Мария ГЕНЧЕВА
Не мога да определя за коя рубрика от сайта е разказът за Олга Константиновна Чехова. В едно кълбо – история, изкуство, мистика... Но да дръпнем една нишка...
Всичко започва в далечната 1897 г., когато в семейството на порусначения немец инженер Константин Леонардович Книпер се ражда красиво бебе, което именуват Олга. Тя е племенница на прочутата актриса Олга Леонардовна Книпер-Чехова, съпруга на великия писател Антон Павлович Чехов.
На 17 години порасналата Олга заминава за Москва при любимата си леля Оля, първа актриса в МХАТ, с мечта, характерна за девойките на тази възраст – да стане актриса. Първата стъпка е да постъпи в Студиото към театъра. Втора стъпка няма: тя се влюбва в изгряващата звезда на МХАТ Михаил Чехов, племенник на Антон Павлович. Бурна и страстна любов, но бракът трае само две години. С един прекрасен резултат – ражда се дъщеричката Олга, известна после с псевдонима Ада. Оттук и завинаги с името Олга Чехова, младата актриса ще прекосява граници, държави и континенти, ще се прослави... и ще се впише в историята, във видимите и невидимите й страници.
Оцеляла в смутните, гладни и жестоки години на революцията и гражданската война Олга Чехова се омъжва за Фридрих Яроши, бивш австро-унгарски офицер, красавец и авантюрист, подвизаващ се като писател. Заминават за Германия.
Разрешението издействала леля Оля от Луначарски по неустановени причини – или стаж зад граница, или, ако се вярва на мемоарите на самата Олга – за лечение, уж за седмица. А се оказало – завинаги.
В Берлин Олга Константиновна се развежда с втория си мъж и започва от нулата. Напориста, целеустремена, с красиво непроницаемо лице, безстрастно и загадъчно, надарена с рядка трудоспособност, тя започва от малките театри, стига до големите сцени, където играе руски пиеси. Хвали се в писмо до леля Оля за „триумфалната си изява на сцената на театър „Ренесанс“. Но както признава: „Не бях наясно какво ще изпитам, стъпвайки на сцената, защото никога не съм учила актьорско майсторство, ако изключим моментите, когато учех заедно с Миша. Белязало ме е въздействието на неговата студия, където прекарвахме дни и нощи“. Така се разбира, че никога на е играла в МХАТ, както твърди при пристигането си в Германия.
![](/files/IMG_3565 олга в роля.jpg)
Известността й расте и киното я пожелава. Започва звездният й период. Снима в Берлин, Рим, Флоренция, дори в Париж – „Италианската сламена шапка“ на Рене Клер и скандалния за това време „Мулен Руж“, който пък я прави международна звезда. Първият й озвучен филм „Трима от бензиностанцията“ през 1930 г. се радва на световен успех. Снима в Холивуд, харесват я, но не се сработват, защото й поставят условие - да свали поне десет килограма, а твърдият й руско-германски акцент дразни публиката. Местата са вече заети от Марлене Дитрих и Грета Гарбо.
Но Олга не съжалява. Студията в УФА я очакват с нетърпение. Немците боготворят красивото и непроницаемо лице, което излъчва някаква странна загадъчност.
1933 г. Адолф Хитлер става райхсканцлер. Започва нова ера. Ерата на тоталитаризма. Всички команди, вкусове, оценки идват от едно място. Много от актьорите и режисьорите напускат и бягат зад граница. Олга по свое желание остава. Главният пропагандатор Йозеф Гьобелс залага на комедии и мелодрами, а там Олга блести. Става неизменна спътница на събиранията на нацистката върхушка. Дружи с жените им – Магда Гьобелс, Ева Браун, поддържа близка връзка с Ема Зонеман, бъдещата жена на Херман Гьоринг, също актриса. Нейна приятелка става още една любимка на Хитлер, режисьорката Рени Рифенщал.
![](/files/850_d_850 Олга.jpg)
Съобразно позицията си, се опитва да помага на интернирани евреи. Хитлер всичко прощава на любимката си фрау Чехова. Дори нежеланието й да си смени фамилията със своята немска – Книпер. През 1936 г. Олга Чехова е удостоена с най-високото звание – Държавна актриса на Германия, аналог на „Народна актриса“ в СССР. За нея не е заплаха дори зловещият Химлер, който си налагал да бъде вежлив с „безсрамната“ любимка на Хитлер.
През 1937 г. Олга Леонардовна Книпер-Чехова, на връщане от гастроли минала през Берлин да се види с племенницата си. Олга устроила прием за леля Оля, но какъв бил ужасът на гостенката, когато цялата нацистка върхушка се събрала, за да я поздрави. Смъртно уплашена, тя се върнала в Москва, очаквайки най-лошото, но... нищо не последвало.
Знаменита фотография. Прием при Рибентроп. На първия ред – Гьоринг, жената на Рибентроп – Анелизе, Хитлер, а от лявата му страна – фрау Чехова; красивото й лице пак е непроницаемо и загадъчно. Когато на другия ден снимката излиза на първите страници на вестниците, който още не е бил разбрал, вече знаел: от днес Олга е неприкосновена.
![](/files/chehova-soldaty_default_d_850.jpg)
Към края на войната Химлер, изнервен, отива да арестува Олга. Пред вратата на апартамента й чува смехове и говор на висок глас. Звъни, поканват го да влезе и замръзва. Хитлер пие кафе с фрау Олга; водят весел разговор... и така – до края.
1945-а. Москва празнува победата. В МХАТ също решават да я ознаменуват. Естествено, с пиеса на Антон Павлович. „Вишнева градина“. В ролята на Раневская – Олга Леонардовна Книпер-Чехова. След финала, под отекващите звукови ефекти на ударите с брадва, с които се секат вишневите дървета, на фона на нестихващите ръкопляскания, поуморената вдовица на великия писател излиза, за да се поклони. Сведените й очи се насочват към първия ред, откъдето й маха млада, около 40-годишна жена, елегантно облечена и широко усмихната. Смаяната Олга Книпер-Чехова се олюлява и припада зад завесата от ужас. Красавицата, която дискретно й е помахала точно тук, в победоносната съветска столица, е нейната племенница – Олга Чехова, голямата звезда на нацисткото кино, любимката на Адолф Хитлер…
|