CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Неудобният

06/14/19 / ИЗКУСТВО
Спомен за един забравен български писател





Ангел АНГЕЛОВ

Йордан Вълчев (1924 – 1998) е български писател роден в град Кула в семейството на замогналия се търговец Тодор Вълчев Банкерски. Когато бъдещият писател е на осем години, семейството се премества в София. През 1938 г. постъпва в Първа софийска гимназия, която през пролетта на 1943 г. завършва с отличен успех. До края на живота си винаги с гордост изтъква факта, че е възпитаник на това просветно средище и дори му посвещава специален ръкопис...
През септември 1943 г. постъпва в армията. Пряк свидетел е на кървавата и разрушителна бомбардировка над София от англо-американскатаавиация на 10 януари 1944 г. За първи път се сблъсква с жестокостта и масовата смърт. През лятото на същата година е прехвърлен в Школата за запасни офицери в Търново. От декември участва като офицер в боевете край река Драва. Раняван е и в края на 1945-а е уволнен от редовна военна служба с чин „Поручик“. Записва да следва право в Софийския университет. Тогава и пише първите си разкази, а в края на 1946 г. излиза сборникът му „Боеве“.

Поради обвинения във връзка с начина, по който е изобразена войната в книгата му, а може би и поради донос срещу младия писател през 1947 г. Йордан Вълчев е арестуван и изпратен в концлагера „Куциян“. Там притрудни и унизителни условия пребивава до пролетта на 1948 г. Въпреки че има диплома на юрист, работи като хамалин, общ работник, зидар, снабдител и какво ли още не. Няма възможност да публикува и доста грубо и насилствено е превърнат във враг на новата власт. По подозрение отново е арестуван, съден и през 1952 г. излежава присъда в Плевенския затвор. Там възниква идеята за написването на историческия роман „Стъпала към небе“, издаден по-късно във варненското книгоиздателство „Георги Бакалов“. Настъпва известно разведряване ипрез 1956-а Вълчев издава набързо съставената книжка „Надбягване с пътищата“. Тогава е и назначен за администратор на детското списание „Славейче“.
Поредното сътресение връхлита Йордан Вълчев през 1958 г. Отново благодарение на скалъпена провокация е затворен в Централния софийски затвор с обвинение, че е разпространявал вицове за Хрушчов. За една година е преместен в Старозагорския затвор, откъдето излиза през април 1959-а.
В своята „Автобиография“ той пише: „Животът ми премина като една съвсем смешна комедия. Едва удържах да остана сериозен човек, едва успявах да смогвам в работа и писателство, едва запазвах бодростта и безграничната си веселост“.
За Йордан Вълчев 10 ноември беше очаквана дата и той беше в стихията си. Беше търсен от телевизията, от вестници и списания. Пишеше статии, полемики, интервюта, антрефилета. Прояви се многогодишното желание за присъствие в политическия живот. Той щеше да бъде една от най-достолепнитефигури сред народните представители в парламента през 1990 г. За жалост, „неговите“ хора го изтласкаха от „осветената част“ на политическото пространство и честният човек Йордан Вълчев отново се оказа маргинална личност там, където го беше поставил предишният строй.
Той потърси отново опора в литературата. Задъхано издаде книгите „Куциян“, „Мими-Мимоза“, „Царските разкази на Йордан Вълчев“, „Цар и отечество“, „С досието напред“, „Календар и хронология“, „Човек за съдене“, „От нулата нагоре“. В годината на неговата смърт се появи „Две изречения на Исус Христос“. Авторът на „Родихме се змейове“ приключи земния си живот на 14 декември 1998 г. и по негова воля беше погребан в родната Кула.

През 2011 година под редакцията и съставителството на академик Иван Радев започна издаването на шесттомник със съчинения на Йордан Вълчев. Последният шести том беше публикуван през 2013 г. Великотърновското издателство „Слово“ обнародва томовете с личните средства на д-р Владка Вълчева – съпруга на писателя, и на синовете му.
Изданието доби следния вид:
Първи том – Разкази, Втори том – Историческата трилогия „Стъпала към небе“, Трети том – Повести, Четвърти том – Документална проза, Пети том – Публицистика, Шести том – Календаристика и писма.
За жалост, и днес този цветен, продуктивен и самобитен български писател се познава и уважава преди всичко от ценители, литератори и литературни изследователи. Надявам се, че бъдещето ще постави на подобаващо място в българската литературна лавица разностранното, стойностно литературно творчество на този значим български писател...
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2024, Всички права запазени.