Направих каквото можах Втора част

10/24/18 / КУЛТУРА
Кой е Стоян Бъчваров?





 На 17 декември 1920 г. Общинският съвет на град Варна приема Правилник за управление на общинския театър, а по-късно (27.01.1921 г.) потвърждава необходимостта от „едно вещо лице – артист, което да организира трупата, да състави репертоар и същевременно да наблюдава строежа на театъра“. Общинският съвет, който е бил извънредно пъстър политически и доминиран от левите, приема със завиден консенсус това предложение. Постоянното присъствие влиза в споразумение със Стоян Бъчваров, „опитен артист от София, който се интересува от нашия театър и иска да дойде във Варна“. Със своя авторитет новоназначеният директор привлича млади и талантливи артисти, попълва състава. Ето имената на артистите от първата професионална трупа, наети от Общината по ведомост: Никола Гандев, Щилиян Попов, Аспарух Темелков, Петър Димитров, Иван Гюндеров, Николина Бъчварова – съпруга на Стоян Бъчваров, Мила Димитрова, Стефана Гандева, Емилия Попова, Милица Атанасова-Ерато, Мара Михайлова, Мара Икономова и Вела Ушева. Под художественото ръководство на Стоян Бъчваров, с младежка жар и въодушевление, трупата успява засравнително кратък срок да вдигне завесата на ремонтираната и разширеназала „Съединение“ с пиесата „Инстинктът“ от Кестмекер. Това става на 12 март 1921 г. От този ден започва летоброенето на Варненския театър.
Репертоарът е грижливо подбран. Личи пристрастието на Стоян Бъчваров към руската класика: „Лес“ и „Луди пари“ на Островски, „Живият труп“ на Толстой, „Ревизор“ и „Женитба“ на Гогол… Всъщност цяла модерна Европа играе тези творби. Бъчваров обръща огромно внимание и на българската драматургия. Поставена е драмата „Хъшове“ от Иван Вазов. Застъпена е западната класика („Отело“ от Шекспир) и най-новата европейска драматургия („Боброва шуба“ от Хауптман, „Морал“ от Людовиг Тома). Огромен успех в града има спектакълът „Врагове“ на Горки, постановка на Стоян Бъчваров. В него самият той играе ролята на Левшин. Взривява залата. Многократно е прекъсван от нестихващи аплодисменти. След спектакъла варненските студенти го причакват при служебния вход и го понасят на ръце. Характерни за изпълнението на Бъчваров са пределната простота, естественост, съкровена искреност. Играе модерно, органично и отстранено, с един завиден вътрешен ироничен коментар.
Той представлява нещо особено. Природен феномен. Нисичък и „тантурест“ по думите на съвременниците му човек. Но странно, на сцената изглежда строен когато поиска. Доста пълен и тежък. Ала на сцената понякога се носи лек като перце. Мек, благ, отстъпчив и добродушен. Обоче отстоява позициите си с балкански инат и твърдост. Той е смешен артист, но в изкуството му се усеща невероятна, раздираща сърцето трагика. Той е земен, приземен, но от цялото му поведение лъха аристократизъм и духовна изтънченост. И много го обичат в театъра. Старите артисти го наричат галено Бочо. Младите се боят от него, но го боготворят… Така варненци случват на директор.
Скоро обаче той е освободен от длъжността. За съжаление в града възтържествуват тъмните сили. Стоян Бъчваров напуска Варна с обида в сърцето си. Връща се на софийска сцена. Играе много и е любимец на публиката. Известно време е директор на русенския Общински театър (1931).
В негово отсъствие Варна е обхваната от следните стремително, лавинообразно случващи се събития:
През декември 1922 г. се учредява Граждански комитет за довършване на театралната сграда. Същата зима се учредява и Граждански театрален фонд. На общоградско събрание варненци вземат решение за всеобща дарителска дейност. С техни средства е построена театрална сграда.Красива отвън и много кокетна вътре. С плюшени столове в партера. Ложите и първи ранг – в червено. Зрителната зала – в гълъбово синьо… Има сграда, а няма трупа! Започва разгорещена полемика за бъдещето и състава на театъра. Възникват спорове между гражданите на улицата, в кафенетата, в пресата, в Общинския съвет.
Отново с избора на Стоян Бъчваров за директор се решава театралната криза във Варна. Той подписва договор с Общината и поема за втори път управлението на театъра (1932). Дава тежка дума пред варненци да създаде „един нов театър, с нов репертоар“. И изпълнява думата си. Подбира трупата взискателно. Една след друга се редят премиерите: „Боряна“, „Доходно място“, „Силата на мрака“, „Разбойници“, „Коварство и любов“, „Потъналата камбана“… Изключителен в художествено отношение репертоар! Стоян Бъчваров се стреми да разшири територията на варненския театър. Прониква в крайните квартали. Привлича вниманието на бедните към театъра. Във в. „Варненска поща“ е поместено известие, че Варненският общински театър ще играе в квартал „СесСевмес“ (сега квартал „Аспарухово“) представлението „Халостник“, постановка на Стоян Бъчваров. Много варненци за първи път прекрачват прага на театъра. Започва реализация на голям, амбициозен проект: „Големанов“, „Вражалец“, „Бедността не е порок“, „Ветрилото на лейди Уиндърмир“ от Оскар Уайлд…
През 1935-а организаторът на това огромно театрално дело, събитие в културната история на града ни, е отново заставен да напусне театъра. Отново надделяват недостойни страсти. Стоян Бъчваров си отива много огорчен. Той е не само уволнен. Запечатват неговия директорски кабинет. „Интересно, оставаше само пожарната команда да ме изгони от града. Но аз ще се върна…“Горчивата равносметка е, че този Лука, Хамлетов гробар, Нещастливец два пъти е викан в града да оправи обърканите варненски работи, два пъти е гонен и два пъти оставя театралното дело в ръцете на приемниците си в блестящо състояние. Чиста неблагодарност и некадърност на варненските управници.
Отново започват митарствата на този неспокоен, необикновен човек. През 1936-а е артист в Пловдивския общински театър, а от 1937-а се връща в Народния театър, където остава до края на живота си. През последните десет години Стоян Бъчваров създава галерия от образи. Играе изключително професионално, ярко, точно, заразително. По някакъв чуден начин неговото остаряване съвпада с апогея на майсторството му: Сержантът от „Ученикът на дявола“ на Бърнард Шоу, Пасторът от „Задушница“ на Адам Мицкевич, отново Левшин от „Врагове“ на Максим Горки.

Стоян Бъчваров умира на 6 януари 1949 г. Престава да тупти сърцето на един от класиците на българския национален театър. От 1957 г. с правителствен указ е учредено ново име на Варненския театър – Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Той не се връща повече в този град и в този театър, създаден и стартово изграден от него. Но му оставя името си. Име на честен, искрен, последователен творец и просто добър човек.
Сега може да кажем, че това е изумително съзидателно дело с много далечна проекция. От една овехтяла снимка ни гледа със строги късогледи очи самият Стоян Бъчваров. Леко скептично, но доброжелателно. Като че ли иска да ни каже: „Направих каквото можах… Оставям театъра за трети път в ръцете ви. В това, вашето, сребролюбиво, объркано, калпазанско, бедно духом време, гледайте да не го оцапате… Ще се връщам, да знаете…
Ще се връщам!“
Откъс от книгата „Варненският театър – обществен феномен”, изд. СНЦ „Виа Антика”,2016г. Автор – Сия Папазова.





Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.