Дойде редът и на другия номиниран в международния конкурс (каквото и да означава това) за наградата „Димитър Димов“ – автора на романа „Проповед за падането на Рим“. Жером Ферари (1968) е роден в Париж в семейство на корсиканци. Завършва и преподава философия в лицеите в Порто-Векио, Алжир, Абу Даби и днес – в Бастия. Написал е шест романа и е носител на наградите „Ландерно“ за „Един Бог, един звяр" (2009), на „Франс телевизион“ за „Където си оставих душата“ (2010) и на „Гонкур“ за най-известното му произведение „Проповед за падането на Рим" (2012).
bookaroundthecorner.com
Матийо Антонети живее в Париж с майка си и посещава родното си селце в Корсика за празниците. Либеро Пинта живее в това село. Двете момчета са на една и съща възраст и стават най-добри приятели. Матийо би искал да живее на Корсика. След гимназията и двамата започват да изучават философия в Сорбоната. Когато научават, че кафенето в любимото им село в Корсика се дава под наем, те решават да напуснат университета и да го наемат. „Проповед за падането на Рим“ свързва семейната история на Матийо, неговата лична история и приключенския му дух с управлението на кафенето – заедно с най-добрия му приятел. Успоредно с историята на Матийо, четем за живота на дядо му. Марсел работи във френските колонии в Африка. Разказът за живота на Марсел е начин да се опише падането на френската колониална империя.
Част от романа вероятно се основава на личния живот на Ферари. Той идва от Корсика, изучава философия в Сорбоната, ръководи философско кафене в Корсика и е учител в Алжир.
И историята на Матийо, и портретът на неговото семейство, описанието на живота в Корсика – от това би станало голям роман. Там, където обикновен романист вероятно би се ограничил да разкаже една история, на Ферари му трябва литературно кафене с философски привкус. Може би Ферари сънува, че Свети Августин е жив като вас или мен и му е дал литературно вдъхновение. Кой знае!
Така че тук сме със Свети Августин, който пише „Проповед за падането на Рим“. И... погледнете заглавието на книгата! И, познайте, заглавията на главите идват от… „Града Божий“ на Свети Августин! А „черешката на тортата“ – последната глава, е действителната проповед. Ура!
Вероятно има доводи за това как точно Свети Августин и падането на Римската империя имат нещо общо с възхода и падането на не-философското кафене в Корсика. Сигурен съм, че грамотни читатели ще видят веднага връзката, тази брилянтна аналогия и всичко останало. Поне журито на наградата „Гонкур“ го е видяло и „Проповед за падането на Рим“ печели престижната награда през 2012 г.
Но клетият обикновен читател затваря книгата, и си мисли: „Тези интелектуалци, френските писатели, те винаги трябва да интелектуализират всичко“. Чувства се, като че ли за писането на добър роман не е достатъчно „просто“ да се разказва добра история с добре изградени герои, не, качете ги на пиедестал, за да бъдете ИСТИНСКИ ПИСАТЕЛ! На мен добрата история ми стига.
Може би се чудите защо си купих романа. Имах вяра в издателя, „Actes Sud“ ме накара да предположа, че заглавието на книгата е по-скоро каприз, отколкото всъщност позоваване на Свети Августин. Грешката си е моя…
Превод: Мария Веселинова
|