НАМЕСТО… ОБЯСНЕНИЕ

07/22/18 / КУЛТУРА
(Ийст)Сайтска история: начални обети и обетовани начала





Заглавието е самоиронична припомка за възрожденските уводни статии при пръкването на нова газета, които обичайно са озаглавявани „Наместо програма“.

Да, това е програмна статия за този нов сайт. И като всяка програмна статия, ще е малко приповдигната (младоците биха казали „напраскана“), себеокуражителна, утопична, сложновата, протяжна и пр. Но пък – единствена, така че няма да Ви се случи втори път да се мъчите с подобни „тежкотоварни“ послания. Ще опростим езика си… без да го опростачваме. Това е първото обяснение. Първото обещание. И за разлика от други едни програми – предизборни и партийни, ние ще си изпълняваме обещанията.

Рискуваме с този сайт. Без риск са невъзможни каквито и да е открития, а да преповтаряме предъвквани букварни истини, не ни е на сърце: не сме първолаци! Ако ще сме „окумуш“, добре е да помним какво казва Айнщайн за своето най-голямо откритие: „Просто пренебрегнах една аксиома“…

Рискуваме и защото сме една шепа автори. Очакваме нови. Няма да цензурираме никого. Това е пак обещание. Ако приемете да съблюдавате нашите принципи, постулирани по-долу, сте добре дошли. Стига да имате обиграно перо и безкомпромисни позиции на познавач.

Защо изобщо подхващаме сайт за култура? Защо се захващаме с нещо толкова менливо, а напоследък – сякаш топящо се като ледниците на Арктика?

Защото, като ледниците на Арктика, ако не спрем топенето, паковият лед на безкултурието ще се размрази до една потопна вълна и ще удави съ-сътвореното от Човека, с което той се приближава до сътвореното от Бога.

Нашият сайт има това послание дори в името си: culturespace.bg – културно пространство, културен простор, културен космос.

Онзи Космос, който тъкмо чрез културата се свързва с Логоса, с изначалното Слово.

Триизмерният ни свят има четири главни посоки. Четири ще са и пътеводните теми в този сайт:

КУЛТУРА

ИЗКУСТВО

ИСТОРИЯ

МИСТИКА.

Но доколкото Космосът е необозримо по-многоизмерен (както впрочем и Логосът), в тях ще има рубрики, които да надграждат триизмерността и да надмогват притеглянето на отегчителния повседневен бит – притегляне, понякога по-мощно от земното.

Вече се питате: защо и Култура, и Изкуство – не са ли тъждествени?

Ох(о), не.

КУЛТУРАТА е цялостното самоизразяване на човека. Тя се отглежда – като житна култура, „опитомява“ се като домашна твар, възпитава се като вкус.

Според Даниел Бел, „… сферата на културата е… антиинституционална и антиномична – в смисъл че индивидът се смята за мяра на удовлетвореност и неговите усещания, чувства и съждения, а не някакъв обективен стандарт за качество и ценност определят стойността на културните обекти…“. Бел натъртва, че културата е опит да се изрази „смисловата страна на човешкото съществуване в някаква форма на въображението“.

Ние добавяме, че културата е приобщаване, а всяко приобщаване е усилие. Така че ще ви жалим, но няма да ви глезим с лексика от има-няма 600 думи, с която някои пишман журналисти отразяват многоликостта и пъстротата на съществуването. Това е още едно обещание.

ИЗКУСТВОТО е само една от равноправните съставки на културата – заедно с науката и религията (ритуала), а отделно от това в културното поле се вписват мистиката и традицията. Културата е широко понятие за единството на света и е в неистов досег с политиката и с живота. (А сцената на живота е по-висока и от най-горната театрална ложа.)

А що е ТВОРЧЕСТВО?

Тук трябва да напомним, че на гръцки „творчество“ (съзидаване) е „поезия“ и в това си значение думата е влязла дори в медицинското словосъчетание хемопоеза, което обозначава процеса, при който костният мозък „твори“ кръвни телца.

