cultureapace.bg
ЖИВОТ НА ГАДАТЕЛ
За да разберете тайните на Нострадамусовите пророчества, трябва да разберете неговата личност и времето, в което е живял. Предсказателят е роден във Франция в началото на XVI век. В описанието на живота на известния французин има много неразбираеми неща. Дори името Нострадамус не е истинско, истинското име е Мишел дьо Нострдам. Произхожда от семейство на евреи, приели католицизма. По-късно недоброжелателите ще посочат еврейските корени на Нострадамус и ще го нарекат таен евреин. Има легенди, че още в ранна детска възраст Нострадамус започва да прави точни прогнози.
Нострадамус е роден през 1503 г. в семейството на нотариус. Самият той твърди, че предците му са били лекари, които са служили в двора на херцога на Лотарингия Рене Добрия, както и на херцога на Калабрия. Според легендата прадядо на Мишел дьо Нострдам е бил кралският лекар Абрам Соломон. За всичко това няма доказателства. Със сигурност се знае само, че предците му по майчина линия са били лекари.
В младостта си Мишел дьо Нострдам избира медицината като основен фокус. През 1529 г. той постъпва в университета в Монпелие, в Медицинския факултет. Въпреки трудните отношения с учителите, Нострадамус успява да завърши образователната институция. Още през 1534 г. той получава докторска степен. Говори се, че неговото родословие е изиграло важна роля за успеха на обучението. Както и да е, едно е сигурно: Нострадамус е интелигентен, образован и многостранно развит човек. Освен медицината, той се интересува сериозно от астрология и алхимия. А през XVI век тези псевдонауки се възприемат по съвсем различен начин, отколкото в наше време. Разбира се, ако сте смятани за алхимик, тогава шансовете ви да бъдете изгорени на клада от инквизицията се увеличават значително. Но XVI век все още не е имало определение за „псевдонаука“ в обичайния смисъл. Хората от онова време не виждат голяма разлика между химия и алхимия, астрономия и астрология.
Нострадамус е живял в наистина трудно време. Глад, войни, болести, свирепа инквизиция – всичко това е неразделна част от живота на Франция през XVI век. Едно от най-големите бедствия от онова време е чумата. През 1537 г. съпругата на Нострадамус и две от децата му умират от тази болест. Всичко това може да е имало решаващ ефект върху него, да го е подтикнало сериозно да се занимава не само с медицина, но и с окултни науки. Това обаче е само предположение.
Можем само да кажем със сигурност, че Мишел дьо Нострдам решава да се посвети на борбата с това заболяване. Нострадамус защитава идеите за превенция на болестите, които помагат за предотвратяване на епидемия в град Екс ан Прованс. Той също се опитва да измисли лек за Черната смърт, ала тези експерименти не са много успешни. Но от работата му сериозно се интересува най-вече Светата инквизиция. За да избегне обяснения с представители на църквата, Нострадамус напуска Франция и се укрива няколко години в Германия и Италия. Връщайки се във Франция, той продължава да лекува и дори получава признание. Скоро Нострадамус се жени за втори път за Ана Понсар Гемелие; от този брак се раждат шест деца.
През първата половина на XVI век чумата вече не е нещо ново за Европа. Най-ужасната епидемия избухва на нейна територия в средата на XIV век. Тогава около една трета от европейското население умира от чума. Въпреки това два века по-късно не е имало ефективни методи за борба с това заболяване.
МИСТИЧНО НАСЛЕДСТВО
Колкото и изненадващо да изглежда, славата на гадател Нострадамус получава приживе. През 1555 г. той успява да публикува първата си работа „Пророчествата“. Тази книга е сборник от т.нар. Центурии. Общо в книгата има десет центурии, всяка от които обединява сто четиристишия – четиристишия, написани в поетична форма.
