culturespace.bg
Джон КАНЯС се опитва да отговори на този въпрос за Medium
Нека бъдем откровени: в Новия завет има думи, приписвани на Иисус, които не отговарят на нашите възвишени и любящи представи за него.
За Бог и Иисус
Иисус е човек, достигнал високото състояние на съзнанието, наречено Христобитие. Неговата душа е индивидуален израз на божествения Дух.
Следователно умът му е чист, а сърцето му – състрадателно.
По подобен начин нашата представа за Бог трябва да бъде в съответствие с нашата най-висша концепция за Божественото. По-специално, трябва да имаме предвид думите на пророк Авакум, когато той говори за Бог като:
„Очите ти са твърде чисти, за да гледаш злото“ (Авак. 1:13).
И най-важната декларация на Иисус:
„… Бог е любов“ (1 Йоан 4:8)
Прегръщайки Бога на любовта, който е твърде чист, за да види несправедливостта, ние имаме ключова концепция, която ни позволява да проверяваме и да даваме присъда на това, което четем в Библията. Знаем също, че Иисус напълно изразява най-висшето си съзнание за Божия Дух.
С това разбиране на Иисус някои фрази, приписвани нему, не са правдоподобни и сочат към погрешни тълкувания, грешки в превода или откровено подправяне.
Не подценявайте приспивните песни
Много от нашите идеи относно Бог и Иисус са формирани през детството ни и продължават да ни влияят като възрастни.
Как можем да забравим приспивните песни от ранното ни детство? Те не само бяха успокояващи песни, но бяха използвани и за предаване на религиозна традиция:
„Иисус ме обича,
Това знам,
Защото Библията ми казва така…
Да, Иисус ме обича!
Той ще измие греха ми…"
Много от нашите религиозни идеи са били неволно обусловени от нашите родители и баби и дядовци от люлката нататък. Основните догматични християнски концепции са внедрени дълбоко в нашето съзнание и не са оспорвани рационално в зряла възраст.
За страшните идеи
И все пак не всички религиозни идеи, които са ни предавали, се фокусирали върху любовта, мира и хармонията. Много от тях, които са лъжливо приписвани на Бог, отразяват възнагрàди и наказания със заплахи от Ада, Сатана и други нечестиви същества и концепции.
Тези концепции, използвани за сдържане на децата, създават страх и безпокойство у много деца. Тези страхове се стимулират отново, когато възрастни четат или чуват думи на проклятие в църквата.
Разбираемо, думите и библейските пасажи, предизвикващи страх – който сам по себе си не е от Бог, – са причинили много неудобство на много християни и дори са отблъснали много от християнството и религията като цяло.
Повечето от думите, които говорят за вечното проклятие, се срещат у Матей, като например:
• В 5:29: „… цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.“
• В 25:41: „… във вечния огън…“
• В 25:46: „И тези ще отидат във вечно наказание…“
Но сега реакциите на християните към подобни думи трябва да надхвърлят дискомфорта. Поставянето под въпрос на истинността и пригодността на това, което мнозина са научили, е решаващо.
Възможно ли е да са грешки в превода?
Съмнявайки се в божественото намерение да изпрати някого в огнено езеро за вечно проклятие, ние започваме от точката на неверието относно наказанието – проклятие в задгробния живот.
Наистина, вечното проклятие не може да бъде част от Бога на безусловната любов и прошката.
Следователно Иисус също би знаел това и също нямаше да говори за вечно проклятие.
Но Библията казва така!
За ада се говори както в Стария, така и в Новия завет!
Какъв е източникът на оригиналния превод на текстове, които се отнасят до „ада“, както ни учат за ада?
Относно Библията
Темата за това, какви са били оригиналните документи, от които са създадени съвременните европейски библии, е объркана, сложна и несигурна. Не е като да имаме ранна официална версия на Стария завет, към която е добавен официален текст на Новия завет.
Проблемът е, че различни версии циркулират в продължение на векове преди това, в което се превърна в Стария и Новия завет. Някои версии са на иврит/арамейски, а други са на гръцки.
В крайна сметка бе направен избор за създаване на първа, пълна и официална Библия. Йероним от Александрия се зае със задачата в края на IV век. Библията беше преведена на латински и наречена Biblia Vulgata: „Библията на обикновения език“.
Интересното е, че малко се казва за ада и вечното проклятие в гностическите евангелия, обикновено писани между I и IV век. Очевидно това не е била грижата на времето, ако не броим алегоричната книга Откровение.
Нова научна информация
Някои учени посочват част от важна и трансформираща информация:
Първата призната Библия е на латински и е преведена както от еврейски, така и от гръцки текстове. Думите, от които е преведен „адът“, са:
Ø „Шеол” (на иврит), което означава гроб или място на смъртта.
Ø “Хадес” (на гръцки), което също означава гроб.
В други случаи думата „геена“ е била използвана в текстове на иврит и е преведена като „ад“. Но в действителност това наименование се отнася за място близо до Йерусалим, известно с човешки жертвоприношения и други наказания. Няма нищо общо с вечното осъждане.
Следователно и трите оригинални думи, от които е преведена думата ‘ад’, се отнасят за смърт или наказание по време на този живот на Земята, а не за каквото и да е значение на ада, както ни учат.
В полза на църквата
Ясно е, че когато са създадени по-нови версии на Библията, използвайки до известна степен оригиналната Библия на общ латински и след това преведени на съвременни европейски езици, църквата е нямала намерение да смекчи разказа за наказанието.
Една от причините е ролята на Свети Августин, епископ и теолог от Картадж (Тунис) в края на V век. Неговият песимистичен възглед за човечеството изисква тежки наказания.
Той, повече от всеки друг преди него, допринася за това християнските писания да поддържат и подчертават наратива за вечното проклятие и заплахите.
Факт е, че заплахата от ада е мощен инструмент за свещениците, както е и за много съвременни пастори, за да поддържат стадото си в съответствие със собственото си чувство за библейски морал, дисциплина и духовност.
В заключение
Няколко точки изникнаха от размисъла върху нашия въпрос: Наистина ли Иисус каза тези ужасни неща?
Първо и най-важно, трябва да възприемем идеята, че ако се придържаме достатъчно здраво към нашата най-възвишена концепция за Бог и Иисус, можем да се изправим спроти всеки ред в Библията, където се появяват непоследователни твърдения.
Това ни позволява да разгледаме вероятността от грешки в превода и възможно подправяне на текстовете, избрани да съставляват Светото писание.
В процеса се натъкнахме на работата на Пол Маклеланд и други, които ни дават достоверни обяснения за грешки в превода.
Това, което е изненадващо, е, че очевидно в момента не се правят усилия за коригиране на Писанията. Отново виждаме, че лъжата, повтаряна достатъчно често, в крайна сметка се приема за истина (по Гьобелс).
За съжаление голяма част от религиозния живот на много последователи – както съзнателно, така и несъзнателно – се ръководи от страх, а не от любов, както вярвам, че наистина е показано и завещано от Иисус.
Превод от английски: Георги ВЕНИН
|
