Мистерията на писмеността на Инд:

culturespace.bg Индската писменост, свързана с древната цивилизация в долината на Инд, остава недешифрирана писмена система, открита върху печати, плочи и керамика, датиращи от преди повече от 4000 години. Състоящ се от около 400 различни знака, този скрипт обърква учените от откриването си. Тези символи, гравирани в артефакти в днешна Индия и Пакистан, представляват една от най-старите известни форми на писане в света. Не е открит двуезичен или триезичен текст, липсва подобие на известния Розетски камък ( Rosetta Stone) за превод. Това усложнява усилията за дешифриране на значението му. Целта на скрипта и езикът, който представлява, остават неуловими. Някои предполагат, че скриптът може да предава религиозна или административна информация, докато други предполагат, че може да представлява логографска или сричкова система. Древната цивилизация от долината на река Инд, със своето сложно градско планиране и загадъчна писменост, продължава да интригува учени и историци. Скорошно проучване предлага нов анализ на Indus Seal M-282, открит в забележителния археологически обект Мохенджо-Даро. Използвайки предложената азбука Синдху Пракрит, прави задълбочено изследване за връзката между иконографията на печата и написания върху него текст, опитвайки се да отключи значението зад неговите мотиви. Писмеността на Инд е една от последните големи недешифрирани писмени системи от древния свят. Новият подход в това изследване третира писмеността като азбука, предлагайки нова гледна точка към нейната интерпретация. Този анализ се основава на изчерпателната документация на знаците на Инд от изтъкнати учени като Ираватам Махадеван и Аско Парпола, с цел да хвърли нова светлина върху тази древна мистерия. Подробното изследване предлага емпиричен модел за разбиране на композиционните техники и потенциалното използване на диакритични (допълнителни) знаци в рамките на писмеността на Инд. Моделът предполага, че скриптът работи с приблизително 40 основни знака, които се допълват от символи, представляващи гласни, дифтонги и аспирирани съгласни. На тези първични знаци са приписани фонетични стойности чрез сравнения с други древни азбучни писма. Концепцията за дешифриране често зависи от очевидния характер на процеса, както отбелязва индийският епиграфист Ираватхам Махадеван. За да се счита сричково или азбучно писмо за успешно дешифрирано, неговите фонетични елементи трябва да се преплитат по начин, който предоставя ясно доказателство за неговата функционалност. Предложеното азбучно дешифриране на писмеността на Инд разкрива убедителна връзка между декодирания текст и придружаващата иконография. Тази конгруентност (съответствие между думи и поведение)е допълнително подкрепена от множество иконографски печати, които демонстрират подобно ниво на последователност, когато се тълкуват през призмата на предложената азбука казва Синдху Пракрит. Бахата Ансумали Мукхопадхяй, който изследва писмеността на Инд от 2014 г., твърди, че всеки знак на Инд има специфично значение и писмеността е била използвана главно за търговски цели. В статия, публикувана в Nature Group на списание – Humanities and Social Sciences Communications, том 10, номер на статия: 972 (2023), Мукхопадхяй обяснява, че надписаните печати на Инд са били използвани главно като данъчни марки, докато плочките са били използвани като разрешителни за събиране на данъци, занаятчийство или търговия. Тя твърди, че противно на общоприетите вярвания, писмеността не е била използвана за религиозни цели, нито е фонетично изписвала думи, за да кодира имена на древни ведически или тамилски божества. „Всеки подобен опит за разчитане на писмеността на Инд е по същество погрешен“, предполага тя. Въпреки че аргументите на Мукхопадхяй далеч не са универсално приети, те определено предизвикаха вълнение сред малката, но разнообразна група учени, които от години изучават и се опитват да декодират писмеността и езика на Инд. Въпросът за езика, на който се основава писмеността на Инд, отново е нещо, по което учените