Acheulean е технологична традиция, характеризираща се с невероятно дълга история в човешките културни записи в безпрецедентни географски обхвати. Описан за първи път през 19-ти век от Габриел дьо Мортиле и кръстен на френския град Сен-Ашъл, Acheulean уникално включва първата поява на двулицев инструмент, известен като ръчна брадва
culturespace.bg
Ново проучване от Училището по антропология и опазване в Кент установи, че технологиите за каменни инструменти на културите Олдман и Ашел вероятно са десетки хиляди години по-стари, отколкото показват настоящите доказателства. В момента те са двете най-стари, добре документирани технологии за каменни инструменти, известни на археолозите.
Тези открития, публикувани от „Journal of Human Evolution“, предоставят нова хронологична основа, в която разполагаме производството на технологии за каменни инструменти от нашите ранни предци. Така се разширява времевата рамка, в която се обсъжда еволюцията на човешките технологични способности и свързаните с тях хранителни и поведенчески промени.
За изследването екип, ръководен от д-р Аластър Кий и д-р Дейвид Робъртс от Кент, заедно с д-р Иван Ярич от Центъра по биология на Чешката академия на науките, използва техники за статистическо моделиране, въведени едва наскоро в археологическата наука. Моделите изчисляват, че каменните олдмански инструменти са възникнали преди 2,617 – 2,644 милиона години – 36 000 до 63 000 години по-рано от установеното досега. Произходът на ашелските е изместен с поне 55 000 години назад до преди 1,815 – 1,823 милиона години.
Ранните технологии за каменни инструменти, като сечивата на Олдманската и Ашелската култури, позволяват на ранните човешки предци да получат достъп до нови видове храни и улесняват производството на дървени инструменти или обработката на животински трупове.
Ашелският комплекс се състои от люспи, ретуширани люспи и най-вече от двулицеви сечива. Най-ранните обекти, съдържащи ашелска технология, идват от Източна Африка до 1,6 милиона години и завършват 200 до 100 хиляди години, което прави това невероятно дълготрайна технологична индустрия. Дълго най-старото известно срещане на ашелски сечива е от дефилето Олдувай на мястото EF-HR, датирано от 1,4 милиона години. На това място няма свързани човешки останки, което се променя през 1992 г., когато Асфав (1992) публикува доклада си за открития, направени в Консо-Гардула в южната част на големия етиопски разлом. С богатите на ашелски артефакти седименти, които обхващат 1,3 – 1,9 милиона години, това откритие връща първата дата за поява на тази технологична традиция до почти половин милион години и обвързва традицията с Homo erectus , благодарение на зъбите на хоминидите и долната челюст, също открити там.
Ашелски каменни инструменти са открити и в ранния ашелски бифас (ляво и дясно местонахождение – бел. ред.) Гона, Етиопия, и включват появата на ръчни брадви и сатъри в Стеркфонтен, датирани във връзка с калварии (част от черепа) от Homo habilis на 1,6 милиона години, и в няколко места в Северна Африка, включително Сиди Абдерахман в Казабланка и Тигениф в Алжир – и двете от 0,7 милиона години. Ашелските каменни сечива дори успяват да излязат от Африка в долината на река Йордан на мястото Убейдия преди 1 – 1,4 милиона години. В много от тези археологически обекти, включително в 'Убейдия и Консо-Гардула, връзката с Homo erectus е ясна и този вид сега се смята за създател и потребител на ранните ашелски технологии.
Д-р Кий, палеолитен археолог, казва: „Нашето изследване предоставя най-добрите възможни оценки за разбиране кога хоминидите за първи път са произвели тези видове каменни инструменти. Това е важно поради множество причини, но поне за мен е най-вълнуващо, защото подчертава, че вероятно има значителни части от архива на артефактите, които чакат да бъдат открити“.
Д-р Робъртс, учен по опазване на природата и съавтор на изследването, казва: „Техниката за моделиране на оптимална линейна оценка (OLE) първоначално беше разработена от мен и колега за дати на изчезване. Тя се оказа надежден метод за определяне на времето на изчезване на видовете и се основава на времето на последните наблюдения, така че прилагането ѝ към първите наблюдения на археологически артефакти беше друг вълнуващ пробив. Надяваме се, че техниката ще се използва по-широко в археологията“.
Макар да се приема, че по-стари находища на каменни сечива съществуват и чакат да бъдат открити, това проучване предоставя първите количествени данни, предсказващи колко стари може да бъдат тези все още неоткрити места.
Инструментът Oldowan е най-ранният каменен инструмент, използван от Homo Habilis, известен също като "сръчния човек".
Ашелският технокомплекс, макар и експанзивен във времето и пространството, представлява динамичен период в човешката еволюционна история. През този период австралопитеките изчезват, родът Homo процъфтява, хоминидите достигат краищата на света (но не успяват да стигнат до Америка), когнитивният капацитет се увеличава, поведението за ядене на месо и приготвяне на храната се засилва и традицията на брадвата пътува от Източна Африка до Европа и Индия. Остават важни въпроси относно възможните когнитивни или културни основи на морфологията на ашелските инструменти или липсата на такива основи, както и въпроси за тяхното разпространение и употреба. Независимо дали технологиите на Ашелската култура са били статични или не, периодът, през който са били направени и използвани, със сигурност е бил пълен със събития. В резултат на това, колкото по-добре разбираме Ашел, толкова по-добра резолюция ще имаме за разбирането на този решаващ период от нашата еволюция.
|
