CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Модиляни и руската красавица: Втора част

12/07/19 / ИЗКУСТВО
аферата, която го промени





Люси ДЕЙВИС

Модиляни се прочува с визуалната си памет.Неговият приятел и покровител Пол Алекзандър, с когото се среща, когато и двамата посещават кафенетата на Монмартр, си припомня: „Веднъж, за мое голямо учудване, той извлече от паметта си и с един-единствен опит нарисува „Момчето с червената жилетка“ на Сезан. Самата Ахматова потвърждава това: „Той не рисуваше от натура, а сам у дома“.
„Това е неговият начин на работа“, казва Натансън.„Много бързо попива това, което вижда.Не иска да прави буквална рисунка.Иска дистанция, за да вложи в рисунката си чувствата, които изпитва“. Приятелката на Ахматова Лидия Чуковская написа в спомените си, че Ахматова щяла да окачи по един конкретен портрет в рамка с лента на стената във всяко от местата, в които е живяла през живота си без корени.Чуковская казва, че тази„омагьосваща рисунка с молив…тя ми позволи да я сваля от стената, за да я видя“.

Малко след като Ахматова го напуска, Модиляни започва да пропада–в абсента и хашиша, което довежда идо неговата гибел.До 1919 г. тойзагубва зъбите си и страда от халюционации.Преживява последните си месеци със съпругата си Жана и дъщеря им в занемаренапартамент, в който стените са покрити с мухъл.Намерен е, изтощен и замръзнал, от съсед на 22 януари 1920 г. и умира от туберкулозен менингит в болница за бездомници два дена по-късно, на 35 години.

Междувременно Ахматова се завръща в Русия и на следващата година ражда син Лев, но се развежда със съпруга си осем години по-късно (при все по-репресивния болшевишки режим Гумильов, непоколебим монархист, е екзекутиран за контрареволюционна дейност през 1921 г.).Като възрастен Лев прекарва години в затвора, докато Ахматова водикампания за освобождаването му, излагайки живота си на голяма опасност.Нейният любовник Николай Пунин(руски и съветски художествен критик –бел.пр.), който многократно е арестуван през целия си живот, умира в ГУЛАГ през 1953 г.
Най-опустошително от всичко обачее принудителното мълчание.За жена, която живее, за да пише поезия, потискането от Сталин на всички аспекти на културния живот, които не са в крак с режима (той фактически забранява изцяло работата й), е мъчително.През тези години, Ахматова разчита на най-близките си приятели, за да запомнятпоезията и.
Чуковская припомня: „Тя замълчава… взема късче хартия и молив… запълва го с бърз почерк и ми го подава.Чета стиховете и след като ги запаметя,йго връщам мълчаливо.„Колко рано есента настъпи тази година“, казва Анна Андреевна високо, за да обърка всекиго, който подслушва, и като драсва клечка кибрит,изгаря хартията върху пепелник“.
През ноември 1965 г., малко след като й е разрешено да пътува до Англия, за да получи почетната докторска степен от Оксфордския университет, тя получава сърдечен удар и умира.Но кратката връзка с Модилияни оставя траен отпечатък върху работата на художника.„Срещата с нея променя дълбоко изкуството му“, казва Натансън.„Отвъд красотата на самите отделни произведения, особеното очарование на неговите творби се крие в начина, по който постепенно разкрива появата на характерния за Модиляни сбит и елегантен почерк – и колко много този почерк има общо с Анна Ахматова!“.
Превод:М. ВЕСЕЛИНОВА
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2024, Всички права запазени.