Пасаж(ер)и между две морета

Източник: Личен архив Ирена ДИМИТРОВА През октомври 2022 г. имах възможността да се запозная с интересна съпружеска двойка – Тон Делемаре и Ада Д’Амкур от Нидерландия. Техният принос за културния обмен между Варна и Дордрехт, чийто резултат е побратимяването на двата града през 2001 г., е неоценим. Запознанството на тези „ентусиасти на културата“ с българското изкуство ги подтиква да създадат фондацията „Проекти Източна Европа“, която през годините организира множество съвместни проекти в България и Холандия в областта на визуалните и сценичните изкуства. За съжаление новината за смъртта на г-жа Д’Амкур изпревари публикацията на това интервю. – Господин Делемаре, моля разкажете, как се осъществи Вашият първи контакт с български художници? ТД: – В края на седемдесетте години един приятел – Алекс Райндерс – доцент по административно право в Амстердамския университет, ни запозна с Румен Скорчев. В този период аз работех по държавни програми за подпомагане на художниците в Холандия, както и по въпросите на равнопоставеността на жените в професионалния живот. Алекс Райндерс направи изложба на графики на Румен Скорчев в своето жилище в Амстердам. Оказа се, че Румен е голям почитател на холандското изкуство от XVII и XVIII в. Тъй като дордрехтският музей има солидна колекция на изкуство от този период, ние поканихме него и съпругата му веднага на гости. Те прекараха няколко дена в Дордрехт, много харесаха града и ни отправиха ответна покана да посетим България. Източник: Сайта на ГХГ "Борис Георгиев" – Как получавахте информация за източноевропейското изкуство в края на 70-те години? Имаше ли достатъчно информация в холандските средства за масова комуникация? АД: – За съжаление имаше малко информация, преди всичко за музика и руска класическа литература. Но за българско изкуство или литература в Холандия изобщо не се говореше. Руското авангардно изкуство, например Малевич, обаче бе познато. За съжаление за изобразително изкуство на други източноевропейски страни също нищо не се знаеше. – Кога посетихте нашата страна за първи път? ТД: – През 1978 г. се озовахме в София. Пътувахме с влак до Венеция, за да посетим международното биенале, и след това се отправихме към София. По онова време Румен Скорчев вече преподаваше в Националната художествена академия. – Посетихте ли художествената академия? Какво бе първото Ви впечатление от българското образование по изобразително изкуство? ТД: – Да, посетихме академията. Подготовката на студентите изглеждаше основателна, класическа като методика и на високо професионално равнище. По време на разговор с Р. Скорчев той горещо ни препоръча да посетим Варна. Там ни прие Стоимен Стоилов, при когото отседнахме. В онзи момент той беше ръководител на Групата на варненските художници. – А защо Румен Скорчев Ви препоръча именно Варна? ТД: – По негово мнение художествената сцена на Варна тогава бе по-интересна от София, тъй като в столицата идеологическият контрол бе по-силен. – Какво бе първото Ви впечатление от българското изкуство, включително, от варненските художници? АД: – Ние бяхме приятно изненадани от работите, които видяхме във „Вулкан“. По онова време ние си мислехме, че в България се прави предимно социалистически реализъм. Във „Вулкан“ имаше наистина добро изкуство, част от което бяха много експериментални неща. На нас ни направиха впечатление работите например на Владимир Иванов, Милко Божков, Тодор Тачев, Георги Лечев. Те се различаваха много от официалното изкуство. Смятам, че художниците от „Вулкан“ ни имаха доверие и затова показаха своите експериментални работи. – Зададох Ви този въпрос, защото по преценка на част от българските изкуствоведи изкуството на 70-те и 80-те, включително на част от авторите, които споменахте, е твърде конвенционално, т.е. консервативно. Какво мислите по този въпрос? АД: – Не съм съгласна с това. Може би тези изкуствоведи са на такова мнение, защото са от по-младите поколения … Изкуството, което видяхме тук, много ни впечатли! То не беше нито конвенционално, нито консервативно. P.S. По време на нашия разговор с Тон и Ада те изразиха искреното си възхищение от българските художници, представени в изложбата „Изкуството като противодействие“ в Градската художествена галерия на Варна (уредник: Румен Серафимов). По думите им, такава експозиция би била чест за всяка холандска галерия. Повече информация за фондация „Проекти Източна Европа“ – на www.stoep.eu.