Цветан ДИМИТРОВ
За кой ли път минаваме през Солун? След вкусния гирос решаваме да се пошляем по тесните улички до пристанището. Два полицейски мотора с рев профучават. Сирените им тревожно вият, докато преследват вироглавите рокери. Слава Богу, отскачаме настрани във Френк сокак (днес улица „Fragcon“). В настъпилата тишина се долавят нежните звуци на пиано и гласът на сопрано. Неусетно сме се озовали на площадчето пред Държавната консерватория, където духът на анархистите е още жив.
Държавната консерватория в Солун заема днес сградата на бившата Турска банка, или Отоманската имперска банка. Влизаме в сладкарницата срещу музикалната академия и си поръчваме фрапе и реване. Взимаме в хартиен плик реванетата и кафетата и сядаме отсреща на прага на затворено магазинче. Сърбам си кайвето с кеф. Затварям очи и виждам как един момък с пълни амбалажни кесии в ръце ме кара да се отместя и му направя път. Кой ли е той?
Банк Отоман в Солун
Може би някой от Гемиджиите (Лодкарите: Boatmen from Thessaloniki) изнасящ пръст от прокопания тунел от дюгана до банката. Повечето анархисти са съученици от Солунската мъжка гимназия:
1. Павел Шатев от Кратово
2. Марко Бошнаков от Охрид
3. Георги Богданов от Велес
4. Костадин Кирков от Велес
5. Илия Тръчков от Велес
6. Милан Арсов от Ораовец (Велешко)
7. Петър Маджуков от Пловдив.
8. Слави Мерджанов от Карнобат
9. Йордан Попйорданов (Орце) от Велес
10. Владимир Пингов от Велес
11. Димитър Мечев от Велес
12. Инж. Тодор Юрганджиев от Велес
13. Илия Попйорданов от Велес
14. Инж. Димитър Кощанов от Горна Джумая
15. Алекси Минов-Каникот
16. Цвятко Трайков от Ресен
Павел Шатев
Те са приели романтичното име ,гемиджии‘, защото смятат, че са „група хора, простили се вече с живота и отпуснали своята гемия (лодката на Харон?) в бурното море, която ще изкарат благополучно на брега или ще я разбият в скалите“. Или защото гладните гимназисти-гемиджии са помагали на рибарите да извадят гемиите и да ги ремонтират за някоя парà или риба. А подземията на банката са тъпкани с чувалчета с монети. Пари, пари има горе в трезора. Но не за пари копат тези момчета. Те дават мило и драго, за да си купят динамит и да си дадат живота за свободата на поробената Македония. Но гавазите откриват тунела им към Цариградската Отоманска банка. Атентатът против султана пропада. Конспираторите не се отказват и се насочват към Солунската Отоманска банка. Те пренасят динамита в Пловдив, в къщата на владиката. Оттам, със съдействието на Борис Сарафов, с кораб от Цариград динамитът пристига в Солун в бурета с риба и тенекии зехтин. Рушвет всички порти отваря! Копат, копат три лета тайно нашите момчета, не биткойни. Гемиджиите не чуват съветите на Гоце Делчев, Даме Груев и Иван Гарванов да отложат акцията, за да „избухне“ заедно с въстанието, защото турците започват да ремонтират канализацията пред банката. Павел Шатев взривява на 15(28) април 1903 г. френски параход без жертви! След него гемиджиите прекъсват газопровода, електропровода, водопровода, жп линията. Те хвърлят бомби с дълъг фитил за минимум жертви. Поразени са германският клуб, кафенета, летният театър, пощата, хотел и хан. Революционерите са недоволни от Великите сили, които са оставили Македония под робство, и затова удрят техни обекти. На следващия ден Орцето (брат на Миле Попйорданов) палва фитила на динамита. Той се е застраховал предварително, за да изплати заема за динамита.
След взрива
Бах и ах! Банката е взривена. Един убит гавазин и няколко ранени заптиета, но трезорът е цял. Страх и ужас се настаняват в Солун. Аскерът и башибозукът озверяват. Загиват повече от 150 невинни българи. Великите сили гледат сеир! Революционерите не бягат, а се жертват („харчат“) херойски в сраженията. Тяхна цел са основни инфраструктурни обекти, а не хора. Част от тях са заловени и осъдени на смърт в Беяз куле (Бялата кула в Солун). Те са помилвани и заточени в Либия. Павел Шатев оцелява и се връща, понесъл вързоп с главите на другарите си и спомените си. Загиналите съзаклятници са погребани до нашия параклис „Св. Павел“ в Евангелистра, Солун. Бог да ги прости! Порутените стени на банката са подпрени с диреци и скоро тя е възстановена. Зейналият от взрива ров е затрупан и асфалтиран
Бакалията, от която е прокопан тунелът, все още стои затворена.
Улицата към Отоман Банк в деня след атентата
… В полунощ хващаме автобуса за София като немили-недраги хъшове. Днес в космополитния Солун са останали малко българи, турци и евреи. За повече от 100 години раните са зараснали. Солунските атентатори, предвестници на Илинденско-Преображенското въстание, са забравени. Вечна им памет! Боже пази България, Северна Македония и Гърция!
Писа с лявата ръка грешният хаджи Цветан Димитров, Трифоновден, в лето 2021-во. Амин!
|
