culturespace.bg
Не е изненадващо, че хората, живеещи през последния Ледников период, са имали нужда да се топлят. По-голяма изненада е, че изследователите имат нови примери за това как са го правили, с откриването на най-старите известни зашити кожи, откривани някога - чифт лосови кожи, зашити преди около 12 400 години.
Разкритията започват през 50-те години на миналия век, когато археологът аматьор Джон Коулс открива две от най-големите нетрайни артефактни колекции от късния плейстоцен в света в пещерите Кугар маунтин и Пейзли кейвс в Орегон. Предметите са били съхранявани частно в продължение на десетилетия, но в крайна сметка музеят „Favell“ в Кламат Фолс, Орегон, поема собствеността и ги предоставя на учените.
Това, което екип от изследователи от Университета на Невада и Университета на Орегон наскоро откри според проучване, публикувано в „Science Advances“, е, че двете пещерни открития съдържат 55 предмета, изработени от 15 различни растения и животни, включително „най-старите известни физически останки от зашити кожи“.
Двете малки парчета от лосова кожа, зашити заедно с влакнести шнурове, са част от 23 влакнести, 12 дървени и три кожени предмета, открити в пещерата Кугар маунтин. „Един ушит кожен предмет е много вероятно да е фрагмент от дреха или обувки“, пишат авторите. „Ако е така, това представлява единствената открита част облекло от плейстоцена.“
Експертите смятат, че структурно и функционално сложните технологии са помогнали за дефинирането на обществата от късния плейстоцен, но намирането на примери за изделие отпреди повече от 11 700 години е рядкост, тъй като суровините, от които са били направени, лесно се разлагат. Нетрайността на потенциалните артефакти от дрехи от Ледниковия период ограничава познанията ни за периода.
Тъкмо поради тази причина ушитите кожи, намерени от пещерата Кугар маунтин, са значимо откритие. „Докато произходът на облеклото е пряко свързан с физиологичните ограничения на човешкото тяло, неговата функция като социален и културен механизъм е от решаващо значение и за историята на човечеството“, пишат авторите.
Наред с потенциалните дрехи от времето на по-младия дриас в края на късния плейстоцен, екипът е открил 14 костни игли с уши, които авторите наричат „едни от най-фините костни игли, изработени в плейстоцена“.
„Изобилието от костни игли и наличието на предмети за украшение и игли с много фини уши предполагат, че облеклото е било не само утилитарна стратегия за оцеляване, но и начин за изразяване и идентичност“, пишат изследователите. „Това доказателство надхвърля конвенционалните предположения, за да потвърди, че през плейстоценските народи в Северна и Южна Америка дрехите са се използвали както като технология за оцеляване, така и като социална практика.“
Колекцията включва смесица от влакна, дърво, кожа, костни и каменни предмети от късния плейстоцен до късния холоцен, заедно с върхове за снаряди от бизонски кости, костни сечива и влакнести въжета. Екипът е взел проби от почти всички влакнести и дървени предмети за радиовъглеродно датиране, за да „ги постави в абсолютна хронология с висока степен на увереност“.
Други артефакти в колекцията включват останки от капани, идеални за улов на зайци, както и заешки кости, което кара авторите да предполагат, че наред с кожите на лосове и бизони, заешките кожи са били често използвани за направата на дрехи във високата пустиня на Орегон през последните години на Ледниковия период.
„Нашите данни предоставят рядък емпиричен поглед върху и потвърждение на тези сложни и комплексни нетрайни технологии от късния плейстоцен“, пишат авторите. „Устойчивостта и изобретателността на хората през плейстоцена предлагат важни уроци за стойността на екологичните знания за оцеляването на човека и реакциите към климатичните предизвикателства днес.“
Изследователите пишат, че недостатъчно проучените музейни колекции може да съдържат допълнителни примери, които да допринесат за археологическия запис по същия начин, както и дара от Орегон.
|
