culturespace.bg
Здравейте,
Казвам се Боряна Тодорова и съм варненка, която последните 7 години живее в Германия. Преди месец излезе дебютната ми книга „За живота в Германия. Без стрес“, повод, по който си позволявам да ви пиша.
Емигрантските неволи, страдания или радости не са ми по вкуса или поне не бяха, докато не ми се случи. Никога не съм ги и търсила. За разлика от много мои познати и съученици, мечтаещи за живот на Запад, за работа на Запад, за съпруг от същия този Запад и т.н., на моя милост и през ум не ѝ е минавало да търси щастието си другаде. И както се оказа впоследствие – с право.
Ако можех да върна времето назад:
За нищо на света нямаше да се преместя!
Не и в Германия.
Не и на 39 години.
Не и в момент, в който животът ми беше съвършен.
Въпреки това вярвам, че човек трябва да опитва. Но да се установиш някъде трайно, не е като да отидеш на екскурзия. Затова реших да разкажа своята история, за да помогна на тези, които са решили да изградят своя нов дом именно в тази държава.
Имайте предвид, че Германия е твърде общо понятие. Северът няма нищо общо с юга, изтокът със запада, едната провинция с другата, един град със съседния, за хората да не говорим. Затова, да се слага всичко под общ знаменател, както често се случва, споменавайки я, е грешка.
Действието в моя разказ се развива в сравнително голям северен град, намирал се в рамките на някогашната Западна Германия. В тази част на страната според официалната статистика слънчевите дни рядко надхвърлят шейсет годишно. На вас може би ви е трудно да си представите какво точно означава това, но на мен ми се налага да го живея. Повярвайте, и аз не си давах сметка каква огромна роля играе слънцето за мен, докато не се събудих една сутрин и очите ми не потънаха в бялото на небето, прекрасно съчетаващо се с бялото на стените. И така – ден след ден, седмица след седмица, месец след месец…
Моите приятели непрекъснато ни питаха:
– Как е там?
– Научихте ли езика?
– За децата как е, бързо ли свикват?
– Образованието как е?
– Хората какви са?
– Намерихте ли си приятели?
– Квартирите, цените, токът, храната, домашните любимци?...
И още, и още, и още… Край нямаше. Знам, че те не са единствените, които имат купища въпроси, на които много им се иска някой да отговори, преди окончателно да вземат решение да се преместят.
Затова, въпреки че упорито продължавам да гледам на себе си като на турист, макар и заблуден, който все някой ден ще смени посоката, описвам чуждоземските си преживявания. Разказвам за училищата и агресията в тях, за здравната система и хазяите, за пощальоните и боклука, за фризьорите и зъболекарите, за приятелството и курсовете по немски, за дъжда и липсата на слънце, за домашните любимци и полетите, за интеграцията, за зора да си европеец, за свободата да не ти пука, за българската лютеница и черния германски хляб, за коледата с дъх на глювайн и световен мир, за плуването в канализация, за самотата и за какво ли още не. Така, ако успея да съм полезна със своя опит, пребиваването ми в тази далечна на манталитета ми страна няма да е съвсем напразно.
П.П. Текстът не цели да убеди някого да напусне страната си, нито пък да остане, а да открехне вратата на чуждата държава. В тази книга не разкривам тайните на това как се получават помощи, дори как да си намерите работа. Тя не е наръчник. Тя е просто късче от моя живот зад граница, продължаващ вече седем дълги години.
-----------------------------------------------------------------------------------
За автора:
ПРОФЕСИОНАЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ:
- Сайт за култура и изкуство Formalno.com, Главен редактор
- Вестник „Народно дело”, Редактор
- Вестник „Демокрация”, Сътрудник
- Електронен вестник „VarnaPool”, Репортер
- Вестник „Позвънете Новини”, Репортер
- Галерия „ТЕД”, Галерист
НАГРАДИ И СОЦИАЛНИ АНГАЖИМЕНТИ:
- Грамота от Драматичен театър „Стоян Бъчваров”
- Званието „Кавалетно перо” на Галерия „Кавалет”, за професионално отразяване на художествения живот, за журналистически рефлекс към значимото, за принос в духовното израстване на съвременника
- „Златен тризъбец” за репортаж на варненското журналистическо дружество "Печат" към СБЖ
- Годишна награда на галерия „Буларт" за журналист от печатна медия
- Член на Съюза на българските журналисти от 2005 г.
- Член на управителния съвет на Сдружение за визуална култура „Кера"
|