не могат да се споразумеят. Много преди руините в Харапа и Мохенджодаро дори да бъдат признати за част от цивилизацията на долината на Инд, сър Александър Кънингам през 60-те години на XIX век съобщи за първия печат от Харапа. Няколко години по-късно той предполага, че надписите върху печата носят знаци на писмеността Брахми, която е предшественик на повече от 200 писмености в Южна и Югоизточна Азия. След Кънингам няколко други учени също изказаха аргумента в полза на свързването на писмеността на Инд с Брахми. Епиграфът Аско Парпола, който е почетен професор в университета в Хелзинки, не е съгласен с тази хипотеза. „Писмеността Брахми се появява на базата на арамейската писменост, използвана в Персийската империя“, казва той. Той обяснява, че това е азбучна писменост, която е била донесена в долината на Инд от бюрократите на Персийската империя през 500 г. пр. Хр. и че писмеността брахми е допълнително повлияна от гръцката писменост, дошла в Индия с Александър Велики през 326 г. пр. Хр. Следователно не би могло да има нищо общо с писмеността на Инд, като се има предвид, че цивилизацията е загинала много преди това. Има и опит, направен от няколко учени да свържат писмеността на Инд със санскрит. Най-забележителният глас в това отношение е на археолога Шикарипура Рао (1922 – 2013 г.), на когото се приписва, че е открил някои много важни харапски обекти като пристанищния град Лотал (Lothal). Аргументът на Рао се разглежда като продукт на идеологически пристрастия от няколко учени. Журналистът и автор Андрю Робинсън в книгата си „ Изгубени езици: Енигмата на световните недешифрирани писмености“ (2008) пише „трудно е да се избегне заключението, че Рао, по националистически причини, е бил решен да докаже, че езикът на Инд е прародител на санскрит, коренният език на повечето от съвременните езици на Северна Индия, и че санскритът следователно не е продукт на т.нар. индо-арийски (индоевропейски) „нашествия“ на Индия от Запада през Централна Азия, но вместо това беше израз на местния индийски (Индийски) гений. „Има археологически доказателства, които предполагат, че арийците са дошли в долината на Инд едва през второто хилядолетие пр. Хр., което е след цивилизацията на долината на Инд“, обяснява Парпола по отношение на това защо санскрит не може да бъде свързан с писмеността на Инд. Собственото изследване на Парпола върху писмеността на Инд започва през 1964 г., докато той работи върху докторската си дисертация върху ведическите текстове. Започнало по-скоро като хоби, тъй като той е вдъхновен от дешифрирането на гръцката линейна буква Б, което се случва само преди десетилетие. Едно голямо нововъведение, което той донася в областта на писмеността на Инд, е използването на компютри, което било нова технология тогава. Заедно с неговия приятел от детинство Сепо Коскениеми, който бил компютърен експерт, и брат му Симо Парпола, който тогава работи върху месопотамското клинописно писмо, триото започва да изучава писмеността на Инд. Анализът на екипа стигнал до заключението, че скриптът има дравидски корени. В zoom интервю с indianexpress.com , Парпола обяснява, че това е логосричково писмо от вида, използван от всички големи култури около 2500 г. пр.Хр. „По принцип знаците бяха картини, които сами по себе си означаваха цели думи“, казва той. Той твърди, че сценарият използва концепцията, която сега познаваме като „ребус“, тоест или пиктограмата е означавала думата за изобразения обект или действие, или всяка дума, която звучи подобно на тази дума, независимо от значението. „Така че, ако знаем езика, на който се основава писмеността, тогава имаме възможността да дешифрираме някои знаци на писмеността“, казва Парпола. Десетилетия изследвания, използващи статистически, изчислителни и сравнителни лингвистични подходи, не успяват да осигурят убедителен пробив. Мистерията около писмеността на Инд продължава да съществува, оставяйки учените пленени от нейната енигматична природа и продължавайки да търсят ключове за отключване на тайните, съхранявани в тази древна писменост.