Отечественият фронт Втора част

04/22/20 / ИСТОРИЯ
От политически съюз към обществена организация





Симеон КУЛИШ

Важен момент в развитието и дейността на Отечествения фронт е неговото финансиране. Издръжката на комитетите се осъществява посредством четири главни канала: от държавата, от партиите, фонд „Концерти“; вечеринки и др. От така приведените примери се вижда, че основния паричен поток идва от правителството и най-голямата партия в страната. Тази политика ясно показва зависимостта на ОФ от държавата и БРП(к). По този начин се осъществява и контрол над организацията по места.
В началото на 1947 г. се провежда поредното заседание на ПБ (24 януари), на което се разглеждат дейността и ролята на ОФ. Според висшия партиен орган на комунистите, комитетите трябва „… да развиват най-разнообразна дейност в помощ на държавните органи във всички области”, да подобрят дейността си като „обществено-политическа организация на българския народ“. Сред заключенията, направени на събранието, е и това, че „Ръководител на народа НЕ Е (главните букви мои – б.а.) правителството, което е изпълнителна власт, а Националният комитет (на ОФ – б.а.)“. С направените препоръки и констатации се подчертава надпартийността на ОФ, като заедно с това се внушава, че организацията не е подчинена на държавата, а точно обратното.
Няколко дена по-късно, на 4 февруари, ПБ отново се събира. Сред разискваните теми в партийния висш орган са ролята и мястото на читалището в българския обществено-политически живот. Културното средище, символ на родното Възраждане, е едно от приоритетните социални места за БРП(к) и ОФ върху които те трябва да влияят. От доклада на Никола Кондарев разбираме, че властта след 9 септември 1944 г. полага сериозни грижи за читалищата, като броят им само за две и половина години е нараснал с 623 и към януари 1947 г. в България вече има 3623 народни читалища. Според документа читалището представлява „… организационно (т.е. използва се за нуждите на БРП(к) – б.а.) и културно-просветно средище, център, главно за младежите“. Последното твърдение е подкрепено с данни за извършената дейност на читалищата през 1945 г. Само за една година са изнесени 15 515 сказки, 11 960 театрални представления, 37 483 кинопрожекции, проведени са 250 вечерни училища, 50 курса за неграмотни.