Творчеството е материализиране на духа.

Изкуството е одухотворяване на материята.

Творчеството е пластичност, изкуството – метафизичност.

Творчеството е първично (първоздано), защото начинът, по който се одухотворява материята, е, като тя въплъти духа чрез собственото си преображение (което става пак чрез духа – какво взаимосвързано, постъпателно движение!). Подобна на тази скаченост е и съотносимостта между култура и културология. Затова този сайт ще се опита да бъде и културологичен, и културен. Това е третото ни обещание.

Затова запретваме ръкави.

Една медия трябва да е шарена трапеза, най-добре да има гозби от различни готвачи (не ни се ядат само брюкселски зелки…). В рамките на една тема – също: не може да се пише еднакво за рок музика, за чалга и за симфоничен концерт, различните им езици искат различен език; не може различните рецензенти и анализатори да пишат еднакво.

Ние ще пишем за творенията в световния „космос“. Но вторачени (за прозрения или за съпоставки) в българската култура, история, изкуство (затова сме .bg). В частност – във варненските им отблясъци и полусенки, понеже сме граждани на България, но поданици на морската й столица.

А щом се рекламираме като истинни българи, ето още едно обещание: никакви хищни чуждици! Никаква „креативност“ (вместо творчество, съзидателност); никакъв „хъб“ (вместо… клуб по интереси, средище или читалище); никакви „иновативности“ (вместо нововъведения, новости, новаторства); никакви „клъстери“ (вместо гроздове, сборове, общности, съвкупности). И, боже опази – никакви „културни индустрии“!



Та така:

Философията на този сайт се основава върху няколко железни принципа:

1. За вкус не се спори, вкусът се защитава. И доводите трябва да са смислени. „Да“ на пристрастията – „не“ на предубежденията.

2. Няма лоши жанрове – има лоши образци от даден жанр. (Понякога – до 98% от продукцията на жанра…) Все пак има жанрове, по-качествени от други.

3. Българското изкуство е равноправна част от световното. И ний сме дали (и даваме!) нещо на света – няма защо да се подценяваме.

4. Никакви собствени класации! И най-честната и „праведна“ класация е манипулативна.

5. Долу скучното, баналното, трафаретното! В името на читателя ще положим усилия да сме интересни, любопитни, свежи, неочаквани.

6. Критика, но не на всяка цена! Защото коренът на истинската културност не е умението да пишеш или музицираш, а културното поведение и общуване.

7. Без крайности! (Крайността е фанатизъм, а той, според Бердяев, е враг на свободата, понеже в него идеята измества човека.)

8. Мяра!! (Това е общият смисъл на седемте принципа дотук.)

Но да привършваме…

Този сайт няма да съчинява факти, по-различни от ония, дето се хващат в Мрежата (макар че ще се стреми и към свои откривателства). Не намеряваме да си смучем от пръстите измислени сензации. Това е непочтено. Ще ни се това, което ни отличава, да е нахъсаният, полемичен начин, по който поднасяме всеки факт. И нека рецептурната журналистика не ни вменява за грях, че щом сме страстни, значи сме необективни. Децата са рожби на страстта. Съвсем „обективни“ рожби. Този сайт, с всичките му кусури и хубости, е наша рожба.

Културният език е онзи език, който има критична рефлексия; не се сдържа и задържа на повърхността на събитийността; дълбае, далдисва, чепка, недолюбва или се влюбва. Който, не се боим да го кажем, е пристрастен. Защото култура в най-общия смисъл на думата изобщо не би съществувала без субективистичния сблъсък на мнения.

Това тегли тънката граница между дипломатичен (етикетно безстрастен) и културен (страстно оценящ) език.

Овладяната ярост е част от живота, а значи – и част от (езика на) културата. Както и овладеният възторг.





Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.