Общото между Маргарет Мичъл и Скарлет О’Хара, Втора част

Георги ВЕНИН АВТОРКА-ДОМАКИНЯ? През 1925 г. Маргарет Мичъл се омъжва повторно за своя отдавнашен поклонник Джон Марш, с когото преживява до края на дните си. Джон Марш е застрахователен агент, мек човек, не е по запоите и по прeкалената близост с приятели от всички ъгълчета на САЩ. В самото начало на брака Маргарет контузва глезен и се оказва направо заключена в спалнята. Марш редовно й носи книги, докато тя не изчита цялата местна библиотека. Тогава Джон й предлага самата тя да пише – все пак до травмата е работила като репортер! Много журналисти захващат кариерата на писатели! Десет години, малко по малко, Маргарет пише огромния роман, който озаглавява „Утре е друг ден“. На рафтовете книгата ляга вече със заглавието „Отнесени от вихъра“, взето от стихотворение на английския поет Ърнест Доусън. Тя прави от горестния си живот и не по-малко горестния живот на жените от поколението на Гражданската война вълшебна приказка, така че поне в романа джентълмените да си останат изтънчени, а дамите – потресаващо женствени. Но не смогва да опише края на тази приказка като щастлив, понеже разбира, че той не може да е такъв там, където е минал Ред-Рет. Маргарет Мичъл ФИЛМЪТ Ако книгата впечатлява читателя с особената твърдост и жизнелюбие на главната героиня, която ни напомня думите на Анна Ахматова за това, къде са се дянали „правилните слаби жени“ след революцията („Ами слабите всички погиват“), то филмът е направо приказка за това, как в живота на Скарлет се появява Рет Бътлър, прекрасен, мъжествен, ироничен и грижовен. Обаятелният – поне на екрана – Кларк Гейбъл – безукорно въплъщава този авторски и читателски зов на душата за онзи идеален мъж, за когото непрестанно фантазират и все недочакват. Вивиан Лий, Кларк Гейбъл. Маргарет Мичъл, Дейвид О. Селзник, Оливия де Хавиланд Мичъл не вярва в успеха на романа си и го носи в издателството едва две години, след като го е завършила. Неочакваната слава и шеметната популярност пои0скоро я озадачават, нежели да я зарадват. Мичъл отказва не само да пише продължение на романа, но и да участва в неговата екранизация. До края на живота си тя не написва повече нито ред, което кара мнозина да се съмняват в истинността на авторството й. Съмненията се разсейват едва след трагичната гибел на писателката. Съгласно завещанието й, нейният съпруг е съхранил черновите, които свидетелстват за работата й върху „Отнесени от вихъра“. Писателката хвърля в книгата си всички важни събития и истории от своя живот – откъде да почерпи още живот за нова книга! НЕЛЕПИЯТ ЕПИЛОГ НА ЕДИН ЖИ5ВОТ В една лятна вечер на 1949 г. тя крачи с мъжа си към киносалон, в който ще гледат британска криминална комедия. Но за секунди всички планове за вечерта и за живота й напред са зачеркнати – пиян шофьор я прегазва, като оставя невредим съпруга й. Тя умира. На 48. Убиецът й е осъден за непредумишлено убийство, седи зад решетките по-малко от година и живее дълъг живот, без да остави никаква следа след себе си… освен кървавата диря от прегазената писателка. Няма справедливост в смъртта на Мичъл. Но така обикновено е с всяка смърт. ПОСЛЕПИС: Днес „Отнесени от вихъра“ – и книгата, и филмът – са прицел на отнесени от либерални вихри движения в САЩ. Първо ги забраниха, после ги пуснаха с обяснителни бележки от по четири страници. Романът на Мичъл е обявен за американска класика още приживе на своята създателка. Съвсем очебийно е, че всички идеи, вплетени в творбата, противоречат на официалното виждане за историята на САЩ: освобождението на робите е представено като престъпление, като простъпка, която пуска на свобода опасен звяр, а робовладелският Юг и самият институт на робовладелството са описани в най-благи, носталгични тонове. Няма съмнение, че Мичъл защитава Юга, защото е възпитана като правоверна южнячка, чиито дядовци са воювали на страната на робството. Но в тази развихрена отнесеност се питам: защо тогава, галфони, забранихте и „Чичо-Томовата колиба“!? Заради думата „негър“? Ами самите вие развявате лозунга „Живота на ЧЕРНИТЕ също е от значение“! Следващата ви безумна стъпка може да е тази: да се премахне географската посока „Юг“ и всичките й производни, които свързват всякакви конотации с американското робство. А българите никога са нямали роби!!