Вълко Червенков - Главен секретар на НК на ОФ
Реформите в ОФ вървят строго и планово. Финалът на преустройството на организацията предстои да се извърши през февруари 1948 г. Ключовият момент, който оповестява на широката общественост промените в Отечествения фронт, е XIII пленум на БРП(к), проведен на 14 октомври 1947 г. От високата трибуна се обявява, че трябва да има изборност, а не паритетност в ръководството на ОФ, и че организацията трябва да се превърне в единна народна обществено-политическа организация. Освен това на постоянна работа в НК на ОФ са изпратени Вълко Червенков (като главен секретар), Г. Грозев, Р. Леви и Фердинанд Козовски – все членове на БРП(к). Същият месец, на 22-ри, се провежда заседание на НК на ОФ с централните ръководства на отечественофронтовските партии и на масовите организации. На него се взема решение до дни Отечественият фронт да излезе с декларация по актуалните въпроси на международното положение, но също – по вътрешнополитически и организационни теми. Документът е публикуван изцяло на първа страница на в. „Отечествен фронт“ три дена по-късно. В т.1 на Декларацията се посочва по какъв начин ще се преустрои организацията на ОФ – „… в единна политическа организация на антикапиталистическите сили с изборни ръководства и обществена подкрепа“. Освен това се посочват и по-важните задачи, пред които е изправен Отечественият фронт на този етап. Така в т.5 се поставя въпросът за „окончателното приемане на новата конституция“, а в т.7 е отбелязано: „Щателна проверка на кадрите в държавния апарат, както с оглед на тяхната преданост към делото на народната република, така и с оглед на деловите им качества и укрепване на държавната дисциплина“.
През януари 1948 г. се поставя въпросът и за промяна на Устава на ОФ. Това е последният етап на реформиране преди предстоящия Втори конгрес. Впечатление прави, че тази тема е широко застъпена. Уставът и програмата на ОФ са подложени на масово обсъждане. Само за месец в страната са проведени 4747 събрания с над 1,2 млн. участници.
От гледна точка на историческата коректност, трябва да се напомни следното: дълго в историографията се приемаше, че идеен двигател за създаването на ОФ като ЕОПО е Георги Димитров. Масово застъпена теза, която през последните години бе преразгледана. Сериозна стъпка в това отношение прави Владимир Мигев. Според него идеята е заимствана изцяло от Югославия. Още през септември 1947 г. в Полша се провежда съвещание на ръководствата на европейските управляващи партии от съветския блок, където се приема да се извърши ускорено утвърждаване на диктатурата на пролетариата ПО ПРИМЕРА И ОПИТА (главните мои – б.а.) на Югославия.
Следващата голяма крачка е новата конституция на НРБ от 4 декември 1947 г. В чл. 52 на Глава V (Местни органи и държавна власт) е записано: „При изпълнение на задачите общинските и околийски народни съвети се опират на ИНИЦИАТИВАТА (главните мои – б.а.) и на широкото участие на народните маси и техните политически, професионални, МАСОВИ (главните мои – б.а.) и др. организации“. Така по категоричен и недвусмислен начин, чрез основния закон на държавата, се легитимират работата и задачите на ОФ. Нещо повече. По този начин се официализира връзката и зависимостите между организацията и държавата.
Между приемането на новата конституция и радикалния V конгрес на БРП(к) се провежда ключовият за ОФ Втори конгрес (2–3 февруари 1948 г.). На този форум се приема нова програма на организацията, Устав и ръководство. В началото на конгреса Георги Димитров в своя доклад, който е публикуван дни преди конгреса в сп. „Ново време“, проследява историческия път и развитие на Отечествения фронт, разглеждайки го през три основни етапа:
1. От 17 юли 1942 г. до 9 септември 1944 г. Това е времето, в което ОФ е организатор на съпротивата против германците и „монархофашистката диктатура“;
2. От 9 септември 1944 г. до 9 май 1945 г. През този период „централна задача на Отечествения фронт бе: „Всичко за фронта, всичко за бързото завоюване на окончателната победа над фашизма, над хитлеристките злодеи и разбойници… Период на разпространение и укрепване на ОФ“;
3. След победата във Втората световна война (Димитров има предвид след победата на антихитлеристката коалиция, начело със СССР в Европа, т.е. 9 май 1945 г.) до февруари 1948 г. – Втори конгрес. Министър-председателят на НРБ определя като централна задача на ОФ „… борбата за постигане на справедлив мир, за отстояване на териториалната цялост и национална независимост на страната, за възстановяване на народното стопанство, за обезвреждане на активизиралите се с чужда помощ реакционни, саботьорски и вредителски елементи“. Според Димитров това е моментът, в който организацията се е наложила като „единствена обществено-политическа сила в страната“.
Безспорно това са етапите на развитие на ОФ след прочитането на програмата му по Радио „Христо Ботев“ през 1942 г. Проследявайки историческото развитие на организацията, Димитров не пропуска да отбележи, че идеята за общ фронт против фашизма се заражда още по време на Септемврийското въстание от 1923 г. По този начин се цели да се демонстрира, че ОФ има сериозна устойчивост в българското общество и не е плод на Втората световна война или наложен отвън, а точно обратното – че е дело на българския народ. Не бива да забравяме и факта, че Георги Димитров е един от главните идеолози на Фронта в Европа, станал актуален след VII когрес на Коминтерна. Неговата роля и значение за създаването на ОФ се потвърждават и по време на Втория конгрес на Отечествения фронт, проведен през 1948 г. В първите редове на Устава на организацията, приет от конгреса, се казва, че „Отечественият фронт се създаде по инициативата на водача на БРП(к) Георги Димитров през годините на германската окупация…“.

