culturespace.bg
Уудхаус, който подари на света историите за Бърти Уустър и неговият камердинер Джийвз, не бил безработен аристократ, пръскащ, като персонажите на повечето му книги, пари наляво и надясно. За него литературата била по-скоро начин да се скрие от действителността, да се отвлече от събития, които му причинявали тревоги и страдания.
ПОЧТИ СИРАК
Бъдещият писател се ражда през 1881 г. в градчето Гилфърд в графство Съри в югоизточна Англия, но скоро го замъкват в Хонконг, където баща му е мирови съдия. Пелам Гренвил Уудхаус носи името на своя кръстник, но през ранното си детство нищо от своите имена, освен „Плам“, не може да произнесе. И това прозвище се лепва към него за цял живот. Плам е третият от четиримата синове на Ърнест и Елинор Уудхаус, които почти не участват във възпитанието на своите деца, оставят ги под попечителството на многобройните си родственици.
На две годинки Уудхаус се връща в Англия заедно с по-големите си братя, за да прекара близките няколко години без родителите си и в обкръжението на разни свои лели. От десетината лелки, които се падат роднини на Пелам, две оказват върху живота му, или поне върху творчеството му, особено влияние: леля Мери, която става праобраз на властната и страховита леля Агата, и Лули (Луиза), която подсказва на писателя образа на обаятелната и весела леля Далия. Дядовци и чичовци в живота на Уудхаус също има, но тяхното влияние се оказва къде по-скромно и такова и отражение намира в книгите му.
Родословието на Уудхаус е проследено до XI век. Неговите предци са в родствени връзки с Ана Болейн и Елизавета I, а също с архиепископа на Кентърбъри. Този факт помага по-нататък при създаването на образа на Бърти Уустър, който се гордее с това, че представители на неговия род са дошли в Англия „заедно с Вилхелм Завоевателя“.
10-годишен, Пелам е пратен на обучение в Малвърн-хаус в графство Кент, нелюбимо училище, на което често му се пише лошо на страниците на неговите произведения. Друга работа е колежът в Дълуич, където Уудхаус заедно с брат си Армин, учи по-късно и за който пази най-топли спомени.
.jpg)
П. Г. Уудхаус
ЛИТЕРАТУРНА КАРИЕРА
Животът далеч от родителите, особено от майка му, слага отпечатък върху характера на писателя; биографите на Уудхаус твърдят, че е имал страх от жените, недоверие към нежния пол. Самият той се въздържа от оценки на своето детство, освен ако не ги поднася в привичния си присмехулен маниер: баща му, по негови думи, бил нормален като „оризов пудинг“.
Сдържаността във формулировките по отношение на другите е изобщо присъща на представителна викторианската епоха, както впрочем и на много от героите в неговите книги. „Рицарството“ на Бърти Уустър не само често дава начало на сюжетите, но внася и неповторима хумористична нотка в повествованието, което става причина и за особената популярност на поредицата. По време на обучението си в колежите Уудхаус се проявява като великолепен спортист – играе ръгби, крикет, печели състезания по висок скок, боксира се.
Литературният талант на Плам се проявява още през ранното му детство. Негово стихотворение, написано, когато е само на пет, доживява да бъде публикувано както си е – с правописа и пунктуацията на оригинала. А що се отнася до първия хонорар за съчинителство – той е получен през 1900 г. за статията „Някои аспекти на водачеството в отбор“ и е половин гвинея.
Плановете да се отправи към Оксфорд, след като завърши в Дълуич не се осъществяват по финансови причини: бащата не може да осигури платата за обучението на всичките си синове и на Пелам се налага да отиде да работи в банка. Всички вечери след работния ден той се отдава на литературата. Опитът в банковите дела и изобщо преследването на пари в ритъма на големия град намират по-сетне отражение в произведенията от поредицата за Псмит, журналиста. През този период Уудхаус и сам започва журналистическа кариера, води колонка в списание „The Globe“. По-късно, когато посещава Америка, сътрудничи и на „Vanity Fair“.
Уудхаус пише и публикува роман след роман.Истинската слава навестява писателя, след като на бял свят излиза книгата „Нещо ново“, а първият разказ от поредицата приключения на Джийвз и Уустър се появява през 1915 г. От този миг историите за чудатия и простоват аристократ Бърти Уустър и неговия мъдър камердинер Джийвз се ползват с неизменен успех сред читателите. Уудхаус пренася на страниците на книгата версия на английския живот – такъв, какъвто е през викторианската епоха и какъвто изглежда отстрани.
.jpg)
П. Г. Уудхаус със съпругата си Етел /1940 г./
Романите и разказите му, пълни с идеите на така наречения Кодекс на честта на Уустърови, който все забърква героя в нелепи и сложни ситуации, но и често му помага да се измъкне от тях. Макар че главната заслуга в разрешаването на сюжетните суматохи да принадлежи безусловно на безстрастния и хитроумен слуга Джийвз, чието лице и маниери винаги съхраняват английската невъзмутимост във висша степен, а силните емоции могат да бъдат изразени само с повдигането на едната, а в най-трудните случаи – на двете вежди.
КНИГИТЕ НА УУДХАУС КАТО АЛТЕРНАТИВНА РЕАЛНОСТ
Името на камердинера е дадено в чест на знаменития играч на крикет Пърси Джийвз. А Бърти Уустър по-скоро е наречен така в чест на втория син на крал Джордж V – принц Албърт (въпреки че пълното име на героя е Бъртрам), тих, но забавен, чието прозвище било „принц Бърти“. Бащата на Плам е роден недалеко от Бъстър – града, който дава донякъде фамилията на Бъртрам.
Образите на своите герои Уудхаус черпи от общуването със свои познати – в творбите си той въплътява черти и на английския режисьор Джордж Гросмит, и на лорд Мидълман, и дори на съпруга на своята доведена дъщеря Леонора. С нейната майка Етел Нютън, Пелам се запознава по време на пътуването си до Америка през 1914 г. Те се женят и прекарват заедно повече от 60 години, като преживяват и окупацията, и обвиненията в колаборационизъм, и устроения по този повод над тях тормоз.
Въпреки сложните за писателя военни и следвоенни години, популярността му само расте, през 1974 г. той става кавалер на Ордена на Британската империя. През следващата година Уудхаус почива на 93.
Книгите му са преминали истинска проверка на времето, запазили са своите читатели и през XXI век. Местата на действие в неговите произведения – тихите райски кътчета на селска Англия, безметежната природа и безукорните английски градини – сами по себе си привличат уморения от съвременната свръхдинамика читател. А и самите персонажи са толкова самобитни, че ни карат да забравим собствените си преживявания и да се гмурнем в превратностите на сюжета.
Този безделник-аристократ Уустър и неговите приятели от клуба с красноречивото название „Търтеите“, авторитарните лелки и непоносими племенници, многобройните Мадлени, Полини и Флорънси, които неспирно припират да омъжат героя за себе си, като се възползват от присъщия му „рицарски дух“, и, разбира се, Джийвз, който, като добър гений, не само разрешава неразрешими на пръв поглед проблеми, но и явно получава удоволствие от наблюдаването на всичко случващо се – като всекиго, който чете тези истории.
Превод от руски: Г. ВЕНИН
|
