Модиляни и руската красавица: Първа част
12/06/19 / ИЗКУСТВОаферата, която го промени
|
|
Люси ДЕЙВИС
Преди век руската поетеса Анна Ахматова омайва Париж – и по-специално Амедео Модиляни. С височина шест фута (182-183 см), гарваново черна коса и омайващо красива, 21-годишната Анна Ахматова прави сензация, когато пристига в Париж през 1910 г. под ръка със съпруга си. На улицата хората се обръщат да я гледат.Двойката е на меденмесец и тъй катоса поети с известност в родната си Русия, те се насочват право към Монпарнас, тогава предпочитан от парижкия авангард.Тук се смесват с безпаричните художници, скулптори, поети и композитори, които се преместват в района от все по-претенциозния Монмартр, в търсене на евтин наем, евтини кафенета и изоставени сгради, които може да им служат като ателиета.
Един такъв художник е 25-годишният Амедео Модиляни, пристигнал от Италия четири години преди това.С аристократичен римски нос, силна челюст и буйни кичури катраненочерна коса,той омагьосва Анна и двамата стават неразделни.„Това беше среща на сърца и умове“, казва Ричард Натансън(частен лондонски търговец на картини на импресионисти и на изкуство от ХХ век – бел.пр.). Модиляни я рисува 16 пъти, според Натансън, но много произведения се изгубват през годините.„Щом погледнете картините му, виждате навсякъде отпечатък от тяхната връзка“.
![](/files/Modigliani-photo_3268081b(2).jpg)
Родена като Анна Андреевна Горенко през 1889 г., Ахматова принадлежи към семейство от висшата класа.Тя израства в Царско село – моден район в покрайнините на Санкт Петербург, и в близост до една от царските летни резиденции.Тъкмо тук,докато пазарува в голям универсален магазин, тя среща съпруга си Николай Гумильов.Той я преследва години, дори се опитва да се самоубие в името на несподелената любов (нокакто Натансън твърди, когато се жени за нея, Гумильов вече се е уморил от Ахматова).
През 1906 г., когато Модиляни се премества в Париж, Ахматова прави име в Санкт Петербург, рецитирайки произведенията си в скандално известното литературно свърталище, познато като Кафенето на бездомните кучета.Баща й настоява да пише под псевдоним, за да не позори фамилното име, и тя избира Ахматова, взето от татарските сипредци. Любовта е любимата й тема, а гласът й опияняваслушателите на поетичните четенияот самото начало.Писателят Корней Чуковскиказва, че първата й книга, озаглавена „Вечер“, „съпътства в любовта им следващите две-три поколения руснаци“.
Поезията свързва Ахматова и Модиляни.Докато пресният съпруг на Ахматова се залавя със старите си приятели в Париж, Ахматова започва да посещава художника.Денемсе разхождат илиседят в парка.Години по-късно тя пише в мемоарите си: „Винаги, когато валеше (а често валеше в Париж), Модиляни вземаше със себе си огромен стар черен чадър. Седнали заедно под този чадър на пейка в Люксембургската градина под топлия летен дъжд,ние заедно рецитирахме Верлен наизуст и се радвахме, че споделяме едни и същи интереси“.
Сигурно сасмешна двойка: той – почти с фут по-нисък от нея (около 150 см), в костюм от три части от рипсено кадифе;тя – в своята премяна в стил „Бел епок“.Тя го сравнява с гръцкия бог-демис Антинос, който е любовник на император Адриан и невъзможно красив.„В очите му имаше златен блясък – каза Ахматова. –Той беше различен в тозисвят“.
„Всичките му мечти се сбъдват в тази жена“, казва Натансън.„Тя е другоземка и има подобна на неговата физическа красота и изящество.“ Когато тя заминава за Санкт Петербург със съпруга си няколко седмици по-късно, следва порой от писма.Модиляни обикновено не си прави труда да пише на своите любовници – а има много и преди, и след Ахматова,– така че епистоларният обмен е доста необичаен.Чувствата трябва да са били взаимни, защото на следващата година Ахматова се връща в Париж сама.Този път тя остава няколко месеца, като наема апартамент близо до църквата „Saint-Sulpice“и написва стихотворение за любовта им „Сърце към сърцето не еприковано“, а последната строфа гласи:„И защо, защо ли ти/по-добър си от избрания?“.
![](/files/А Ахм.jpg)
Един път тя посещава Модиляни, но той отсъства.„Явно не сме се разбрали, затова реших да изчакам няколко минути“, казва тя.„Стисках в шепа червени рози.Прозорецът над заключените порти на ателието беше отворен.Като нямах какво по-добро да направя, започнах да хвърлям цветята през прозореца.После, без да чакам повече, заминах.Когато се срещнахме отново, той се смути как съм влязлав заключената стая, защото ключът е в него.Обясних какво се е случило: „Но това е невъзможно –цветята лежаха там толкова красиво“.
По време на престоя на Ахматова в Париж през 1911 г. Модиляни многократно я води в египетската галерия на Лувъра, за да може да я погледа сред статуите и фризовете.Удълженото тяло на Ахматова, гъстите ресници и змийският нос олицетворяват египетските богини и владетелки, по които Модиляни е увлечен.Рисунката със заглавие „Коленичиласиня кариатида“, изглежда, е вдъхновена от тези посещения.„Тойхаресваше Египет“, пише Ахматова.„Той нарисува главата ми покрита с бижутата на египетските владетелки и танцьорки, и изглеждаше напълно завладян от величието на египетското изкуство.“
![](/files/АМ 2.jpg)
Кариатидата и другите рисунки на Ахматоваразкриват изключителната чувствителност на художника.Линиите, които оформят тялото й,са заредени с енергия и самоувереност.„Неговата линия, понякога толкова лека, че изглежда призрачна, никога не се размива, избягвайки това с дързостта на сиамска котка“, казва приятелят му, писателят и художник Жан Кокто.„Модиляни никогане издължавалицата, не преувеличава липсата на симетрия, не изкривява окото и не удължава шията съзнателно.Всичко това се случва в сърцето му“.
Превод: М. ВЕСЕЛИНОВА
|
|