Още щрихи от изложбата „Ахимса: ненасилието

Ирена ДИМИТРОВА В своята първа статия направих кратък анализ на скулптурата „Тук съм“ на Емил Попов, която участва в изложбата в Градската художествена галерия. Ще разкажа за друга творба от експозицията, която привлече моето внимание – „Пресичане“ на Иван Кънчев. Какво обединява двете работи? Това е силно изразеният символичен заряд. Вдигнатата ръка на Емил Попов се свързва с протеста против насилието, както и с волята на Всевишния. При Иван Кънчев човешката фигура е метафора на крехкостта на човешкото същество и неговото битие. Пластиката „Пресичане“ (червена глина, сажди, полиуретан) на пръв поглед напомня чиния/поднос или интериорна украса. Тя има мозаечна структура с флорални мотиви, които при по-внимателно вглеждане се оказват разкрачени човешки фигури с протегнати в различни посоки ръце. Тяхната „разпната“ позиция предизвиква асоциации с „Витрувианския човек“ на Леонардо. Във връзка с въпроса за човешките изображения в композицията ще обърна внимание на названието „Пресичане“. То може да се разгледа като метафора на човека – пресечна точка на социални вълнения и природни процеси, разкъсван едновременно от вътрешни противоречия. Богатата на нюанси червеникаво-кафява гама на керамичния обект на Ив. Кънчев носи тревожност и драматизъм и е в унисон с този замисъл. Думите на самия автор, казани по повод друга негова керамика, според мен, се отнасят и към „Пресичане“: „Човекът е малък и гол, объркан и беззащитен… Въвлечен е в мозайката на нестихващите проблеми“ (вж.: https://ivankanchev.cloud). Според мен, словесната метафора „мозайка“ се материализира в избора на техниката, за която става дума по-нататък. Композицията на работата „Пресичане“ е хелиоцентрична, като в центъра е поставена женска фигура, плътно обградена от още няколко. Тя напомня богинята-майка или пчелна майка, заобиколена от своята вярна свита. Както знаем, архаичните изображения на жената са универсален символ на плодородието и домашното огнище. От тази гледна точка можем да разгледаме керамичната фигура в центъра като препратка към знаменитата Венера от Вилендорф . В тази светлина малките кръгли орнаменти по периферията на пластиката също може да се тълкуват като символи на женското начало. Използването на архетипични образи и символи дава повод да разгледаме керамичния обект „Пресичане“ и като ритуален предмет (актуализация на архаични обредни практики). Формата на пластиката – кръгът, символизира съвкупността, съвършенството, единството и вечността (вж.: Речник на символите – Дж. Тресидер, www.gumer.info). Танците в кръг около огън, олтар или идол са били в основата на първобитните ритуали. Във връзка с това може да трактуваме женската фигура в центъра на пластиката „Пресичане“ и разположените около нея „пояси“ от фигури като изобразено поклонение на богинята-майка. Самият материал (керамиката), който е използван за древните за ритуални предмети, както и минималистичният образен език на „Пресичане“ засилват асоциациите с архаичното изкуство. Да не забравяме, че, според доста изследователи, керамиката е първият създаден от човека изкуствен материал (вж.: Википедия (wikipedia.org). В подкрепа на по-гореказаното за двойната функция на керамиката ще цитирам отново Ив. Кънчев: „Монолитната форма сродява скулптурата и битовия съд“ (https://ivankanchev.cloud). Авторът избира мозаечната техника като свързващо звено между скулптурата и битовия съд (пак там), което е оригинално творческо решение. Мозаечните кубчета, които изграждат фона на керамичните фигури, ни връщат към мозайките от Константинопол и Равена – връх на византийското изкуство. В този контекст работата „Пресичане“ би могла да се интерпретира и като съхранил се до наши дни детайл от древноримски мозайки, каквито познаваме от музея в Девня.