CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Мистерията Наска

01/22/21 / ИСТОРИЯ
Ако геоглифите можеха да говорят





culturespace.bg

Ако се издигнете със самолет над пустинното плато на Южно Перу, пред очите ви ще се разкрие панорама, наситена със скучното, бледо еднообразие на скали и пясъци… до момента, в който ги видите: Открояващи се бели линии, които постепенно стават жълто-кафяви и ръждивочервени. Пейзажът се променя, когато линиите се оформят, за да образуват огромни геометрични рисунки: трапеци, прави линии, правоъгълници, триъгълници и… вихри. Преплитанията на някои от вихрите и зигзазите започват да образуват по-различни форми: колибри, паяк, маймуна.
Това са известните линии на Наска – обект на мистерия повече от 80 години. Как са се образували? С каква цел? Замесени ли са извънземни, или цивилизацията, която ги е правила, е била толкова напреднала, че можела да погледне на Земята от високо. Всъщност оттам единствено се виждат тези гигантски „графики“.
За откриването се знае малко, но има първични записи, които обсъждат космическия дизайн, датиращи от XVI век: те се споменават за кратко в хрониките на Педро Сиеза де Леон, испански конкистадор, който публикува своите наблюдения през 1553 г. Той описва очертанията като следи, маркери, без да осъзнае тяхната мащабност и смисъл. Все пак ги е гледал от земята. Линиите са забравени през следващите три и половина века, докато през 1926 г. археолозите Алфред Крьобер и Тотибио Мехиа Ксепсе. ги откриват и техните първоначални предположения за тяхното предназначение са, че са част от древно напоително съоръжение.
През 30-те години на миналия век развитието на редовни търговски полети между Лима и Арекипа прави формите видими за пътуващите по въздуха. През 1939 г. Пол Косок, професор от университета в Лонг Айлънд, който изследва напоителните системи отпреди инките, прелита над линиите Наска и успява да различи формата на птица.
Линиите се намират на малко повече от 200 мили югоизточно от Лима, близо до съвременния град Наска. 800 прави линии, 300 геометрични фигури и рисунки на 70 животински и растения, наричани още биоморфи. Някои от правите линии достигат 30 мили, докато биоморфите варират от 15 до 380 м дължина (височината на Empire State Building).
Тяхното създаване преди около 2000 години (според официално прието становище) са предизвикателство към археолози, антрополози, учени и ентусиазирани аматьори, които ги идентефицират през годините като всичко – от астрологичен календар до свещени пътеки, карта на водоизточници до извънземни ивици за кацане, но точното им предназначение и значение все още остават неизвестни. Американският професор Пол Косок, който ги изследва, се озовава на мястото до точно определена линия на 22 юни 1941 г. – само ден след зимното слънцестоене. След като го установява, Косок нарича пустинята от 310 квадратни мили „най-голямата книга за астрономия в света“.


Косок е последван от германката Мария Райхе, която става известна като „дамата на линиите“. Райхе изучава линиите в продължение на 40 години и непреклонно се бори за своите теории за астрономическата и календарната цел на линиите (тя получава стипендия на National Geographic през 1974 г. за работата си).
Смята се, че хората от Наска, които са предшествали инките с около 2000 години, са създали линиите. Опитни земеделци, те се заселват по плодородни речни долини, захранвани с вода от , около 200 г. пр.Хр. Тук те изграждат сложни напоителни системи и акведукти, създават художествена керамика със сложни форми, многоцветен текстил (до 260 цветни нюанса!) и въпреки суровите условия, културата им процъфтява в продължение на осем века.


