CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

НОВА КНИГА Бяла светлина в „Черна светлина“

11/09/22 / ИЗКУСТВО






Писателят Галин Никифоров

Ангел Г. АНГЕЛОВ

                                                                                                                                                                              Добротата в даването носи любов
                                                                                                                                                                                                                           Лао дзъ
Осмият роман на Галин Никифоров „Черна светлина“ вече е у ценителите на добрата проза. Зад почти оксиморонното заглавие писателят е „скрил“ една история, на пръв поглед обикновена, но всъщност съградена многопластово, вълнуваща, с послания, които неусетно ни отпращат към дефицитното свойство на съвремието ни – добротата. Както и в повечето си предишни романи, авторът и тук е гарнирал вълнуващия си разказ със загадъчни, почти криминални събития, които държат читателя в напрежение и любопитно очакване. Умението на този автор да разказва увлекателно му помага да ни запознае с цветните образи на неговите герои, но това е само един от способите му за създаване на романовото тяло. Бързам да кажа, че според мен, в творбите на Г. Никифоров ясно се вижда романовата идея, един от важните и неотменни белези на романа изобщо. В този смисъл се срещаме отново (както и в предишните му романи) с литературно произведение, което недвусмислено притежава всички качества на класическия роман.


Основният герой в „Черна светлина“ Антон Телалов е бивш журналист, сполетян от трагично събитие – загубата на единствения му син. Когато среща виновника за смъртта на момчето, гняв и желание за отмъщение естествено и закономерно заклокочват в раненото сърце на бащата. Убиецът е състоятелен и почти недосегаем човек, затова и подготовката за отмъщението е дълго и прецизно подготвяна. Подходът е артистичен, нестандартен, с вложено творчество, с неочаквани обрати и стълкновения. Задължително трябва да се каже, че в цялото повествование, в построяването на романовата тъкан авторът естествено и ненатрапчиво демонстрира висока обща култура, познаване на значими произведения на музиката, киното, литературата. Освен това неговият перфекционизъм поднася на читателя знания за явления и събития, които не се срещат често в художествени текстове. Този метод на работа превръща произведението в достоверен житейски къс, който като парче от холограма може да послужи за възпроизвеждане на по-просторна житейска панорама, в която се съзират микрокартини от тукашния ни живот…
По пътя към създаването на условията за отмъщението от Антон Телалов читателят се среща с много романови герои, всеки от които е снабден със собствено лице, с характер, със специфичен цвят, което прави разказа пълнокръвен, правдоподобен и обагрен. При това запомнящите се особености на героите не са самоцелна украса, а притежават своя функция, която е впрегната в романовото действие. Бебо, братът на красивата стриптийзьорка, е сляп; Жана, познатата от гробището, е обсебена от смъртта на дъщерята си; причинителят на смъртта на сина му е неразривно свързан с наркозависимата си болезнена ученическа любов; Лио е гей, а непонятната, като че ли, грижа към бившата му съпруга, бременна от новия си приятел, също е боя сред палитрата на героите.
Особена е и структурата на романа. В него са вградени по оригинален начин късове, под изкуственото подзаглавие „Файл „Лични мисли“ на Антон Телалов“ , в които героят ни доверява свои особености, благодарение на които се запознаваме по-отблизо със същността му. Например възгледите му за Бог и божественото…
Кулминацията настъпва в средата на пиесата, сътворена от Тони, в която би трябвало по време на действието да бъде убит Християн Личев, участникът в катастрофата, в която загива синът на Антон Телалов. Разговорът между двамата е интересен, поучителен и в интервалите между думите просветва бяла доброта, която като че ли е неуместна, но логично се появява сред тъмнината на човешката душа. Съградена е тя от различно градиво, но винаги и сред най-черната ѝ светлина прозира бялата светлина на добротата. Галин Никифоров по един майсторски начин ни показва тази закономерна особеност, това свойство на човека…
„Черна светлина“ е привидно сурова книга, в която живеят деликатно вградена доброта, умни послания, които ни отвеждат и ни подсказват как може да се живее смирено, благородно, преодолявайки болката, издигнати над непреодолимото и невъзвратимото в тукашния ни живот. Галин Никифоров отново умело ни повежда из необята на човешката душа и успява да открие бялата светлина на добротата дори и сред тъмните дебри на естествената човешка направа.

„Черна светлина“, роман, издателство СИЕЛА, 2022
 




Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2022, Всички права запазени.