Модиляни и руската красавица: Първа част

Люси ДЕЙВИС Преди век руската поетеса Анна Ахматова омайва Париж – и по-специално Амедео Модиляни. С височина шест фута (182-183 см), гарваново черна коса и омайващо красива, 21-годишната Анна Ахматова прави сензация, когато пристига в Париж през 1910 г. под ръка със съпруга си. На улицата хората се обръщат да я гледат.Двойката е на меденмесец и тъй катоса поети с известност в родната си Русия, те се насочват право към Монпарнас, тогава предпочитан от парижкия авангард.Тук се смесват с безпаричните художници, скулптори, поети и композитори, които се преместват в района от все по-претенциозния Монмартр, в търсене на евтин наем, евтини кафенета и изоставени сгради, които може да им служат като ателиета. Един такъв художник е 25-годишният Амедео Модиляни, пристигнал от Италия четири години преди това.С аристократичен римски нос, силна челюст и буйни кичури катраненочерна коса,той омагьосва Анна и двамата стават неразделни.„Това беше среща на сърца и умове“, казва Ричард Натансън(частен лондонски търговец на картини на импресионисти и на изкуство от ХХ век – бел.пр.). Модиляни я рисува 16 пъти, според Натансън, но много произведения се изгубват през годините.„Щом погледнете картините му, виждате навсякъде отпечатък от тяхната връзка“. Родена като Анна Андреевна Горенко през 1889 г., Ахматова принадлежи към семейство от висшата класа.Тя израства в Царско село – моден район в покрайнините на Санкт Петербург, и в близост до една от царските летни резиденции.Тъкмо тук,докато пазарува в голям универсален магазин, тя среща съпруга си Николай Гумильов.Той я преследва години, дори се опитва да се самоубие в името на несподелената любов (нокакто Натансън твърди, когато се жени за нея, Гумильов вече се е уморил от Ахматова). През 1906 г., когато Модиляни се премества в Париж, Ахматова прави име в Санкт Петербург, рецитирайки произведенията си в скандално известното литературно свърталище, познато като Кафенето на бездомните кучета.Баща й настоява да пише под псевдоним, за да не позори фамилното име, и тя избира Ахматова, взето от татарските сипредци. Любовта е любимата й тема, а гласът й опияняваслушателите на поетичните четенияот самото начало.Писателят Корней Чуковскиказва, че първата й книга, озаглавена „Вечер“, „съпътства в любовта им следващите две-три поколения руснаци“. Поезията свързва Ахматова и Модиляни.Докато пресният съпруг на Ахматова се залавя със старите си приятели в Париж, Ахматова започва да посещава художника.Денемсе разхождат илиседят в парка.Години по-късно тя пише в мемоарите си: „Винаги, когато валеше (а често валеше в Париж), Модиляни вземаше със себе си огромен стар черен чадър. Седнали заедно под този чадър на пейка в Люксембургската градина под топлия летен дъжд,ние заедно рецитирахме Верлен наизуст и се радвахме, че споделяме едни и същи интереси“. Сигурно сасмешна двойка: той – почти с фут по-нисък от нея (около 150 см), в костюм от три части от рипсено кадифе;тя – в своята премяна в стил „Бел епок“.Тя го сравнява с гръцкия бог-демис Антинос, който е любовник на император Адриан и невъзможно красив.„В очите му имаше златен блясък – каза Ахматова. –Той беше различен в тозисвят“. „Всичките му мечти се сбъдват в тази жена“, казва Натансън.„Тя е другоземка и има подобна на неговата физическа красота и изящество.“ Когато тя заминава за Санкт Петербург със съпруга си няколко седмици по-късно, следва порой от писма.Модиляни обикновено не си прави труда да пише на своите любовници – а има много и преди, и след Ахматова,– така че епистоларният обмен е доста необичаен.Чувствата трябва да са били взаимни, защото на следващата година Ахматова се връща в Париж сама.Този път тя остава няколко месеца, като наема апартамент близо до църквата „Saint-Sulpice“и написва стихотворение за любовта им „Сърце към сърцето не еприковано“, а последната строфа гласи:„И защо, защо ли ти/по-добър си от избрания?“. Един път тя посещава Модиляни, но той отсъства.„Явно не сме се разбрали, затова реших да изчакам няколко минути“, казва тя.„Стисках в шепа червени рози.Прозорецът над заключените порти на ателието беше отворен.Като нямах какво по-добро да направя, започнах да хвърлям цветята през прозореца.После, без да чакам повече, заминах.Когато се срещнахме отново, той се смути как съм влязлав заключената стая, защото ключът е в него.Обясних какво се е случило: „Но това е невъзможно –цветята лежаха там толкова красиво“. По време на престоя на Ахматова в Париж през 1911 г. Модиляни многократно я води в египетската галерия на Лувъра, за да може да я погледа сред статуите и фризовете.Удълженото тяло на Ахматова, гъстите ресници и змийският нос олицетворяват египетските богини и владетелки, по които Модиляни е увлечен.Рисунката със заглавие „Коленичиласиня кариатида“, изглежда, е вдъхновена от тези посещения.„Тойхаресваше Египет“, пише Ахматова.„Той нарисува главата ми покрита с бижутата на египетските владетелки и танцьорки, и изглеждаше напълно завладян от величието на египетското изкуство.“ Кариатидата и другите рисунки на Ахматоваразкриват изключителната чувствителност на художника.Линиите, които оформят тялото й,са заредени с енергия и самоувереност.„Неговата линия, понякога толкова лека, че изглежда призрачна, никога не се размива, избягвайки това с дързостта на сиамска котка“, казва приятелят му, писателят и художник Жан Кокто.„Модиляни никогане издължавалицата, не преувеличава липсата на симетрия, не изкривява окото и не удължава шията съзнателно.Всичко това се случва в сърцето му“. Превод: М. ВЕСЕЛИНОВА