Археолозите, които изучават културата Наска, предполагат че през това време заселниците се отнасят към пустинята като към огромно платно. С елементарни дървени инструменти те изкопават плитки окопи, премахват тъмните камъни и горната почва, за да разкрият по-светлата цветна земя отдолу. По този начин създават буквално стотици огромни линии, геометрични фигури и разпознаваеми зооморфни и антропоморфни фигури, повече от 1000 геоглифа.
Геоглифите са рисунки на земята, направени чрез премахване на скали и пръст, за да се създаде „отрицателен“ (инверсен) образ. Скалите, които покриват пустинята, се окисляват и изветряват до цвят на ръжда и когато горните 30–35 см скала се отстранят, излиза силно контрастен на цвят пясък. Тъй като на това място има толкова малко дъжд, вятър и ерозия, откритите рисунки са останали до голяма степен непокътнати в продължение на 500 до 2000 години.
Те са видими и днес благодарение на екстремния климат на Наска. Това е едно от най-сухите места на планетата, с едва 2 мм дъжд годишно. Закалената от слънцето повърхност е „циментирала“ камъните в почвата, богата на смес от глина и гипс; суровият вятър, известен като паракасите („пясъчен дъжд“ на езика кечуа) и топлината, която се надига от камъните, минимизират ерозията и помагат за запазването им.


Като за необяснимо в днешно време явление, теориите и хипотезите за произхода на линиите са безчет. И това е естествено, когато специалистите „смятат“, „предполагат“, „вярват, че…“ – или най-новият трик: договарят единомислието си.
Астрономическите теории на Косок и Райхе се запазват до 70-те години, когато група американски изследователи пристигат в Перу, за да изучават геоглифите. Тази нова вълна от изследвания започва да оспорва архео-астрономическия изглед на линиите (да не говорим за радикалните теории през 60-те години относно извънземните и древните астронавти).
„Изглежда вероятно повечето линии да не сочат към нищо на географския или небесния хоризонт, а по-скоро да са водили до места, където са се извършвали ритуали за получаване на вода и плодородие на посевите“, пише Йохан Райнхард от National Geographic Explorer-in-Residence в книгата си „Линиите на Наска: Нова перспектива за техния произход и значения“.
Антъни Авени (роден през 1938 г., американски академичен антрополог, астроном и автор, известен по-специално с обширните си публикации по археоастрономия и бивш грантополучател на National Geographic, се съгласява: „Нашите открития ясно показаха, че правите линии и трапецоидите са свързани с водата… но не се използват за намиране на вода, а по-скоро се използват във връзка с ритуали“.
„Трапеците са големи широки пространства, където хората могат да влизат и излизат“, казва Авени. „Ритуалите вероятно са свързани с древната необходимост да се умилостивят или да се плати дълг на боговете… вероятно с молитви за вода“.
Райнхард посочва, че спирални образи и теми са били открити и на други древни перуански обекти. Животинският символизъм е често срещан в Андите: паяците се смятат за знак на дъжд, колибрите са свързани с плодородието, а маймуни се срещат в Амазонка – район с изобилие от вода.
„Нито една оценка не доказва която и да е теория за линиите, но комбинацията от археология, етноистория и антропология изгражда солидна обосновка“, казва Райнхард. „Добавете нови технологични изследвания към сместа и няма съмнение, че световното разбиране за линиите на Наска ще продължи да се развива“.
Очарован от мащаба на гигантските фигури и от факта, че те изглеждат най-добре гледани от въздуха, швейцарският писател Ерих фон Деникен твърди, че всъщност те са гигантски писти, построени, за да позволят на извънземните да кацнат на Земята. Книгите на фон Деникен, включително бестселърът „Колесниците на боговете?“, написани през 1968 г., са истински култ в продължение на няколко години. Повечето изследователи обаче отхвърлят произведенията като научна фантастика.
Все още не е научно доказано как тези древни хора са конструирали линии и форми с такава прецизност, без да имат въздушна перспектива. От земята много от формите не се различават лесно. Остават безкрайните въпроси кой е конструирал тези огромни рисунки с прави линии от стотици километра и защо. Откъде са знаели какво правят, когато рисунките може да се видят и разберат само от въздуха. Единственото, което е сигурно, е, че ако хората от културата Наска са се заели да превърнат пустинята в огромно художествено платно (а дали това е било по силите, знанията и възможностите им, е отделен въпрос), продължава един дългосрочен дебат, който ще озори археолозите много десетилетия, ако не и векове.

Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА
 





Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2021, Всички права запазени.