CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Нов човешки вид Homo longi е открит в Китай?

11/04/22 / НАУКА
Череп на 146 000 години събужда много въпроси





culturespace.bg

Учени в Китай съобщават за откриването на нов човешки вид, който те наричат Homo longi, което означава „човек-дракон“. Видът е изведен от череп, открит през 1933 г., но скрит в кладенец по време на японската окупация на Китай, където остава 85 години, докато не е преоткрит и проучен.
Не е ясно кога точно се е появил човекът-дракон за първи път и кога е изчезнал, но самият череп датира някъде между 309 000 и 138 000 години, установиха учените.

Добре запазен, това е най-големият човешки череп в историята. Анализът му разкрива, че човекът-дракон може да е най-близкият познат вид, свързан с Хомо сапиенс, дори по-близък от неандерталците, за които дълго се смяташе, че са най-близкият ни роднина, установи проучването.

"Човекът-дракон" има огромна глава и масивно чело.

„Бях изненадан от получената филогенеза [анализ на родословно дърво], свързваща го с H. sapiens , а не с H. neanderthalensis, но нашите заключения се основават на анализа на големи количества данни“,казва за „Live Science“ в имейл съизследователят Крис Стрингър, ръководител в Центъра за изследване на човешката еволюция към Природонаучния музей в Лондон.
Това тълкуване обаче е спорно; изглежда възможно този череп да принадлежи към мистериозното човешко потекло Denisovan, казват трима учени, специалисти по човешката еволюция, пред „Live Science“.
Изследователският екип никога преди не е виждал череп като този. „Главата му беше огромна – съдържаща голям мозък – с дълга, ниска форма и масивен ръб на веждите над очите“, казва Стрингър. „Лицето, носът и челюстите му бяха много широки и имаше големи очи. Но лицето му беше неиздължено, с деликатни скули, и беше прибрано назад под мозъчната кутия, както при съвременния човек“.
Учените откриват леки вдлъбнатини на върха на главата на човека-дракон, които може да са зараснали рани, „но нямаме доказателства каква е причината за смъртта“, каза Стрингър. Допълнителен анализ установи, че черепът вероятно принадлежи на мъжки индивид, който е починал на около 50-годишна възраст.
Анализът на черепа разкрива „типични архаични човешки черти“, но също така открива „мозаечна комбинация от примитивни и производни белези, които се отличават от всички останали предишни видове Homo“, казва в изявление съизследователят на изследването Цян Дзи, професор по палеонтология от университета „Hebei GEO“.
Когато изучавали черепа, изследователите са разгледали формата му в детайли, анализирайки повече от 600 черти, казва Стрингър. След това екипът „използва много мощен компютър, за да изгради рдствената връзка с други [ранни човешки] вкаменелости. След много милиони процеси на изграждане на родословно дърво стигнахме до последните разклонения“.
„Резултатите предполагат, че черепът и няколко други вкаменелости от Китай формират трета линия на хората, които са живели заедно с неандерталците и Homo sapiens , казва Стрингър. Родословното дърво показва, че новоописаният Homo longi е по-тясно свързан с Homo sapiens, отколкото неандерталците, добавя той. С други думи, Homo longi „споделя по-скорошен общ прародител с нас, отколкото неандерталците“, казва той. Това би направило човека-дракон сестрински вид на Hhomo Sapiens“.
Анализът на родословното дърво разкрива още една „бомба“: общият предшественик на хората с неандерталците вероятно е живял преди повече от милион години, което е около 400 000 години по-рано, отколкото смятаха учените преди, казват изследователите.
Съобщава се, че човекът, който е открил черепа, го е намерил, докато е работил на моста „Дунцзян“ в Харбин. За да потвърдят това твърдение, изследователите провеждат серия от геохимични анализи - те разглеждат рентгенова флуоресценция (XRF), редкоземни елементи (REE) и стронциеви изотопи (вариация на стронция), – за да изследват уникалния химичен състав на черепа. Резултатите подкрепят твърдението, че химическият състав на черепа на човека-дракон е подобен на този на вкаменелости от хора и други бозайници, открити в района на Харбин, които датират от епохата на средния плейстоцен (преди 2,5 милиона до 11 700 години) до епохата на холоцена (преди 11 700 години до днес). Замърсяванията, попаднали в носната кухина на черепа, дори имат съвпадащ изотопен състав на стронций със седиментно ядро, пробито близо до моста „Дунцзян“, установяват изследователите.

