CultureSpace Статии История, Култура, Изкуство, Мистика

Нуреев: Пан и сатирите

09/27/18 / ИЗКУСТВО
или По следите на една епоха





 Балетът е изкуство на красотата. Музиката, жестът, движението по сцената, грацията на танцьорите, сюжетите, интригите, страстта... всичко, което идва от балетната сцена, излъчва красота, всемирна хармония. И изведнъж всичко се разбива на хиляди кристалчета. На сцената излиза Рудолф Нуреев. Всичко в живота му, от раждането в Транссибирската железница, през годините в Уфа, в балетната школа към Оперния театър „Сергей Киров” в Ленинград, в балета на театъра, е трябвало да се случи, за да се стигне до... 1961 г. на летището в Париж, когато без балетна грация, с трескаво отчаяние Нуреев се хвърля към френския полицай, за да измоли свобода. Съдбата му не е лека, но го води по стръмен път с предизвикателства, които той обича. Питайте един балетист какво значи на седемнадесет години да направиш първа позиция за първи път. И какъв труд трябва, за да се достигне тази „главозамайваща техника“: съвършенството на подскока, „неговото взривно жете, издигнало се във въздуха като фойерверк“ и въртенето, „безумната ярост на неговото фуете“, с които е известен Нуреев. Благодарение на неговия характер, мъжкият танц вече не е само фон за изява на балерините, а възможност за изява на балетистите.
В Рудолф Нуреев всичко е неистово – физическата красота, талантът, трудът, темпераментът, страстта, жаждата за любов, за скандали...
Но когато всичко премине отвъд и всекидневните страсти се утаят... остават следите.

2 ноември 1961 г. Бенефис на Марго Фонтейн в Royal Academy of Dancing.
„Уикенд ривю” Лондон
„... Това изглеждаше така, все едно в хола ви са пуснали див звяр. Незвисимо от молбата на Нуреев да партнира на домакинята на бенефиса, Фонтейн е взела умно решение, отначало да го погледа в двойка с друга балерина. Затова Рудолф танцува па-дьо-дьо на Одилия и Зигфрид от „Лебедово езеро“ с Розела Хайтауър и „Трагическа поема“ – специално соло, създадено за него от водещия хореограф на Кралския балет Фредерик Ащън по музика на Скрябин, избрана от самия танцьор. Всички, които са присъствали на спектакъла, в един глас заявяват, че впечатлението от танца на Нуреев, който в този номер танцува гол до кръста, било потресаващо“.
Джон Парсивал – английски критик и биограф на Нуреев:
„... Нуреев се хвърли на авансцената и се завъртя в каскада от дяволски стремителни пируети. Но неизгладимото впечатление остана не дори от виртуозността на танцьора, а от неговия артистичен темперамент и драматизъм. Намират се хора, които са забелязвали, че скокът на Нуреев понякога не е безукорно лек и абсолютно вертикален, но никой не може да остане равнодушен към пламъка в очите му и тази невероятна енергия, която обещава още по-големи вълнения“.

Виолет Верди (1933 – 2016) – френска балерина, хореограф, учител и писател, работила като танцов директор на балета на Парижката опера във Франция и на балет "Бостън" в САЩ.
„Нуреев не използва своето тяло като тяло, то става средство за поетическа изразителност. Никога повече не срещнах такава откритост и ранимост. Самата красота на артиста и как умееше да я управлява, как умееше да подчертава своята физическа неотразимост, винаги докосваше най-нежните струни в душата на зрителите.
Тялото на Руди изобщо не беше лесно за работа. В този смисъл той се създаде сам. Той направи от това тяло инструмент, който можеше да изрази неговата душа и талант.
Той излизаше на сцената като на арена. Ще го изядат ли лъвовете, или не? Този страх ние изпитвахме през цялото време на неговото изпълнение. Той танцуваше така, сякаш балансираше на края на пропаст“.

Мария Толчиф (1925 –2013) – американска балерина от индиански произход. Танцът й се характеризира с изящна техника, енергия, стремителност и грация. Смятана за една от най-големите балерини на САЩ, тя е и музата на хореографа Джордж Баланчин.Ето какво казва тя за американския дебют на Рудолф Нуреев...
По време на репетиция...
„...Той не поразяваще нито със стъпките, нито със скоковете, и аз неможех да разбера с какво толкова буди възхищение в публиката. Разбрах това по време на спектакъла, когато той буквално летеше по сцената. А работата се оказа в това, че подът в студиото е бетонен и Рудолф просто се пазеше. Той прекрасно разбираше какво е нужно, за да завоюва аудиторията, и че техниката е само част от тази сила, която го е издигнала на върха на успеха. Рудолф действително стана този „бунтарски поет”, който бе така очакван в западния балет, но той в същото време беше и шоумен от първа величина, човек, който подсъзнателно чувстваше как да получи максимален успех с минимални загуби. Съчетанието на идеализъм и театралност действаше неотразимо.”

А ето и мнението на един негов поклонник:
„Нито една жена в залата не се съмняваше, че той танцува за нея и само за нея. Това е нещо подобно на първото впечатление от пеенето на Франк Синатра. Мравки полазват по кожата ти. И в края на краищата мъжете се чувстваха също по този начин.
Светът несъмнено е познавал и по-добри в техническо отношение танцьори, притежаващи съвършена линия. Сред тях Андре Еглевски, Игор Юшкевич и Рой Фернандес в САЩ, Ерик Брун в Дания. Но още не беше се появявал такъв, който отчасти да напомня на този изящен див Пан, съумял да развенчае в очите на публиката обикновения принц, вечно в очакване да прихване балерината и да се превърне в звезда, толкова ярка и сияеща, както до неговото появяване са били само балерините“.





Начало / За нас / Статии / Видео / Контакти 2024, Всички права запазени.