Обидното прозвище „импресионист“

Източник: lavochek.net Още в началото на този труден и интересен разговор за импресионизма трябва да посочим най-голямата мистификация на ХХ век. Този факт е внимателно скриван от критиците на изкуството, но трябва да го знаете. И той е: ИМПРЕСИОНИЗЪМ НЯМА! Това изявление е шокиращо, така че отново ще повторим основната идея с други думи.Импресионизмът не е стил на рисуване.В действителност „импресионисти“ презрително ги е нарекъл Луи Льорой(1812 – 1885) – художник и успешен драматург, запомнен като журналист и критик на изкуството за френския сатиричен вестник „Льо Шаривари“ той нарича „импресионисти“ художници, на които всъщност се надсмива. Статията на Льорой е отпечатана на 25 април 1874 г. под заглавието„Изложба на импресионистите“. Терминът е взет от картината на Клод Моне„Импресия: изгрев“.Самата статия е диалог между двама художници, които съзерцават картината. Младите френски художници организирали улична изложба на произведенията си в Париж на Булеварда на капуцините на 15 април 1874 г.Разбира се, изложбата не се е появила на „празно място“. Тези художници търсят нови изразни средства в живописта. Естествено, „новаторите“ са посрещнати „на нож“. Всеобщото мнение е, че академичната живопис е достигнала абсолютно съвършенство и няма нужда от някакви странни идеи. Академиците отказват да представят „новаторските” произведения в салона, който по това време служи като център на художествения живот във Франция. Какво искат „отхвърлените“? За първи път в историята на живописта те искат да уловят на платното не истинската действителност, а впечатленията на художника. И централното място на тази улична изложба е споменатата по-горе картина на Моне. Клод Моне, „Импресия: изгрев“ (1872. Музей Мармотан-Монт, Париж) Сега знаете, че „импресионистите“ в тесния смисъл на думата може да бъдат написани върху един лист хартия и да се помнят. Има само тридесетина души. Ако някой започне да говори пред вас за „импресиониста Ван Гог“, за „импресионизма в работата на Айвазовски“, за руски или американски импресионисти, тогава имате моралното право демонично да се изсмеете в лицето на този човек. Когато говорим за работата на други художници, трябва да кажем „влиянието на импресионистите“ или „подобно на импресионизма“. В изключителен случай, когато се каже „импресионизъм“, е необходимо ясно да се изясни терминологията. Август Реноар, „Топка в Мулен де ла Галет“ (1876. (Музей д'Орсай, Париж) Изложбата на Булеварда на капуцините става манифест, провъзгласяващ появата на нова тенденция в живописта. На него присъстват О. Реноар, Е. Дега, А. Сисле, С. Писаро, П. Сезан, Б. Моризо, А. Гийомен... Изложбата е посетена от представител на сатиричния журнал„Шаривари“ – художествения критик Луи Льорой. Той е този, който пръв нарича Моне и неговата група„импресионисти“, като с това изразява своята негативна оценка на техните картини. Камий Писаро,„Езерото в Монфуко“ (1874) Най-важно за импресионистите е било да предадат впечатлението за това, което виждат, да „уловят“ и пресъздадат на платното миг от живота. Тези импресионисти приличат на фотографи. Сюжетът за тях няма почти никакъв смисъл. Темите за картините са от всекидневието около тях. Рисуват тихи улички, вечерни кафенета, селски пейзажи, градски сгради, занаятчии на работа. Главна роля в картините им има играта на светлини и сенки, слънчевите лъчи, които скачат върху предметите и те необичайно оживяват. За да видят обектите в естествена светлина, за да предадат промените, които се случват в природата през различни часове на деня, импресионистите излизали от ателиетата и рисували на открито. За първи път художници рисуват на открито. Като се възхищаваме на великолепните пейзажи и градските изгледи, рисувани от академични художници, трябва да знаем, че всичко това е фантастика, създадена в ателиета. Импресионистите използват нова живописна техника: боите не се смесват на палитрата,а се слагат веднага върху платното в отделни мазки. Тази техника дава възможност да се предаде чувство за динамика – леките колебания на въздуха, трептенето на листата на дърветата и движението на водата в реката. Огюст Реноар, „Сена близо до Аснир (Ялик)“ (1879 г., Национална галерия, Лондон) Ето защо при всички художници от тази школа може да се намерят цяла поредица от картини, нарисувани от една и съща гледна точка, но в различни часове на деня, при различно време, в различни месеци и години. Например малка галерия от произведения на Клод Моне – изглед към моста Чаринг Крос, Лондон. Работи от различни години, съхранявани в различни музеи. Остава да мечтаем, че някой ден ще можем да ги съберем. Междувременно ни е дадено само да се възхищаваме. Обикновено картините на представители на тази тенденция нямат строга композиция. Художникът пренася на платното мигновението, уловено от живота, така че работата му прилича на фотографска снимка, направена случайно. Импресионистите не се придържат към ясните граници на жанра, например портретът често приличал на битова сцена. От 1874 до 1886 г. импресионистите организират осем изложби, след което групата се разцепва. Що се отнася до обществеността, повечето критици възприемат новото изкуство враждебно (например картините на Клод Моне се наричат „маски“), поради което много от художниците, представляващи тази тенденция, живеят в крайна бедност, понякога без средства за завършване на работите си. И само към края на XIX – началото на XX век и през XXI век ситуацията се променя драстично. „Импресионист“ загубва първоначалното си отрицателно значение и завинаги влиза в историята на изкуството, а имената на представителите на тази група днес откриваме в залите на световните музеи. А „Сотби’с“инкасира милиони от спорадичните продажби.