Музей по история на медицината

03/25/20 / ИСТОРИЯ
150 години от откриването на първата болница в България, построена с дарителска воля





Ивелина ДИМИТРОВА
ръководител отдел „Музейна дейност”
уредник в „Музей по история на медицината“

Музеят по история медицината във Варна се помещава в сградата на първата благотворителна болница по нашите земи. Средствата за построяването й са дарени от варненеца Параскева Николау.

Параскева Николау

Параскева е роден във Варна в началото на XIX век, в семейството на Никола, търговец с широки връзки с Цариград и Одеса. Младият Параскева наследява и развива много успешно търговията от баща си. Живее и работи предимно в Одеса. Там става известен с дарителството си в името на благородни каузи. Почетен гражданин на Одеса.
Параскева Николау никога не забравя родния си град и през 1851 г. пише писмо до Митрополит Порфирий и гръцките старейшини на Варненската община (по това време още няма българска община), в което споделя намеренията си да построи болница в родния си град, в местността Св. Илия.
През 1858 г. Параскева Николау прави своето завещание, с което дарява на родния си град Варна голяма сума – 25 000 сребърни рубли за построяване на болницата и годишна лихва от 80 000 рубли за издръжката ѝ, 50 000 рубли за вдигане на храм на името на св. Николай, както и допълнителни средства за зестри на девойки сираци и за стипендии на варненчета, които учат търговия в Атина.
На 8 ноември 1869 г. болницата приема първите си пациенти. Тя разполага с 12 стаи, 8 души персонал и е голяма придобивка и гордост за града по онова време.

Завещанието

Правилата, по които функционира първата дарителска болница у нас, са написани приживе лично от дарителя и са отпечатани в Цариград през 1875 г. Неговата воля гласи: „Безплатно лечение за всички пациенти без разлика на вяра, пол и народност. Допускат се старци и умопомрачени. Приютяват се скитници и сирачета, а на лекарите строго се забранява да получават пари и подаръци от болните“. С правилника дарителят въвежда изключително високи за Османската империя професионални изисквания към работещите. Лекарят трябва да има докторат по медицина от университет, а аптекарят – диплома по фармация.
По-късно се взема решение болничното заведение да изпълнява единствено лечебни функции и леглата се увеличават на 23. Броят на лекуваните в дарителската болница от 212 през 1870 г. се увеличава на 537 през 1902 г. Според болничната приемателна книга, приетите пациенти са от различни народности (турци, гърци, българи, руси, англичани, финландци, арменци, татари, албанци, власи, араби).
След 1906 г. болницата преминава към Варненската градска община, поради което парите за издръжката ѝ от Русия спират. След 1910 г. се финансира от Варненския градски съвет и от Окръжния съвет. Функционира като Градска болница с 35 легла. По време на епидемии се приемат болни от холера, туберкулоза, инфекциозни и венерически болести.
В болницата работят лекарите: Орести Фундуклу, Василаки Пападопулу, Батиста Валинда, Петър Кувара, Константин Трано, Флори Флори, Михаил Ксанто, д-р Куртев, д-р Астарджиев, д-р Стателов, д-р Йонева, д-р Стаматиядис и д-р Алексиева-Ковачева.
„Тази болница като дворец издигна Парашкева Варненец, син на Николая, от благочестие на обществото, за странниците и тукашните, предостатъчна за нас, дарявайки на всички дар здраве, като служи състрадателно и предано на Христа, като вършеше това…. В лето господне 1861 – От архиепископа Порфийрий и ефорите: Панко Георгиу, Васил Сулини, Ат. Харитопуло, Ст. Теофанис, Евстати Мавромату“ – такъв е преводът на надписа върху паметната плоча.
След 1912 г. сградата на дарителската болница няколко пъти е сменяла своето предназначение, но винаги е била в служба на здравето на варненци. На 2 юни 1915 г. в една от стаите на болницата се открива туберкулозен диспансер с отговорник д-р Златаров. По време на войните болницата е лазарет, холерен изолатор. През 1919 г. д-р Янаки Богданов открива първата общинска акушеро-гинекологична амбулатория, в която се оказват профилактични грижи за жените-работнички.
През 1927 г. в постройка към сградата на болницата е открит първият във Варна и втори в страната Общински Майчин дом, който се помещава в сградата до 1933 г. Негов основател и първи завеждащ е д-р Владимир Смоленски, изтъкнат специалист акушер-гинеколог, който прилага нови за времето лечебни методи и практики. С високия си професионализъм и авторитет той спечелва доверието и помощта на варненското гражданство за разрастване дейността на лечебното заведение. В Майчин дом д-р Смоленски организира първата женска консултация, в която се наблюдават бременните и им се дават „безплатни съвети“. От 1932 г. Майчин дом се ръководи от д-р Симеон Подбалкански. Той разширява дейността му и доказва необходимостта от преместването му в по-голяма сграда, което става през 1933 г.

Сградата на болница "Параскева Николау" - началото на 20. век

С най-дълготрайно присъствие, както в сградата, така и в санитарно-хигиенното обезпечаване на града, се оказва откритата през 1926 г. Бактериологична и противобясна станция, която под различни наименования функционира до 1950 г., когато се влива в новосъздадената Санитарно-противоепидемична станция. Със своите четири отдела – бактериологически, серологически, противобесен и химически, тя подпомага в диагностично-лабораторно отношение болниците, градските и селските здравни служби в окръзите Варна, Шумен и Русе; осигурява безплатен химически контрол на водите за пиене във Варненски и Шуменски окръг; произвежда серуми и ваксини „при спазване международните конвенции“; провежда лечение на болни, ухапани от бесни животни. Неин несменяем директор е високо квалифицираният бактериолог д-р Петър Скорчев, който всеотдайно работи за разширяване на профилактичните дейности и за високото им качество.
През 1950 г.в сградата се помещава Варненската окръжна санепидстанция. Първоначално тя има два отдела: санитарнопротивоепидемичен и лабораторен. По-късно, през 1966 г., Санепидстанцията прераства в Хигиенно-епидемиологичен институт (ХЕИ), който остава в сградата на болницата „Параскева Николау“ до 1974 г.
През 1985 г. в сградата, която е паметник на културата, се открива Музей по история на медицината. Първоначално музеят е звено към Института по здравна просвета – София, а от края на 2016 г. е част от структурата на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна.

Музей по история на медицината

Сградата на болницата винаги е била обществено средище в полза на варненци, както е искал Параскева Николау. Тя винаги ще пази спомена за благодарните пациенти и ще ни нашепва неговото име.
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.