CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Не е само Родоският колос!

02/08/21 / ИЗКУСТВО
Още 7 световни шедьоври, изчезнали, но незабравени





culturespace.bg

Специален творчески израз на красота, който предизвиква мощен емоционален отговор – ето това се нарича изкуство. В края на краищата желанието за получаване на естетическо удоволствие и любов към красотата са двете най-важни духовни потребности на човека.
За съжаление, човечеството се е лишило от толкова много безценни произведения на изкуството, чиято загуба не може да се измери в пари. Буквално преди дни посветихме статия на едно от тях – Родоския колос. Ето още седем – от картина на Да Винчи, която никой никога не е виждал, до руско национално съкровище, ограбено от нацистите.

„ЩИТЪТ НА МЕДУЗ“ ОТ ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ


Някои от творбите на Леонардо да Винчи са загубени във времето. Най-загадъчната от тях несъмнено е „Щитът на Медуза“. Тази творба е нарисувана от италианския майстор на младини. Предполага се, че е бил щит, украсен с образа на змийско същество, очевидно изобразяващо Медуза Горгоната от древногръцката митология.
Според записките на историка на изкуството Джорджо Вазари от 1550 г. картината била толкова реалистична, че ужасно изплашила бащата на Леонардо. Той я намерил толкова мрачна, че тайно я продал на група флорентински търговци. Щитът изчезва без следа. Някои съвременни експерти твърдят, че историята на Вазари не е нищо повече от мит.

„КАМЕНОТРОШАЧИ“ ОТ ГЮСТАВ КУРБЕ


Тази работа е нарисувана през 1849 г. Оценена е като класически пример за социалистически реализъм поради несантименталното изобразяване на бедни работници. Единият е млад, а другият – стар. Мъжете вадят камъни от пътя. Шедьовърът е вдъхновен от случайната среща на художника с двама унили работници.
Курбе умишлено скъсва с конвенциите, като улавя много подробности в мъжете. Нищо не убягва от упорития поглед на художника: нито скъсаните и мръсни дрехи, нито изключително напрегнатите мускули за упорита работа. Благодарение на тази своя творба Курбе става известен. За съжаление, „Каменотрошачи“ се оказва една от твърде многото културни жертви на Втората световна война. В края на войната платното е унищожено по време на бомбардировка близо до Дрезден, Германия.

„ЧОВЕК НА КРЪСТОПЪТ“ ОТ ДИЕГО РИВЕРА


Диего Ривера рисува огромен брой стенописи. Може би най-известната му творба, за съжаление, най-вероятно е била унищожена. През 1932 г. Джон Д. Рокфелер поръчва на художника да рисува стените на Нюйоркския център „Рокфелер“. Трябва да е нещо вдъхновяващо по темата „Човекът на кръстопът“. Необходимо било да се изобрази как човечеството с чувство на дълбока надежда гледа на избора на ново и по-добро бъдеще. Ривера отговаря на предизвикателството с революционна работа, която изобразява научния прогрес, гражданските права и тежкото положение на работническата класа. Пламенен левичар в политическите си убеждения, той включва и образ на комунистическия лидер Владимир Илич Ленин. Този ход безкрайно обижда споделяните от богатите му покровители чувства. Когато Ривера категорично отказва да премахне омразния Ленин от фреската си, династията на Рокфелерите покрива картината с платно и след това я унищожава.

„ПОРТРЕТ НА СЪР УИНСТЪН ЧЪРЧИЛ“ ОТ СЪДЪРЛАНД


През 1954 г. членовете на британския парламент поръчват негов портрет от художника Греъм Съдърланд като подарък на Уинстън Чърчил. Те представят снимка на британския лидер от 80-ия му рожден ден. Въпреки че Чърчил твърди, че е много поласкан от този подарък, той не харесва много портрета. Сър Уинстън не е почитател на реалистичното изобразяване у Съдърланд. Освен това, по негово мнение, художникът го е уловил в много нелицеприятна поза. Всъщност премиерът толкова мрази този свой портрет, че решава да не присъства на церемонията. Той дори пише писмо до Съдърланд, в което лично изразява дълбокото си разочарование.
Чърчил и съпругата му категорично отхвърлят всички искания за представяне на картината пред публика. С течение на времето произведението на практика изчезва от погледа в продължение на много години. След смъртта на лейди Чърчил през 1977 г. най-накрая се разкрива, че тя лично е разпарчедосала и изгорила омразния портрет по-малко от година след представянето му.

