Николай Русев на 50 (от утре)

09/20/19 / ИЗКУСТВО
Между безобразието на бита и образа на битието





Георги ВЕНИН

Николай Русев има творческа биография от шест печатни страници, набрани със стандартния шрифт Times New Roman – ситно, на 9 пункта. И парадоксално, това значи, че той не е стандартен и че не е ситен.
(Само един статистически факт от ситно ошрифтената му биография на творец: 66 изложби, някои – съвместни, но и доста „солови“ – като например две една след друга, през пет месеца – в нюйоркските галерии „Агора“ и „Сохо“ в навечерието на новия век, три-четири в Лондон, две от които – в Галерия „Алкъми“… Единственият българин в официалния каталог на лондонските галерии.)
Той е художник – много даровит и много неизтощим. Понякога – чак до нездравословност. До кръвоизливи и спешна помощ.
А е (само) на петдесет. „Юбиляр“ звучи някак старейшински, а той е още с излъчването на непораснал юноша и с привидна детска наивност. Да, привидна. Николай знае две и двеста, но животът понякога ни кара да се преструваме на гламави…

Преди много години на него и съпругата му Марина Варенцова-Русева – също художник, им бе отказано ателие. Според един син демократ фактът, че са завършили в Санкт Петербург, е улика, че са агенти на КГБ… Наскоро той им се извини. Но те вече живеят в генгирлика, защото се принудиха да продадат малкото си апартаментче срещу КАТ, пълно с картини и с мирис на терпентин, дървения, цигари и евтина бира.
Само махнете нотата „ла“ от собственото му име, и той ще стане Никой Русев. Но това е лъжовна игра на думи. Дори на срички.
Махът на неговата четка никога не изпреварва идеите му. Той е клокочещ самовар от хрумвания, от замисли, проекти, концепции. Освен представа и образ, те искат и организаторска вещина – тичане, хлопане по канцеларски врати, завардване на унили спомоществователи. Той и това го умее, някак го прави. На ръба, почти секунди пред провала на начинанието… Но накрая то се случва. И се превръща в АКЦИЯ. Ако броим и пленерите, в които участва и е съорганизатор – близо сто.

Някои негови послания са знакови за Варна, за Общината й и дори за света. По времето, когато Коста Бандутов беше директор на общинската културна дирекция, десетият етаж – и само той! – на „Голямата къща“ бе изографисан от Николай и Марина с дълговрати кентаври и феникси/пауни; Няколко години по-късно във фоайето пред Зала „Пленарна“ разпери крила картината на Николай „Портите на Рая“ – първата в света триизмерна живописна творба, много преди днешните 3D-принтери и други технологични джуджавки. Буквално миналата година, заедно с Димитър Щерев и един свой адаш за Деня на Варна – 15 август, артистите развяха двадесет и няколко метрова (филмова) лента, върху която бяха живописани символите на града.

И колко още! Например концертното му (имаше и една поетична премиера) илюстриране на Йълдъз Ибрахимова (ведно с Тодор Игнатов), Николай Йорданов, групата „Лот Лориен“ с Теодосий Спасов и др. Колко картини и харизал за награди на фестивала „Откритие“, на конкурса „Любовта, без която не можем“! Колко е дал за корици на книги!
Не ми се щеше, но май е неизбежно да утая данните от ситния шрифт…:
Картини на Николай са гостували на историческите музеи в София (Националния! – вж. снимката от откриването), Стара Загора, Шумен, Велико Търново, Плевен, Балчик, Златоград.
Само до началото на юни тази година изложби с негови творби са били видени в залите на: Светия Синод; Руската федерация (РФ); Конференцията „140 г. Българска дипломация“ (БАН); РКИЦ – София; Посолството на РФ в София; Музея на хайдутството „Делю Воевода“ – Златоград; пак РКИЦ – София; Двореца в Балчик; отново и отново Златоград; НИМ – София, два пъти – Варна.

Поредица от негови картини на историческа тема през годината са вече във фондовете на: Музея „Плевенска панорама“; Музея на ген. Гурко – Русия; Музея на МВР на РФ – Москва; Кабинета на РФ – Москва (сиреч зад бюрото на самия Лавров – вж. снимката); Посолството на РФ – София; Светия Синод. Повечето – с помощта на княз Никита Д. Лобанов-Ростовски.
Кой да предположи, че селското момче от Цонево ще покорява световни артсалони!

Че ще мине през курсове и школи по изобразително изкуство в Смядово, Преслав, Шумен, Варна. Че ще бъде приет в Националното училище по изкуства „Д. Добрович“ – Сливен, специалност – рисуване и художествен текстил; че ще завърши Руския държавен педагогически университет „А. И. Херцен“ в Санкт Петербург като дипломиран магистър с отличия по две специалности: графика и живопис. Че ще преподава в Националното училище по изкуствата „Добри Христов“ – Варна, и в Техникума по ГСД „Николай Хайтов“ – Варна. Че ще е гост-лектор във ВСУ „Черноризец Храбър“; ръководител и преподавател по академично рисуване в „Къщата на майстора“ в ДКС – Варна.
Че ще заслужи Награда „Варна“ – 2012; първо място в конкурс за фреска на РГПУ „Херцен“, Русия - 1993; първо място в „Студентски салон“ – пак там, пак през 1993 г.; наградата на Галерия „Активарт“ – 2007; наградата „В търсене на образ“, Варна – 2007; Статуетка и диплом от Мангалия, Румъния – 2013; званието „Педагог на годината“, награда на „Отворено общество“ – Варна – 2014; Допълнителна награда в националния конкурс на проекта „Варна – кандидат за европейска столица на културата 2019“ – 2014; „Арт Дарител 2015“ – награда на фондация „Св.св. Константин и Елена“ – 2015, и много още.
Че ще има публикации в България, Великобритания, САЩ, Хърватия, Румъния, Турция, Австрия, Сърбия, Унгария.
Че негови произведения ще са собственост на галерии и колекционери от Белгия, Швеция, Швейцария, Франция, Италия, Малта, Мароко, САЩ, Канада, Великобритания, Сърбия, Гърция, Турция, Малайзия, Унгария, Хърватия, Испания, Беларус, Дания, Босна и Херцеговина.
Много „Че“-та станаха, но той не е Гевара и неговите революции са тихи, артистични и не навлизат в чужди територии.
Но той навлиза. Само че по покана на свои ценители и поклонници: освен из цяла България (Плевен, Шабла, Мъглиж – с. Ягода, Трявна, „Златни пясъци“, Балчик, Оряховица, Нова Загора, резиденциите „Шерба“ и „Батова“, Боженци, Джурково, Каварна, Гела, Иваново…) той рисува, реди изложби и оставя отпечатъци в Мангалия и Тузла (Румъния), Анкара, Будапеща, Сараево, Берлин, , Зайчар (Сърбия), Вир и Ловинац (Хърватия – където, апропо, му предлагаха да остане – с осигурена безплатна квартира и ателие, но пусто сърце българско…!).
Честито, Ники! И тъй като, не зная защо, сред художниците е прието истинският творчески юбилей да се отбелязва на 75, имаш още много да оцеляваш, да твориш и да се бориш с непостижимото. И дано, напук на лицемерната поговорка „Бедността не е порок“, златните ти ръце най-сетне да започнат да докосват не само четката и молива, а и златното покритие, което изкуството ти заслужава! В Златоград или другаде…
 




Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2019, Всички права запазени.