звезди („tolo“), планети („tolo gonose“) и сателити („tolo tonase“). За разлика от някои съвременни учени, които вярват в изключителността на човечеството, догоните говорят за многобройни светове, обитавани от различни живи същества, където според тях животът започва с растения. Те са убедени, че „на други места има рогати, опашати, крилати, пълзящи хора“.
Догоните също имат своя „теория“ за формирането на Вселената: „В началото на времето всемогъщата Ама, върховното божество, се намира в огромно въртящо се яйце, в чийто център се ражда мъничко семе. Когато израства и се пръсва, се появява Вселената“. Това не напомня ли за теорията за „големия взрив“, за която учените все още спорят? „Млечният път“, според идеите на догоните, представлява „спирален звезден свят“ , a във Вселената има „безкрайно много“ такива спирални светове. Заслужава да се отбележи, че спиралната форма на нашата галактика е доказана едва през 1950 г.!
![](/files/ДОГОНИ 6.jpg)
Догони
Особено загадъчни се оказват познанията на догоните за системата на далечния Сириус, които те биха могли да получат само с помощта на специални мощни телескопи. За първи път Гриуле и Дитерлен разказват на света за удивителните астрономически познания на догоните в своя статия, която излиза през 1951 г. и се нарича „Суданска система Сириус“, а Марсел Гриуле написва книгата „Бледата лисица“, последвана от книгата на Робърт Темпъл „Мистерията на Сириус“.
Най-голям интерес, както сред учените, така и сред поддръжниците на палеоконтакта (посещения на нашата планета в далечното минало от извънземни от космоса), предизвикат знанията на догоните за Сириус. Според космогоничните митове на догоните Сириус е тройна звезда, системата му се състои от главната звезда Сиги толо и звездите По толо и Еме Я-толо. Нещо повече, звездата По толо, въпреки малкия си размер, има колосално тегло и плътност. Догоните казват: „Той е най-малката и тежка от всички звезди и се състои от метал, наречен „саголу“, който е по-ярък от желязото и толкова тежък, че всички земни същества, обединени, не могат да вдигнат дори частица…“.
![](/files/ДОГОНИ 8.jpg)
Астрономическите познания на племето догони датират от 3200 г. пр. Хр.
Догоните също знаят, че Сириус В се върти около главната звезда Сиги толо (Сириус А) в продължение на 50 земни години (според учените - 49,9 години). Освен това, когато Сириус Б в удължена орбита се приближи до Сириус А, казват догоните, той започва да свети по-ярко. По едно време астрономът А. В. Архипов реши да провери това твърдение на догоните. Сравнявайки данните за яркостта на Сириус А за дълъг период (ученият стигна до заключението, че яркостта на звездата всъщност варира и периодичността на това явление е 50 години; а както вече знаем, това е периодът на въртене на Сириус Б около Сириус А. Невероятно е, но се оказва, че колкото по-близо до Сириус А е неговият спътник, толкова по-ярко свети звездата. Догоните са напълно прави!
![](/files/ДОГОНИ 4.jpg)
Празникът на маските
Заслужава да се отбележи, че Сириус В е открит през 1862 г. и учените са научили за много високата му плътност едва преди избухването на Първата световна война. Но Еме Я-толо(предполагаем Сириус С), вторият спътник на Сириус А, все още не е открит, въпреки че, съдейки по отклоненията в движението на главната звезда, учените предполагат неговото съществуване.
Догоните все още живеят свой собствен особен живот. Дори календарът им е различен, седмицата в него се състои само от пет дни и всеки пети ден е пазарен ден, може да се каже – празник. Всяка година през април се празнува маскарад, и то цяла 5-дневна догонска седмица. Основната цел на този празник е да напомни на догоните за празника Сиги, който пък се отбелязва само веднъж на 50 години – периода на завъртане на Сириус Б около Сириус А. Догоните се наричат Деца на Бледата лисица; според тях това е било името на техния звезден родоначалник. Бледата лисица, или Юругу, е главният герой на редица митове. Има рисунка на догони, която изобразява как „Лисицата се спуска в ковчега от звездата По“.
В бележките на Гриуле се отбелязва, че т.нар. Ковчег на Номо се състои от две части и е разделен на 60 отделения. Съдържанието на бележките на учения напомня разказа от Стария завет за Ковчега на Ной: „В тези отделения Номо поставил всички животни и растения, които трябваше да се размножават на Земята“. И освен това в ковчега имало „четири двойки близнаци, тоест осем предци“. Приличали на земноводни – получовеци-полузмии с гъвкави крайници без стави, зачервени очи и раздвоен език.