А относно формата… Четиристишията са написани на език, който дори съвременниците на Нострадамус разбират с голяма трудност. Езикът на съобщенията е изключително богато украсен. Поради това всяка дума може да има няколко значения и да се тълкува по различни начини. Не е съвсем ясно защо Нострадамус е трябвало да облече мислите си в такава черупка. Говори се, че това е единственият начин Мишел дьо Нострдам да избегне ненужното внимание от страна на инквизицията. Има и по-опростен вариант. Нострадамус може нарочно да е използвал труден за разбиране език, така че прогнозите да изглеждат възможно най-неясни. Един важен факт говори в полза на тази теория. Характерна особеност на творбите на Нострадамус е почти пълната липса на конкретни дати за предсказаните събития.
Не само центуриите донасят слава на Нострадамус. Освен тях той издава астрологични календари-алманаси. Първият такъв алманах е публикуван през 1550 г. Прави впечатление, че в алманасите Нострадамус прави своите предсказания не в поетична реч, а в проза. За съжаление, нито едно от тези пророчества не е оцеляло.
Съдбата се оказва благосклонна към автора на пророчествата. През 1555 г. Нострадамус е поканен при кралските личности и назначен за личен астролог на крал Анри II. Едно от най-известните предсказания на Нострадамус е свързано с името на този монарх. През 1559 г. се провеждат тържества по случай двойна сватба. Празнуват се бракът на дъщерята на Анри с Филип II и сестрата на Анри с херцога на Савойя. По повод значимото събитие е уреден рицарски двубой. В него участва самият крал, съперник му е граф Габриел дьо Монтгомъри. По време на дуела копието на граф Монтгомъри се счупва и през козирката на шлема върхът му пронизва черепа на Анри. Нараняването се оказва фатално и след дълга агония монархът почива.
Нострадамус е предопределен да увековечи това трагично събитие. Тридесет и петото четиристишие от първата Центурия на Нострадамус гласи:
Младият лъв ще надхвърли
стар,
На бойното поле в
единичен дуел
Ще му пробие очите
през златната клетка
Две рани в една
след това умри
болезнена смърт.
Има няколко други версии на превода на това четиристишие, но значението им е много сходно. Трагичната смърт на краля се оказва голям успех за Нострадамус. След предсказанието за смъртта на Анри II много хора вярват в свръхестествените способности на Мишел дьо Нострдам.
И така, какво крие прочутото четиристишие? Всъщност граф Монтгомъри е малко по-млад от „стария лъв“ – Анри II, но разликата във възрастта им е не повече от две години. Много внимание привлича от споменаването в четиристишието на „златната клетка“ и „очите“. Известно е, че по време на състезанието Анри II се бие в позлатени доспехи, но копието удря краля не в окото, а влиза в черепа малко по-високо от дясното око. Има и друга причина да не обръщаме много внимание на тази прогноза. Дори през XVI век бойните турнири не са рядкост и много от тях завършват трагично. Посланието на Нострадамус, ако желаете, може да се приложи към всяка от тези битки.
Друго известно предсказание е пророчеството за краля на Франция. Нострадамус поддържа добри отношения с кралица Катрин де Медичи. По време на среща с нея Нострадамус предвижда, че в бъдеще крал на Франция ще стане роднина на управляващата династия Валоа, Анри от Навара. По това време подобно предсказание изглежда почти невероятно, тъй като Катрин де Медичи има свои синове. Но много години по-късно пророчеството се сбъдва и през 1589 г. на трона се възкачва новият крал на Франция Анри IV Наварски. Това предсказание обаче съществува само под формата на красива легенда.
Последното предсказание на Нострадамус става широко известно. На 1 юли 1566 г. Мишел дьо Нострдам казва на своя ученик Жан-Еме дьо Шавини: „На разсъмване вече няма да ме намериш жив!“. На следващата сутрин пророкът умира. Дали думите му са предчувствие, проява на свръхсили или чисто съвпадение? Вероятно никога няма да разберем.
Превод: Георги ВЕНИН
|
