Мохамед – без конюнктурни тълкования РЕЦЕНЗИЯ

01/15/19 / КУЛТУРА
За книгата „The Sayings of Muhammad“ от Алама Сир Абдулах ал-Мамун ал-Сухраварди





Георги ВЕНИН

Тази книга е преиздавана многократно по света. Авторът й е безспорен ум, завършил е университета в Калкута с отличие и е специализирал философия, литература, право и още няколко хуманитарни науки, а пред името му се точи шокиращо дълъг наниз от титли и научни звания. Роден е през 1882 г. в Дака и умира на 13 януари 1935 г. Вече е имал достатъчно пожизнена слава, за да бъде отбелязана кончината му в лондонския „Times“.
Най-голям влог в тази негова слава има тъкмо книгата „The Sayngs of Muhammad“. Бих я определил като сполучлив опит широко и достъпно да се пропагандират основните постулати на ислямизма сред християнското паство. Между другото Алама Сир Абдулах ал-Мамун ал-Сухраварди е основател и пръв секретар на първото панислямистко общество в Лондон.
През раздираните от братоубийства последни десетилетия, след потоците кръв в Босна и терористичното цунами, рухнало върху цялото обозримо земно кълбо, пред страховитите пророчества за нов смъртен сблъсък между християнството и мохамеданството, на отпечатването на подобни книги се гледа, уви, по два антагонистични начина: първият - правим услуга на ислямистите; вторият - мъчим се да разберем Другите. За съжаление, не е възможно с разумни доводи да се преодолее фанатизмът, понеже фанатизмът няма ни цвят, ни принадлежност, ни широта - той е тесен и остър като върха на меч и дори от два антиподни фанатизма по правило се пръкват еднояйчни близнаци. Затова ви пре4длагам единствено възможните доводи – на свободния от окови разум. Тази книга трябва да види бял свят на български (с предговор): Първо – за да увеличим диаметъра на нашето познание. Мнозина, които не биха си купили Корана по хиляди причини, няма да имат причина да не си купят това четиво. Второ – искаме това, или не, ислямът е провъзгласен официално от ООН за една от четирите основни религии на света (християнство, будизъм, ислям и бахайство). Ако ще се вписваме в световния културен контекст, то трябва да се докоснем до богатствата на „близките непознати“, защото за разлика от Али Баба, ние не знаем сакрални пароли, които да ни отворят неясно поради какви заслуги дверите към съкровищата на човешката мисъл, и не ще минем без приобщаващото усилие на изучването.
Давам си сметка, че в България мнозина страдат от предразсъдъчна боязливост, заквасена от народопсихологичен атавизъм, а напоследък – и от политиканска (веро)нетърпимост, но освен пазарните основания за издаването му, самото малко томче ни дава примери, които би трябвало да обезоръжат войнственото му неприемане: Мото на тази книга е една от мислите в нея: „Раят (Небето) лежи в нозете на майките“. След него има кратко предисловие от Махатма Ганди, за когото едва ли може да се каже, че е адепт на ислямизма. Ако и това не пробуди дремещия ни хумани(тари)зъм, ето още един показателен щрих: в Предговора на тази книга има „засечка“, че през предсмъртното си мисионерско миткане Лев Толстой е носел в торбата си „The Sayngs of Muhammad“ (заедно с Новия завет и „Записки от Мъртвия дом“ на Достоевски). Sapienti sat.
Самите послания по азбучен ред в английското издание, който ще се наруши при превода на български (тук ще вметна едно несъответствие: в Предговора се твърди, че в желанието си да осъвременят книгата, издателите са сверили всичките послания с арабския оригинал на Корана, превели са наново 150 от тях, и – внимание! – са изхвърлили 35, за които не са се намерили отправки на арабски; при признанието, че в оригинала на книгата мислите са били 451, по каква аритметика, като са извадени 35, са останали... 439!?).
Освен това на всяка страница съществуват податки, бележки (може да се наложат и редакторски) и цитати от Свещените книги.
Преводът от английски не е подсрочен (самият оригинал е на английски), а и Коранът няма автентичен превод от арабски на нито един език. Такъв превод обаче поставя някои деликатни проблеми.
Първо, имената от арабски, които трябва да се претранскрибират от латиница: за пример може да послужи самият Мухамад от заглавието, който през турски у нас е навлязъл като Мохамед; Kur'an би трябвало да се транскрибира с щекотливото Куран (в книгата е възприет този вариант, който е усреднен от двата по-популярни англоезични варианта Koran и Qur'an).
Второ, авторът и преводачите от арабски на английски са се опитали да уподобят библейското звучене, за да се улесни възприемчивостта на християнското ухо; как ще трябва да постъпи преводачът от английски, след като в книгата навсякъде Творецът е наричан не Аллах, а, както е по смисъл – God (Бог). Преводачът ще трябва да се движи по острието на ножа между буквализма и стародавния изказ, между нашенската традиция и свободния превод. Най-проста фраза като, да речем, Be persistent in good actions, която изглежда смехотворно лесна за превод, поставя клопки: Бъди настойчив в добрите действия (пълен буквализъм); Упорствай в добродеянията (преднамерено стародавно); Бъди настоятелен в добрите дела (наша традиция); Не преставай да вършиш добри дела (свободен превод). Възможен е и „коктейл“.
Не е лесно да се преведе дори заглавието на това книжле: sayings е дума, която няма съответка в българския език (букв. казвания). Затова заглавието би могло да е „Посланията на Мохамед“, „Словата (Словото) на Мохамед“, „Това каза Мохамед“ (по подобие на „Така рече Заратустра“ на Ницше), „Изречено от Мохамед“, „Думите на Мохамед“ и как ли още не.
Най-добре ще е книгата да се превежда от човек, който знае: исляма, биографията на Мохамед, Корана, Библията и английски (или да се глави редактор, който е наясно поне с първите три). Нещо трудно постижимо. Но възможно.
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.