Морето се събужда. За кой ли път?!

06/11/19 / КУЛТУРА
Предчувствие за лято.





Снежана ИВАНОВА
Живопис Светла Косева


Смълчана Варна. Изгрев се оглежда в морето. Бълбука усмивка. Светлина.
Морето се събужда. Сладостна дрямка се оттича в синьо-зелените му зеници. Премигва сънено. Протяга се и лениво се сгушва в пясъчния си скут. Кротко се стеле нега. Розова нега. Предчувствие за лято. За шарения и суетня. За издути платна и златисти тела. За поривисти изгреви и отмалели залези. Размахва отдалеч сламена капела. Зъзнещите ни мисли хукват. Търсят топлина.
А то, лятото, не бърза. Пъпли. Пести топлия си дъх. Понякога се закача. Щурее. Парва ни. Отприщва спотаени надежди. Роят се мисли. Една от друга по-цветни. Гмурват се в морето.

Музика. Звуци раздиплят вълните. Потъват в синевата. Разпилява се нежност.Рее се. Ефирна като перо на птица.
Приглушени стъпки. Силуети. Топъл дъх. Близост. Любов.
Колко нови неща… Прииждат.За кой ли път?! Съвсем по-старому.
Мислите ни се залюляват. Непокорна вълна ги изхвърля на студения пясък. Слънцето ги обгръща насмешливо с поглед. Обръща им гръб. Хладно. Сламената капела се смалява.Скършен порив. Разпилени трепети.
Потръпваме. Делник. Едно е вярно. Морето се събужда. В това само гларусът не се съмнява.


 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2019, Всички права запазени.