БУДИТЕ НА БАМЯН


Тази легендарна двойка каменни Буди е построена около VI век. Скулптурите устояват петнадесет века, преди да станат жертва на „културното прочистване“ на талибаните. Издълбаните фигури, високи четиридесет-петдесет метра, първоначално са изсечени непосредствено в пясъчната скала. Те са най-впечатляващият паметник на Бамян по времето, когато градът е процъфтява като търговски център по Пътя на коприната.
Будите преживяват няколко опустошителни набези на мюсюлмани и дори нашествието на самия Чингиз хан. Те бяха окончателно унищожени през пролетта на 2001 г. Талибаните и техните ортаци от „Ал Кайда“ издадоха заповед, която осъжда всички идолопоклоннически образи. Като пренебрегнаха мощните призиви на международната общност, варварите стреляха със зенитни оръдия по статуите и след това ги взривиха с динамит. Унищожаването на Будите бе осъдено като престъпление срещу културата. Но като следствие от варваризма се разбулиха незнайни древни тайни. Скрити досега скални рисунки и текстове бяха открити зад останките на статуите. През 2008 г. археолозите откриха трета, скрита преди това, статуя на Буда близо до руините.

„РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО СЪС СВЕТИИТЕ ФРАНЦИСК И ЛОРЪНС“ ОТ КАРАВАДЖО


Изчезналата през 1969 г. на картина с рождественската сцена, живописана от Караваджо, се смята за един от най-известните откраднати шедьоври в света на изкуството. Платното не е виждано никъде, откакто е откраднато от параклис в Палермо, Италия. Съществуват косвени доказателства, че сицилианската мафия е изиграла важна роля при обидния обир.
Микеланджело Меризи да Караваджо.
През 1996 г. анонимен информатор съобщава, че той и няколко други мъже са откраднали картина за частен купувач. По време на обира те случайно са я повредили, като са изрязвали платното от рамката. Повече от десетилетие по-късно друг бивш мафиот твърди, че картината е скрита в навес за съхранение, но е непоправимо повредена от плъхове и прасета. По-късно е напълно унищожена от пожар. Съдбата на „Рождеството…“ в крайна сметка остава загадка. Ако картината се намери, сега би струвала поне 20 милиона долара.

КЕХЛИБАРЕНАТА СТАЯ


Този зашеметяващ, ненадминат шедьовър е създаден от скулптора Андреас Шлютер и майстора от кехлибар Готфрид Волфрам. Съзерцанието на това произведение на изкуството спира дъха. Неговите вълшебно блестящи кехлибарени панели са пищно украсени със златни листа и разкошни мозайки от скъпоценни камъни. Площта на уникалното творение е седемнадесет квадратни метра. За първи път е украсена през 1701 г., а по-късно е дарена на Петър Велики за укрепване на съюза между Прусия и Русия. Това великолепно произведение на изкуството често е наричано „осмото чудо на света“. С право се смята за бароков шедьовър и щеше да струва над 140 милиона долара при днешните цени.
Има няколко версии за съдбата на Кехлибарената стая.
Тя съществува 225 години като национално богатство на Русия. По време на Втората световна война е открита от германците. След това нацистите я демонтират и отнасят в Кьонигсберг, Германия. Там тя изчезва към края на войната. Повечето историци смятат, че е била унищожена от бомбардировките на съюзниците през 1944 г. Съществуват и мнения на експерти, че стаята е опакована и изнесена извън града. След това, според някои теории, тя може да е била натоварена на кораб, потънал в Балтийско море, или скрита в някакво тайно хранилище или бункер. Оригиналната стая е изчезнала завинаги. По-късно точно копие на стаята е изваяно и инсталирано в музей близо до Санкт Петербург.
Превод от руски: Георги ВЕНИН
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2021, Всички права запазени.