Засега няма начин категорично да се докаже някоя от версиите, които се опитват да опровергаят тайнствения произход на знанията на догоните. Може би ако е възможно да се открие Сириус С, това ще бъде неопровержимо доказателство, че догоните са получили знанията си от извънземни. Вярно е, че през 1995 г. астрономите Дювент и Бенест заявяват, че са наблюдавали Сириус С, но съществуването му все още не е официално признато. В същото време догоните знаят, че около този сателит се въртят две планети, което все още е хипотетично за науката (Ара-толо и Ю-толо). Това се доказва от най-новия „Каталог на компонентите на двоични и множествени звезди“, съставен въз основа на резултатите от астрономическия спътник „Хипарки“.
![](/files/ДОГОНИ 10.jpg)
Скулптура на догоните. Ню Йорк, Музей на изкуството "Метрополитен"
Историци и археолози са единодушни: всички факти сочат, че племето се е заселило на платото Бандиагара, което сега се нарича още Страната на догоните, в самото начало на XIII век. Но има пещера, която отива дълбоко в планината, в която има стенописи, създадени преди повече от 700 години. Пещерата съдържа невероятни рисунки и ценна информация. Прави впечатление чертеж, който пряко свързва системата Сириус и нашето Слънце. Като цяло нямаше да има нищо необичайно, ако изображението показваше само най-ярката звезда в небето – Сириус А.
Племето също така знае всички планети от нашата Слънчева система, включително Нептун, Плутон и Уран, както и информация за други 226 звездни системи, сред които спирални звездни системи, които са открити от астрономите по-късно. Те знаят точно как изглеждат тези планети, когато се приближаваме към тях от космоса, което също стана известно на учените съвсем наскоро. И естествено, те знаят, че Земята се върти около оста си и около Слънцето и прави пълна обиколка за 365 дни, и в календара си разделят този цикъл на 12 месеца. Те знаят, че Луната е безводна и мъртва.
И така, как догоните познават всички тези звезди и техните характеристики? Когато питат старейшините на племето кой е предоставил на предците им толкова невероятна информация, те отговарят, че именно Номо е пристигнал по едно време на „ковчега“ точно от… системата Сириус.
В контакти с догоните учените установяват, че освен за Сириус, те имат знания и в областта на молекулярната биология, ядрената физика и други науки, но, разбира се, не могат да се възползват от тях. И все пак, за да се запази тази информация в продължение на много векове без присъствието на писменост, без да се губи нищо от познанието, да може да се обясни разумно всяка рисунка – това не е ли доказателство за феноменалните способности на догоните?
Информацията за извънземния произход на точните астрономически познания на племето догони е тема на добре документираната, но противоречива книга на Робърт Темпъл „Мистерията на Сириус“, публикувана от Random House в Лондон през 1977 г. и преработена през 1998 г. В тази книга Темпъл смело и категорично заявява, че трябва да е имало контакт с напреднали извънземни същества още през 5000 и 3000 г. пр.Хр. Според Темпъл, не само племето догони от Западна Африка, но и древните вавилонци и египтяни говорят за същества, пристигнали от системата на звездата Сириус. И техните устни традиции донасят до нас, че тези извънземни същества са били земноводни.
Очаквано по-консервативните западни астрономи и изследователи отхвърлят подобни извънземни теории като абсурдни. Те по-скоро биха повярвали, че подобни знания може да са дошли от някаква напреднала, но изгубена цивилизация на Земята. Проблемът с тези противоположни гласове е, че те отхвърлят заключението на Темпъл, без да предоставят контрааргументи на обширните и масивни документални доказателства, които той е представил в своята книга.
П.П. Интересен факт: родни езотерици и учени смятат, че и първобългарите идват на Земята от Сириус. И косвени доказателства не липсват: в някои стари апокрифи от времето още на Авитохол се говори за двоичността и троичността на Сириус. Знае се, че най-точният календар е българският. Изобщо, и нашите предци са имали изумителни астрономични познания, но все пак не са живели в пълна изолация всред гъстото лоно на джунглата.
Подбор, превод и редакция:М. ВЕСЕЛИНОВА
|