Редица от черепи (отляво надясно), показващи Пекинския човек, Маба, Джиниушан, Дали и черепа от Харбин.(Изображение: Кай Генг)

Екипът датира черепа и като разглежда регионалната стратиграфия (скални слоеве) и определя, че черепът вероятно идва от формацията Горен Хуангшан, която датира от периода между 309 000 и 138 000 години. Изследователите успяват да стеснят този времеви прозорец, като вземат малки проби от черепа, за да изследват скоростта на разпадане на радиоактивния уран – метод, който разкрива, че черепът е на възраст най-малко 146 000 години и датира от епохата на средния плейстоцен.
Като се има предвид тази времева рамка, възможно е други човешки видове, включително Homo sapiens, да са взаимодействали с Homo longi, казват изследователите. В средния плейстоцен Харбин е бил залесена заливна низина. „Подобно на Хомо сапиенс, те са ловували бозайници и птици и са събирали плодове и зеленчуци, а може би дори са хващали риба“, казва в изявление водещият изследовател Сидзюн Ни, професор по приматология и палеоантропология в Китайската академия на науките и в университета „Hebei GEO“. Въз основа на големия размер на човека-дракон, както и на местоположението му в Североизточен Китай, изследователите предполагат, че Homo longi е можел да оцелява в сурови и студени среди, което му е помогнало да мигрира през Азия.
Анатомичните анализи на изследването са „добре направени“ и „впечатляващи“, но заключенията са „твърде авантюристични“, казват пред „Live Science“ трима учени, специализиращи в човешката еволюция, които не са участвали в изследването.
Възможно е черепът да е вкаменелост от Денисов, казват и тримата. Мнозина смятат, че денисовците „еволюирали от прародителска форма, наречена Homo heidelbergensis/rhodesiensis, която се е разпръснала преди около 600 000 години от Африка в Евразия. В Европа Homo Heidelbergensis е еволюирал в неандерталци, а в Азия – в денисовци“, , казва в имейл за „Live Science“ Силвана Кондеми, палеоантрополог от Университета в Марсилия, Франция.
В съчетание с факта, че денисовците също са известни от Азия и че периодите, през които са съществували денисовците и черепът от Харбин, се припокриват, е напълно възможно човекът-дракон да е денисовец, казва тя.
„Прочетох внимателно анатомичното и филогенетичното изследване“, казва Кондеми. „Публикуваните данни ме карат да смятам този фосил за конкретен фосил, който би могъл да бъде денисовски.“
Допълнителен 3D тест, известен като геометричен морфометричен анализ, може да хвърли светлина върху идентичността на черепа, казва Фернандо Рамирес Рози, директор на специалността човешка еволюция в Националния център за научни изследвания на Франция в Париж. Този анализ позволява на учените да сравняват стотици черти наведнъж и определя кои черти са най-важни за разграничаване на нова група.
Въпреки че има много малко останки от денисовци, известни на учените, би било възможно да се сравни зъбът от черепа от Харбин с тези, приписвани на денисовец, добави Рамирес Рози.
Изследователите смятат, че черепът е денисовски. „Мисля, че човекът от Харбин със сигурност може да бъде денисовец, което предполага много големият кътник с разпръснати корени и тясната филогенетична връзка с челюстната кост Сяхе [в северен Тибет], която може да е денисовска“, каза Стрингър. „Но докато не разполагаме с пълен геном на денисовец с цял череп (или още по-добре, цял скелет!), не можем да разрешим правилно този въпрос, говорим само за вероятности.“
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.