CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО" Жерар Пуле

11/09/20 / ВАРНА
От дете-чудо до световните сцени





culturespace.bg

10.11.2020 - Градска художествена галерия
Жерар Пуле – цигулка; Вероник Теруел - пиано
Творби от К.Сен-Санс. Сметана, Бетовен, Р. Щраус


Роден в Байон (1938 г.), Жерар е син на Гастон Пуле, диригент със силен характер и емблематична фигура на френския музикален живот през ХХ век. Пуле започва да учи цигулка на петгодишна възраст. Едва десетгодишен,през септември 1948 г., на фестивала BESANCON, създаден от баща му, изнася първия си частен концерт пред Майстора Жорж Енеско, заобиколен от Артур Хонегер, Луи Байтс, Марсел Мейер, Жерар Соузей, Клод Делвинкурт, Лот Шоен, Юлиус Кашен. На 11 години той вече е студент в Консерваторията в Париж в класа на Андре Аселин и с единодушие на журито печели първа награда по цигулка на 12-годишна възраст. Той свири в зала „Гаво“ в Париж, същата година под ръководството на баща си с Колон оркестър (Оркестър Колон е френски симфоничен оркестър, основан през 1873 г. от цигуларя и диригент Едуар Колон).
Пуле печели Гран при на състезание по Паганини в Генуа през 1956 г. Под ръководството на такива виртуози на цигулковото изкуство като Зино Франческати, Йехуди Менухин, Натан Милщайн и Хенрик Шеринг, той усъвършенства своите умения, като Хенрик Шеринг той дори смята за свой „баща в музиката“.
Естествено развитие на големия музикант е да стане преподавател и да създава други майстори-цигулари. Той е поканен за почетен професор в Консерваторията в Париж. Сред неговите ученици са цигуларите Яир Бехаим, Пено Капюкон, Сара Немптану, Жан-Марк Вебил-Варабедян, Светлин Русев, Мари Шойбле, Клодиана Шкендери, Гийом Сютр, Aкико Ямада. Бил е и редовен професор в École Normale de Musique de Paris и в Токийския университет по изкуствата.
В неговата дискография, сред записите се откроява Соната на Барток за соло цигулка. триптихът се състои от три сонати da chiesa (жанр на музикална композиция от XVII век за един или повече мелодични инструменти, смятан за предшественик на по-късните форми на инструменталната музика от XVIII век) в четири части и три партии в танцови форми. Втората партия е широко известна със своята Chaconne, смятана за една от най-майсторските и изразителни творби, писани някога за соло цигулка. Изпълнението на Пуле е горещо приветствано от критиците.

Жерар Пуле

Жерар Пуле свири с най-големите оркестри през сезона и на международни турнета като Парижкия оркестър, Националния оркестър на Франция, националните оркестри в Страсбург, Лил, Бордо, Лион, Оркестъра на телевизия RAI в Торино, Радиосимфоничният оркестър - Прага, Филхармоничния оркестър в Лиеж, Симфоничния оркестър в Пекин, Щутгартския камерен оркестър, Оркестъра на Рочестър и др. Всяка година той участва в най-престижните музикални сезони и фестивали: на Радио Франция, на Музея д’Орсе, на Театъра на Шанз’Елизе, Прадо, Дивон, Ске, Безансон, Монте Карло, Монтрьо, Картаген и др.
Жерар Пуле е канен като член на журито на най-големите международни състезания. Обучава в майсторски класове по целия свят, преподава и в консерваториите във Виена и Пекин, в Музикално училище в Париж и е бил 24 години професор по цигулка в Националната музикална консерватория в Париж, преди да бъде назначен в Япония през 2004 г. като професор в много известния и престижен „Гедай“ в Токио, където отговаря за специфичния клас, запазен за най-талантливите ученици, предназначен изключително за кариери на солисти.
Жерар Пуле признава, че изпитва голямо удоволствие да свири като солист, както и да преподава. За него двете дейности са неразделни и ние веднага разбираме призванието му, като видим страстта, с която той предава своите знания.
Цигуларят не се представя като надменна и далечна фигура, която създава непреодолима пропаст между ученика и учителя. Със своя речник, жестове и външен вид изкуството на неговото предаване не се движи по кръгови и научни пътища. Стилът е директен, а езикът на тялото напомня на жестикулациите на диригент. Заедно с речта, жестът не одобрява и не критикува, само прекъсва, за да коригира. В кулоарите на отношенията, създадени между учител и ученик, учителят говори малко или изобщо не говори, защото, макар и отдаден, той не насърчава диалога. Не губим времето си в класа на Жерар Пуле с дълги теоретични обяснения, а няколко прости, но ефективни индикации, достатъчни за разбиране: оставяне на цигулката да говори, по-тихо свирене и оставяне на струната да диша – това насърчава незабавна и ефективна реакция.
Подхода на Пуле търсим в семейните отношения, по-специално с баща му – първия му учител. И може би е парадоксално, че Жерар Пуле говори за стилистичен конфликт с бащиния авторитет, който не разбира защо синът му се отклонява от цигулковия стил на времето. А той вече не е на мода… Всъщност Жерар отива напред, преминава към модерността, въплътена от харизматичната фигура на Яша Хайфец, и така става модел за подражание на своите ученици.

Подбор, превод и редакция: М. ВЕСЕЛИНОВА

Публикацията е финансирана от Община Варна - Фонд "Култура"






Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2021, Всички права запазени.