Отечественофронтовски инициативи
Следващата важна точка на проведения конгрес е новата програма на ОФ. Сред задачите, които си поставя организацията, е „Възпитание на българския народ в духа на Конституцията на Народна Република България и борческите свободолюбиви традиции на народа“. Посланието към народа съчетава в себе си законността в държавата и патриотизма на българина. Предвижда се организацията да е „обществена опора на народната власт“, да привлича народа в управлението на държавата и местните органи, да спомага за отчетността на органите на властта пред народа, да разпространява научни знания за развитието на природата и обществото сред населението, да осигури равенство на националните малцинства пред законите и държавата и тяхната свобода да се учат на майчиния си език. В Програмата на ОФ е залегнало още: пълното премахване на неграмотността, и то в най-кратки срокове, като заедно с това в страната да се изгради система от школи, курсове, лекции, университетски библиотеки, театри, кина при участието на народните читалища.
По всичко личи, че главната дейност на Отечествения фронт ще е свързана с културна и просветна дейност, въпреки че при първия петилетен план (1949 – 1953) акцентът пада върху трудово-културните бригади, и най-вече върху бригадирското движение. Освен това, през 50-те години, ОФ ще бъде в услуга на българското село и ще съдейства за дейностите на земеделските кооперации (засяване, събиране на култури и др.).
Сред най-важните резултати на Втория конгрес е приемането на нов Устав на организацията. Генералната промяна е в Глава I (Характер и задачи), където в чл.2 се казва: „Отечественият фронт се изгражда като единна народна обществено-политическа организация в цялата страна на демократически начала“. Промяната в същността на организацията предопределя и нейните задачи и дейности. От чисто политическа коалиция ОФ се превръща в обществена организация, която трябва да „мобилизира силите на българския народ в подкрепа на НАРОДНАТА ВЛАСТ (главните мои – б.а.) за осъществяване на нейните мероприятия и да упражнява обществен контрол върху нейните органи“.
Всенародността на ЕОПО се гарантира от чл.1 на Устава, определящ я като „… съюз на работническата класа и трудещите се селяни“. В своя материал в сп. „Ново време“ Георги Димитров пише, че да бъдеш член на ЕОПО, няма значение каква е твоята политическата принадлежност (визират се партиите от ОФ), но заедно с това организацията дава възможност „… и за всички ония заблудили се в миналото от демагогията на опозиционните водачи наши български съграждани, които осъзнават своята временна заблуда да се приобщят…“. Интересен и важен момент е, че този, който не е член на ОФ, не може да е член на партиите от коалицията.
За реализацията на по-голямата част от задачите, които си поставят държавата и ОФ в изграждането на социалистическото общество, към ЕОПО се приемат като колективен член следните масови организации: Общият работнически професионален съюз (ОРПС); Общият земеделски професионален съюз (ОЗПС); Съюзът на народната младеж (СНМ); Българският народен женски съюз (БНЖС) и Съюзът на бойците против фашизма. Наблюдаваме идеалната формула, дело на ПБ и ЦК на БРП(к): чрез ЕОПО се обхващат всички съсловия и части на българското общество, останали извън комунистическата партия, но под неин и на ОФ контрол. Това са работниците, част от земеделците, младежите, жените, малцинствата, професионалните съюзи и борците против фашизма.

От създаването си през 1942 г. до провеждането на Втория си конгрес през 1948 г. Отечественият фронт преминава през няколко исторически и организационни периода. Възникнала като съюз против фашизма, постепенно ОФ се превръща в политическа коалиция, като накрая достига до единна обществена организация. Ролята и значението на Отечествения фронт в този първи, най-ранен негов период на съществуване, се изразява в това, да бъде мощна част от политиката на БРП(к), един нужен гарант за единството на партийната коалиция и средство за пропаганда на комунистите.
Използвана литертура:
1. ЦДА, ф.1, оп6, а.е.9, 17, 23,32, 34, 72
2. Сирков, Д. и колектив, Георги Димитров. Дневник (9 март 1933 – 6 февруари 1949), УИ „Св.Климент Охридски”, С., 1997
3. Отечествен фронт, 1944-1948 г.
4. Народно земеделско знаме, 1945
5. Огнянов, Л. Държавно-политическата система на България (1944 – 1948), С., 2007
6. Калинова, Е. и Искра Баева, Българските преходи (1939 – 2010), С., 2010
7. Марчева, И. Политиката на стопанска модернизация в България по време на Студената война, Изд. „Летера” 2016
8. История на българите. От Освобождението (1878) до края на Студената война (1989), том III, под редакцията на акд. Георги Марков, ИК „Труд” 2009
9. Димитров, Мирчо, Георги Радев и колектив, История на Българската комунистическа партия. Кратък очерк. Партиздат, С., 1973
10. Марчева, Ил. Историята на една предизвестена смърт, или краят на организираното женско движение в България (1944 – 1950), Епохи, кн.1/ 1998
11. Мигев, Вл. Масовите организации в България в епохата на социализма (1944-1989г.) – В: Изследвания по история на социализма в България 1944-1989, ЦИПИ, С., 2010
12. Калинова, Е. Мястото и ролята на Отечествения фронт в годините на „Народната демокрация” (1944-1947г.) – В: История на Отечествения фронт/ съюз в България, УИ „Св.Климент Охридски”, том 1, С., 2012
13. Речи произнесени на I-ви конгрес на О.Ф. комитети състоял се на 9 – 12 март 1945 г., Издание на Националния комитет на О.Ф., 1945
14. Кандиларов, Е. Отечественият фронт от коалиция към единна общественополитическа организация – В: История на Отечествения фронт/ съюз в България, УИ „Св.Климент Охридски”, том 1, С., 2012
15. Димитров, Г. Отечественият фронт, неговото развитие и предстоящи задачи, Ново време, №1/ 1948

 





Начало / За нас / Статии / Проекти / Контакти 2020, Всички права запазени.